Решение № 1802 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8357/2016 г.

Решение № 1802 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8357/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. К. Л. срещу решение № 293/25.05.2016 г., постановено по адм. д. 654/2015 г. по описа на Административен съд-М. (АС-М.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение и несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед или евентуално да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - полицейски орган при Районно управление на полицията-Б. (РУП-Б.), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е представил писмено сведение, което по своята същност е възможно да бъде възприето като становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 293/25.05.2016 г., постановено по адм. д. 654/2015 г. по описа на АС-М. е отхвърлена жалбата на Е. К. Л. против Заповед за задържане на лице за срок до 24 часа № 243зз-70/12.11.2015 г., издадена от младши инспектор И. И. при РУП-Б. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-М. (ОДМВР-М.). Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е изключително подробна, но на практика съдържа идентични доводи и съображения с тези, изложени в жалбата до АС-М., които са разгледани от първоинстанционният съд. За всеки един от аргументите решаващият съд е изложил мотиви, които настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни като не е необходимо да бъдат повтаряни. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС-М. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и за това, че задържаното лице след надлежно предупреждение съзнателно е пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба и възпрепятства извършването на полицейска проверка. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка. Първоинстанционният съд е провел изключително подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства, включително и свидетелските показания, като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Обсъдени са свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и въз основа на непосредствените възприятия решаващият съд не е кредитирал показанията на С. Л. и Е. Д.. Допълнително АС-М. се е позовал и на техните отношения с жалбоподателя, за да счете, че е има и основания за недостоверност на техните показания. Не е налице процесуална пречка за установяване на фактическата обстановка, при която е издадена оспорената пред АС-М. заповед, със свидетелски показания. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба допуснато процесуално нарушения при събиране на доказателствата по делото. Точните и ясни показания на свидетеля М. И. не е възможно да бъдат възприемани като резултат от "организирана защита" от страна на административния орган, доколкото те са дадени след предупреждение за наказателната отговорност за неверни показания пред съд. Неоснователни са и доводите за наличие на противоречие и неяснота в тези показания, които първоинстанционният съд е кредитирал. Налице е и вътрешно противоречие в твърденията на касационния жалбоподател, които едновременно счита, че свидетелските показания са противоречиви, но и прекалено конкретни и точни за факти, възприети шест месеца преди разпита. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на правото на защита на Е. Л.. Правилно и обосновано АС-М. е приел, че оспорената заповедта съдържа достатъчно подробно описание на фактическите основания, поради които е издадена и задържаното лице е било в състояние да разбере причините, поради което е ограничена личната му свобода. Разминаването във времето на издаване на оспорената заповед и попълване на декларацията, която я съпътства е обсъдено от първоинстанционният съд като е отчетено извършването на медицински преглед в сградата на ЦСМП. По делото липсва фактическо установяване относно извършено "полицейско насилие", както се твърди в касационната жалба. АС-М. е приел, че медицинския преглед е извършен поради оплаквания на Е. Л. за болки в корема, на които е поставена работна диагноза "колики абдоминалис". С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК в настоящото касационно производство е недопустимо да бъдат извършвани нови фактически установявания. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, защото Е. Л. не се е отзовал на сигнал за спиране на управлявано от него МПС и на подадена в последствие полицейска команда: "Полиция, спри, застани на място", а е продължил движението си и е оказал физическо въздействие на полицейски орган. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. В конкретния случай задържането е извършено през тъмната част на денонощието и лицето е освободено в 8,45 часа след установяване на неговата самоличност и правоспособност за управление на МПС, при което не е възможно да се приеме, че ограничаването на неговата лична свобода е непропорционално. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че на задържаното лице не е предоставена възможност да оспори задържането си. В случая правото на жалба е упражнено в продължителен период от време след освобождаване на лицето, а именно на 18.12.2015 г. чрез подаването на жалба по пощата, поради което и разглеждането е организирано по общия ред, а не при условията на незабавност. В този смисъл не е възможно разглеждането на жалбата незабавно по смисъла на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по конкретно на принципа на служебното начало. АС-М. е разгледал всички основани яза отмяна по чл. 146 от АПК и ги е обсъдил последователно независимо, че не ги е цитирал изрично с позоваване на правното основание. Липсата на обсъждане на начина на връчване на заповедта не представлява процесуално нарушение, доколкото този факт има правно значение само относно допустимостта на жалбата, а решаващият съд я е приел за допустима като подадена в срок. В съответствие със съдържанието на оспорената заповед е изводът на АС-М., че оспорената пред него заповед съдържа мотиви. Първоинстанционният съд не е прогласил нищожност на оспорената заповед, като имплицитно е приел, че е издадена от компетентен орган. Компетентността на полицейския орган следва от чл. 72 от ЗМВР и длъжността, която заема издателя на оспорената заповед - младши инспектор, която не е оспорвана. Първоинстанционното решение е обосновано като всеки един от фактическите и правните изводи е мотивиран с позоваване на доказателствата по делото и относимите правни норми. Връзката между отделните факти е възприета по правилата на логическото мислене, което не представлява аргументиране посредством възможности, както се твърди в касационната жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-М. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон като допълнително следва да бъде посочено, че не е налице незаконно ограничаване на свободата на Е. Л. по смисъла на ЕКПЧ. В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". В заповедта за задържане са посочени фактическите причини и правното основание за издаването й. Лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения, които са били възпрепятствани от поведението на задържаното лице. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, постановено е без допуснати процесуални нарушения, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на надлежно представителство на ответната страна в настоящото производство и липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни при този изход на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,