Решение № 3658 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2010 г.

Решение № 3658 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Пловдив моли да бъде отменено решение № 921/23.06.2010 г. по адм. д. № 821/2009 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № 260800795/23.02.2009 г. на ТД на НАП - Хасково за допълнително начислени лихви 425,10 лв. като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от "Атеком" ООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата му против РА да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Моли жалбата на другата страна да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 260800795/23.02.2009 г. на ТД на НАП - Хасково в частта, с която допълнително са начислени лихви 425,10 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Била е извършена проверка на единствения склад на ревизираното лице, за която е съставен протокол № 0042734/16.09.2008 г. При проверката е констатирано, че в склада ползван под наем от дружеството не се съхраняват никакви стоки. Ревизията е започвала по заповед за възлагане № 800614/29.09.2008 г. С протокол № 1681/27.11.2008 г. е приобщен протокол № 805448/27.10.2008 г. с приложения към него протокол от 16.09.2008 г., като съдът обосновано е приел, че тези действия на органите по приходите са извършени съобразно процесуалните правила в ДОПК. За липсващите стоки, които се водят по счетоводни данни като налични на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен данък върху добавената стойност за м. 09.2008 г. за внасяне в размер 13 001,53 лв. и са начислени лихви с ревизионния акт. Съдът е обсъдил подробно и аргументирано събраните по делото доказателства. Предвид противоречия между тях и заключението на вещото лице правилно е приел, че изводът на вещото лице, че липсващите стоки са продадени след 16.09.2008 г. е необоснован, след като по данните в оборотните ведомости и сметка 304-стоки е видно, че след 16.09.2008 г. дружеството е закупувало стоки от същите видове, като липсващите към тази дата. След подробен анализ на площите и разположението на складовите помещения с пряка видимост през витрина към двете големи помещения и липса на видимост към помещение с площ от 13,3 кв. м и предвид количествата на стоките по счетоводни данни - 3458кг прежда, 58 644 м плат, 9551 бр. тениски и още 13 вида артикули със значителни количества, обосновано съдът е приел, че това количество стоки не би могло да е било налично в помещението от 13,3 кв. м, към което не е имало пряка видимост при съставяне на протокола за проверка от 16.09.2008 г. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразност на определеното задължение по ЗДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, върху стойността на липсващите стоки. Протоколът от 16.09.2008 г. е подписан от лице, упълномощено да представлява "Атеком" ООД пред органите на НАП. На л. 196 от делото е приложено пълномощното, според което Станимир Петров, подписал протокола за ревизираното лице, е упълномощен да представлява дружеството пред НАП, да подписва и получава документ, и констативни протоколи. Възражението на ревизираното лице, че протокола не е подписан от него в нарушение на чл. 50, ал. 3 ДОПК е неоснователно. За м. 09.2008 г. след начисления с РА данък за внасяне е определено задължение за периода 7604,82 лв., което с ревизионният акт е прихванато от данъка за възстановяване за м. 8.2008 г. В РА са определени лихви върху 7604,82 лв. за периода 15.10.2008 г., от когато сумата е дължима до датата на издаване на РА, на която е извършено прихващането в размер 425,10 лв. по съображения, че прихващането, едва тогава е могло да бъде извършено. По чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се смята погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Съдът е приел, че текстът има предвид не деня на изявлението за прихващане, а деня, в който двете вземания са съществували като противопоставими и годни за компенсиране, като погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. Дължимата за внасяне сума за м. 9.2008 г. е следвало да се внесе до 14.10.2008 г. и от тази дата прихващането е могло да се извърши. Съдът обосновано и правилно е приел, че РА в частта за начислени лихви върху погасено чрез прихващане вземане е незаконосъобразен. Доводът на касатора, че задължението е установено с РА и поради това, преди издаването на РА, не е могло да бъде извършено прихващане е неоснователен. С РА се установяват данъчните задължения на ревизираното лице, както са установени и съществуват в съответствие с материалния закон. РА не е източник на данъчни задължения на ревизираните лица, поради което доводът на първия касатор, за липса на обратно действие на прихващането, извършено с РА, не намира опора в ЗЗД и ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В първата инстанция не е присъдено цялото юрисконсултско възнаграждение, дължимо на първи касатор по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция от ДВ, бр. 2/2009 г. - не са присъдени 22,48 лв. За настоящата инстанция вторият касатор има право на разноски в размер 100 лв или по компенсация първият касатор следва да заплати на ревизираното лице 77,52 лв. разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,