Решение № 4801 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2018 г.

Решение № 4801 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. П., против решение по адм. д. № 324 по описа за 2017 г., постановено от Административен съд - К.. С касационната жалба е посочено, че се обжалва изцяло съдебното решение, с което е отменена Заповед № 03-РД/3813 от 11.10.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, в частта на отказаните за финансиране разходи за подобект 4 "Автономна соларна система – 60 Kw". Релевирани са доводи за недопустимост на решението, както и такива за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. При изложени съображения моли решението да бъде отменено и да се прекрати производството като недопустимо, като се остави жалбата без разглеждане. Алтернативно е направено искане за отмяна на решението като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна и административния акт да бъде потвърден в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност. Ответникът - "Аква Л." ООД, чрез пълномощника адв. Бояджиев, с депозирано писмено становище оспорва изцяло касационната жалба, като са изложени подробни доводи в тази посока. Моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди изцяло обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба относно оплакванията за неправилност на съдебното решение, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила водещи до неговата неправилност. Счита, че не са налице основания за обезсилване на съдебното решение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед № 03-РД/3813 от 11.10.2017 г. издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", В ЧАСТТА Й в раздел II, с която са отхвърлени за финансиране разходи по проектно предложение за Подобект 4. "Автономна соларна система – 60 Kw", на обща стойност 243122. 94 лева, по подаденото заявление за финансиране с ИД номер на проекта: 09/04/1/0.0.0344, от "Аква леново"ООД и връща преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне по заявление с УИН09/04/1/0.0.0344, за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., подадено от "Аква леново" ООД, в частта му относно заявените за подпомагане разходи по проектно предложение за Подобект 4. "Автономна соларна система – 60 Kw", на обща стойност 243122. 94 лева, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Д. фонд "Земеделие" е осъден да заплати на дружеството направените по делото разноски. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - К. е приел, че административния акт е издаден от компетентен административен орган, както и че обжалваната част от заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която изисква административния акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му, както същия се издава в писмена форма, като тези фактически основания трябва да са ясно и конкретно посочени, а правните основания, следва да са еднозначно и непротиворечиво приложими и относими към тези фактически основания. Съдът е приел, че това нарушение логично е довело и до противоречие на административния акт в обжалваната му част и с приложимите материалноправни разпоредби. Отделно от това, съдът е изложил и мотиви по съществото на спора, като е посочил какво приема за установено от фактическа страна по спора в светлината на приложимите към конкретните правоотношения правни норми. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователен се явява релевирания от касатора довод за неправилност на решението относно установеното нарушение на предвидената писмена форма. Това е така, защото съдът, преценявайки законосъобразността на обжалвания пред него индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е длъжен да провери дали административния акт съдържа всички изискуеми по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително наличието на фактически и правни основания за издаването му. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа като задължителни свои реквизити фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. С излагането на тези основания / мотиви до знанието на страните се довеждат съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Посочването на фактически и правни основания за постановяване на административния акт осигурява правото на адекватна защита на страните срещу същия – от една страна, а от друга – дава възможност на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразността му. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, поради което непосочването им в текста на административния акт препятства индивидуализиране пределите на упражнената власт, съответно - препятства проверката за законосъобразност на обективираното в акта властническо волеизявление. Фактически основания в оспорената част на процесната заповед, с която са отхвърлени за финансиране разходи за Подобект 4. Автономна соларна система – 60 Kw, правилно са приети от административния съд са немногословни съдържащи се в едно изречение. А от друга страна правните основания взаимно се изключват като приложими хипотези. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, счита че при напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. В конкретния случай, административния съд обосновано по представените доказателства е приел, че е неправилен и необоснован изводът на административния орган, че разхода за реализиране на подобект 4 "Автономна фотоволтаична централа – 60 Kw" е недопустим на основание чл. 25, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", тъй като от една страна е установено че разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Наредбата е неотносима и съответно неприложима, тъй като се отнася за предоставяне на разрешение за поставяне, а в настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че предвидената фотоволтаична инсталация не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. От друга страна правилно е приел административния съд за неправилен и необоснован направения извод от страна на административния орган, че разхода за реализиране на Подобект 4 е недопустим на основание нормата на чл. 25, ал 3, т. 4 от Наредбата, която изисква представяне на разрешение за строеж, тъй като видно от доказателствата същото е налице, както се изисква тази норма, а по отношение на заявената при кандидатстване мощност и тази посочена в самото разрешение за строеж, настоящия състав споделя изводите на административния съд, въз основа на което същите не следва да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) съдът препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, което води до оставяне в сила на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав, счита, че не са налице основания за обезсилване на съдебното решение като недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, тъй като не е доказано от административният орган, получаването на административния акта от дружеството да е станало над законоустановения 14 – дневен срок. Следва да се сподели довода на ответника по касация, че дори да се приеме за вярно твърдението на административния орган, че дружеството е узнало за съдържанието на заповедта и е подписало договор на 01.11.2017 г., и че именно от тази дата следва да се брои 14-дневния срок за обжалване, то съобразно правилата на чл. 60, ал. 5 от ГПК, срокът изтича на 15.11.2017 г., а видно от известието за доставяне на жалбата против административния акт е изпратена на 15.11.2017 година. Въз основа на което правилно от съда е приета и разгледана жалбата по съществото на спора. Не са налице твърдените нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в допускане до разпит на свидетели. Неоснователно е и възражението на касатора отнасящо се до присъдените разноски. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение е съответстващо с действителната фактическата и правна сложност на делото, поради което намира, че възражението следва да се остави без уважение, позоваването на административния съд на нормата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения е във връзка с направеното възражение за прекомерност. При този изход на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски по делото. В касационното производство е представляван от адв. И. Б., който е представил доказателства, че за процесуалното представителство е уговорен и платен хонорар в размер на 1100. 00 лв. В този размер следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски за производството. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение