Решение № 10271 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14488/2010 г.
ВАСVI отделение08.07.2011 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 175 от 22.10.2010 г. по адм. дело № 309/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Перник И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Доктор Драмов- Групова практика за специализирана медицинска помощ" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Перник против писмена покана изх. № 29-07-242 от 16.03.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Перник. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10271 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14488/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Перник срещу решение № 175 от 22.10.2010 г. по адм. дело № 309/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Доктор Драмов - Групова практика за специализирана медицинска помощ " ООД със седалище и адрес на управление в гр. Перник моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 175 от 22.10.2010 г. по адм. дело № 309/2010 г., Административния съд - гр. Перник е отменил писмена покана изх. № 29-07-242 от 16.03.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Перник. Така постановеният съдебен акт страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административното производство е започнало със заповед № РД-09-829 от 27.11.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. - Перник. Писмената покана е издадена на основание чл. 234, ал. 2 във връзка с чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. и се отнася за превишаване определените за II тримесечие на 2009 г. регулативни стандарти. Тя е предшествана от финансов протокол № 518 от 7.12.2009 г. и от протокол за неоснователно получени суми № 519 от същата дата, които са надлежно връчени. Проверката е извършена през 2009 г. Тогава е в сила решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО - виж т. 429 от преходните и заключителни условия на решението. Съгласно т. 169 от последното контролът по изпълнение на регулативните стандарти се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006 г., като за целта се извършва проверка. За резултатите от нея, освен финансов протокол се съставя протокол за неоснователно получени суми и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006 г. Следователно посочения ред е бил спазен. Независимо, че т. 169 от решението препраща към чл. 233 и сл. от НРД 2006 г., то тези текстове трябва да се прилагат доколкото в т. 169 процедурата не е уредена изрично. А в т. 169 изчерпателно са изброени актовете, които трябва да предхождат писмената покана, а това са финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, които е необходимо да бъдат предшествани от проверка. Следователно за процесния период вече не съществува ограничението на чл. 235, ал. 2 от НРД 2006 г., което е в смисъл, че когато лицето - обект на проверката оспорва констатациите във финансовия и/или медицински протокол по реда на ЗЗО, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на заповедта за прилагане на санкции за извършените нарушения. Нормата на т. 169 от решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. е от процесуален характер и съответно е приложима за административните производства започнали и развили се след 1.01.2009 г.. Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО е подзаконов нормативен акт и е задължителен както за органите на НЗОК, така и за изпълнителите на медицинска помощ. Това е така, защото съгласно чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЗО, в редакцията му в сила от 1.12.2007 г., ДВ, бр. 113 от 2007 г., която е приложима през процесния период, в случай, че НРД не бъде сключен при условията и в сроковете по този закон, считано от 01 януари на съответната година, за която няма сключен НРД се прилагат определените от Управителния съвет на НЗОК условия по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6 и 7. Точка 4 от ал. 2 се отнася до обема, цените и методиката за заплащане на помощта по т. 2. По изложените съображения не се споделя тезата на първоинстанционния съд, развита в мотивите, която е в смисъл, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е издал направо писмена покана, която не се предшества от заповед за санкции. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд не възприема и съображенията, че атакуваният административен акт е в противоречие с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗО. Съгласно т. 167 от решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г., Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти. В тази връзка са и разпоредбите на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителна норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. По първоначалното дело е било безспорно установено, включително и чрез съдебна експертиза, превишаването от лечебното заведение на регулативните стандарти за II тримесечие на 2009 г. Съгласно чл. 46, ал. 1 от договор № 140213 от 27.02.2009 г. в случаите, когато изпълнителят получи от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Стигайки до окончателния правен извод, че процесната писмена покана е незаконосъобразно издадена, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Ето защо обжалваното решение се отменя и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него се постановя друго решение по съществото спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 55, ал. 2, т. 2