Решение № 633 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2008 г.

Решение № 633 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б. "б" ГПК (отм.). М. на р. р. и благоустройство обжалва и иска да се отмени Решение Nо 220 от 15.01.2008 г. по гр. в.. д. № 2439/2006 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 08.01.2006 г. по гр. д. № 391/2004 г. на Софийския градски съд, В ЧАСТТА по уважените обективно съединени искове на Б. С. по чл. 1 ЗОДВПГ. Поддържа се, че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). С втора, самостоятелна к. жалба Д. за н. с. надзор обжалва и иска да се отмени Решение № 220 от 15.01.2008 г. по гр. в.. д. № 2439/2006 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 08.01. 2006 г. по гр. д. № 391/2004 г. на Софийския градски съд, В ЧАСТТА по уважените обективно съединени искове на Б. С. по чл. 1 ЗОДВПГ. Поддържа се, че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника по касация Б. С. Прокурорът от ВКП взема становище, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По подадените касационни жалби, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на релевираните основания и са процесуално допустими. С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция в частта по уважените обективно съединени иска на Б. С. срещу М. на р. р. и благоустройство/ МРРБ/, Д. за н. с. контрол/ ДНСК/ и С. о. /СО/, заявени на основание чл. 1 от ЗОДОВ, съответно за претърпени имуществени вреди в размер на 4 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., причинени от бездействието на служителите на ответниците, натоварени с контрола по законността на строителството в гр. С., и конкретно на законността на изградена жилищна сграда на ул. ". планина" 24, кв. "Красно село" въз основа на издадено разрешение за строеж № 53/2000 г., приемайки, че са налице предпоставките на закона за ангажиране гражданската отговорност на ответниците, на заявеното основание - чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ, държавата чрез своите органи отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на тези органи или длъжностни лица при и по повод на административна дейност. За да уважи исковете, решаващият съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като "в противоречие" с предвижданията на застроителния и регулационен план Главния архитект на о. ". село"-София е одобрил и разрешил строителството на пететажна сграда при допустимо четириетажно застрояване на определеното строително петно в парцела, Разрешението за строеж № 53/2000 г. е дадено в нарушения на законови изисквания на Наредба № 5, допуснато е стоежът да бъде завършен и въведен в експлоатация без да се отстранят констатираните недостатъци, дължащо се на незаконосъобразните действия и бездействия на общинската /районна/ техническа служба/ арг. чл. 300, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), основание за ангажиране отговорността на ответника СО . Отговорността на ДНСК произтича от разпоредите на чл. 154 и чл. 154а ЗТСУ (отм.) и чл. 300 ППЗТСУ (отм.). Отговорността на МРРБ произтича от изискванията на 157 ЗТСУ (отм.) за контрол по отношение на ДНСК, и чл. 156 ЗТСУ (отм.), визиращи преки механизми за въздействие по отношение на незаконните акт от страна на МРРБ. При установените по делото факти, а именно, че Б. С. е собственик на жилище в София, ул. "Л" 24 /НА № 64/1963 г./, но в резултат на реализирано в съседен парцел ****строителство, извършено в нарушение на императивни разпореди на ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.), ЗУТ, Наредба № 5 и др., несанкционирано въпреки нормативно съществуващите задължения за ответниците, се е получило засенчване на собствения имот, отразяващо се негативно на пазарната оценка на притежаваното от него право на собственост от 4000 лв., /според изслушаната експертиза/, както и довело до психическо разстройство и дискомфорт, правилно и законосъобразно е ангажирана гражданската отговорност на държавните органи на основание чл. 1 от посочения специален закон. Неоснователен е довода на касаторите МРРБ и ДНСК, че не са налице предпоставките на закона. Изводите на съда почиват на безспорно установените факти. С констативен акт на С. РДНСК № С- 1271 от 05.06.2000 г., потвърдени от констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза, са били констатирани още при започване на строителните работи множество нарушения на изисквания на закона, налагащи отмяна на издадените в нарушение строителните книжа. Било е безспорно, че строежът е започнал без разрешение на гл. архитект на СО, отстъпът на сградата е бил в отклонение на действащия ЧИЗРП, КЗСП и действащия подробен градоустройствен план, при надвишена допустимата дължина на балконите към страничната регулационна линия на УПИ VI-6, кв. 335, надвишена дължина на еркерите по фасадата на сградата и построен, над нивото на корниза на сградата, архитектурен елемент "кула", представлява два допълнителни етажа. По силата на Заповед на Главния инспектор на ДНСК строежът е бил временно спрян, но в кратък срок /две седмици/ възобновен без корекция на строителните книжа, като строителството на сградата е завършено на 27.05.2002 г. с издадено разрешение за ползване от ДНСК, въпреки многобройните жалби до М. на РРБ, ДНСК, РДНСК . Правилно и законосъобразно е прието, че построената в нарушение на строителните-правила и норми жилищна сграда е резултата на действия, несъобразени с нормативните изисквания, и бездействия на органите на МРРБ, ДНСК и СО по неупражняване на предоставените им от закона правомощия за контрол по отношение на незаконните актове . Правилно решаващият съд е приел, че е налице хипотеза на чл. 1 от ЗОДОВ, въпреки липсва нищожен административен акт . Прието е, че се касае до хипотеза, при която отговорността се ангажира поради действия и бездействия на органите на ответниците, довели до реализиране на строеж на сграда в УПИ VI9I-7 кв. 337 м./"Б" ул. "Л" 17, СО- район "К" основа на "редовни строителни книжа " и въведен в експлоатация с влязло в сила разрешение за ползване, но в отклонение на нормативни изисквания, в резултата на което ищеца- физическо лице, като собственик на жилище в съседен блок търпи имуществени вреди, изразяващи се в обезценяване на правото му на собственост. До реализирането на такова строителство се е стигнало поради бездействието -неупражнен ефективен контрол по законността на строителството от страна на служители, както на МРРБ, така и на ДНСК, които са в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди. На основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) ответника по касация Б. Ж. С. има право на разноски за защита пред касационната инстанция в размер на 400 лв. /четиристотин лева/. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия