Решение № 229 от 14.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 986/2016 г.

Решение № 229 от 14.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 986/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Касационното производството по реда чл. 346, т. 2 и сл. от НПК е образувано само по жалба на подсъдимия Д. С. А. против въззивна присъда № 49/7.06.2016 г., постановена по нохд № 111/2016 г. по описа на Окръжен съд - Видин.

В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Посочено е, че от събраните по делото доказателства не се установявало по безспорен и категоричен начин авторството на деянието, като съдът е пренебрегнал презумцията за невинност, основавайки се на предположения. Твърди се, че предходните съдебни състави не са взели предвид изискванията на чл. 118, ал. 2 от НПК, на жалбоподателя не му е осигурена адвокатска защита при извършване на обиска и осъщественото претърсване и изземване на инкриминираните вещи без бандерол от дома му. Претендира се да се отмени присъдата на окръжния съд и да се постанови нова, с която А. да бъде признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. А., въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява. Назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв. М. Д. поддържа депозираната жалба и моли тя да бъде уважена по изложените в нея и в представените "Писмени бележки" доводи.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

С присъда № 108/17.03.2016 г. по нохд № 546/2015 г. по описа на Районен съд - Видин подсъдимият Д. С. А. е признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК за всяко едно от тях е осъден на по на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание от три месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата А. е оправдан да е извършил двете престъпления в съучастие като съизвършител със съпругата си П. М. А., която е призната за невинна и е оправдана изцяло по така повдигнатите й две обвинения по чл. 234, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

По протест на прокурор от Районна прокуратура - Видин и по жалба на подсъдимия А. е образувано внохд № 111/2016 г. по описа на ОС - Видин. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, е отменен първоинстанционният съдебен акт в оправдателната му част, като:

• подсъдимата П. А. е призната за виновна в извършването на две престъпления па чл. 234, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК е осъдена на по три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК й е определено едно общо най-тежко наказание от три месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години.

• подсъдимият А. е признат за виновен, че е извършил престъпленията, за които е осъден с първоинстанционната присъда, в съучастие със съпругата си П. А. - при условията на чл. 20, ал. 2 от НК.

В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Това процесуално развитие на делото предопределя отсъствието на предмет на инициираната от подсъдимия А. касационна проверка. На първо място следва да се посочи, че въззивният съдебен акт в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда безспорно има характер на решение. В този смисъл присъда на районния съд в частта, с която подсъдимият А. е признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 234, ал. 1, т. 2 от НК, определеното му наказание за всяко едно от тях и общото най-тежко по чл. 23, ал. 1 от НК, както и постановеното отнемане на веществените доказателства, е влязла в сила, тъй като решенията на окръжния съд като въззивна инстанция не подлежат на касационен контрол.

На касационна проверка съобразно разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК от актовете на окръжния съд като въззивна инстанция подлежат присъдите, при това само тези, с които деецът не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Естеството на въззивния съдебен акт - решение или присъда, се определя от начина, по който второинстанционният съд пререшава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия, като само в случаите на чл. 336, ал. 1 от НПК въззивният съд постановява нова присъда, т. е. само когато окръжният съд решава по изцяло нов, различен начин от районния тези въпроси. В конкретния казус не може да се приеме, че съдебният акт на окръжния съд, в частта по отношение на осъждането на Д. А. единствено за съучастието, представлява нова присъда по смисъла на чл. 336, ал. 1 от НПК. В тази част въззивният акт има характер на изменително решение по смисъла на чл. 337, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НПК, поради което не подлежи на касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че жалбата на подсъдимия А. се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство да се прекрати.

В заключение следва само да се посочи, че осъдителна въззивна присъда в частта спрямо П. А. предвид липсата на жалба от нейна страна или от упълномощения й защитник също е влязла в сила.

Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение