Решение № 15405 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2009 г.

Решение № 15405 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Димитров Бойкинов, чрез пълномощника му адв. Л. Любомиров, срещу решение № 1016 от 12.11.2008 г. постановено по адм. дело № 4631/2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 459 от 08.07.2008 г. на Директора на НСПБЗН-МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на държавен служител, категория Е", III-та степен, пожарникар - водач на специален автомобил I степен в РСПБЗН - Пещера при ОДПБЗН - Пазарджик на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. В касационната жалба се поддържат отменителни основания по смисъла на 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Моли да се уважи жалбата и спорът да се реши по същество. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Колева, пледира за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от ВАП намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в съдебното заседание. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима за разглеждане. По същество, по наведените с нея касационни основания, е неоснователна при следните съображения: За да отхвърли жалбата на касатора решаващият съд е приел, че при издаване на обжалваната заповед на Директора на НСПБЗН-МВР са спазени правилата на дисциплинарното производство и не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на ЗМВР и ППЗМВР. Приел е за безспорно установено, че касаторът е управлявал МПС в извън работно време, след употреба на алкохол и това негово поведение е намерило негативен обществен отзвук, което от друга страна е уронило престижа на службата. Съдът е счел, че на служителите на МВР по закон е вменено да следят за спазването на обществения ред и да предотвратяват извършването на нарушения. Ето защо всяко нарушение на закона от тяхна страна, дори и в извънработно време, представлява нарушение на служебните им задължения да следят и да спазват закона. При такива нарушения административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и сам, в рамките на правомощията си, определя вида дисциплинарно наказание, което следва да бъде наложено на извършителя. Постановеното решение е законосъобразно. Не са налице основания за неговата отмяна. Съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 227, ал. 2, т. 10 ЗМВР, когато се налага дисциплинарно наказание "уволнение" при извършване на (друго) тежко дисциплинарно нарушение - във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е непротиворечива. В чл. 224, ал. 2 ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения и по т. 1 е и това, свързано с неизпълнение разпорежданията на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, а т. 4 от същия текст визира неспазване правилата на Етичния кодекс (ЕК) за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 21, т. 12 ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс като съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР нарушенията на етичните правила на поведение на държавните служители на МВР представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 респ. деяние, с което се уронва престижът на службата. В конкретният случай не се спори по факта, че служителят на МВР е употребил алкохол 0, 56 промила, установим с техническо средство, както и че е управлявал МПС в това състояние. Забраната за шофиране на МПС след употреба на алкохол, освен че нарушава обществените отношения, регулирани с нормите на Закона за движението по пътищата, представлява обществено опасно деяние, обявено е от закона за наказуемо и в зависимост от концентрацията на алкохола се квалифицира или като престъпление, или като административно нарушение. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР императивно разпорежда на служителя - участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява МПС след употреба на алкохол, както по време на изпълнение на служебните задължения, така и в извън установеното работно време или по време на ползване на разрешен отпуск т. 17. По силата на тази норма, шофирането след употреба на алкохол, като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, както правилно е приел и съдът от първата инстанция. Нарушавайки т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което по изложените съображения е уронен престижът на службата, служителят е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР, в редакцията на текста, действаща към момента на извършването му, задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователно е и възражението на касатора във връзка с нарушение на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивни срокове налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита за открито. Легалното определение за понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" се съдържа в нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, а именно: ". . . когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя". Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган - ал. 2 на текста. Тези "материали" се изпращат ведно с обобщената справка, която в случая е била изготвена на 13.05.2008 г. и становището на дисциплинарно-разследващия орган, което е изготвено на 17.05.2008 г. (л. 35-37). Двумесечният преклузивен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР започва да тече от момента, в който тези книжа пристигнат при министъра на вътрешните работи. Считано от 17.05.2008 г. този срок изтича на 17.07.2008 г., а оспорения административен акт носи дата 8.07.2008 г., т. е. законоустановения срок е бил спазен. Правилно съдът от първата инстанция е преценил и не е допуснал прилагането на НАХД № 165/2008 г. по описа на РС - Пещера. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на съда в тази посока - материалите по делото са неотносими към реализирането на дисциплинарната отговорност на държавния служител от МВР. При тези съображения касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,