Решение № 4112 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2016 г.

Решение № 4112 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. К., с адрес в [населено място], срещу решение № 3537/25.05.2016 г. по адм. дело № 10899/2015 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № СПО -147/16.10.2015 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - председателят на КЗК, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки, представени в съдебното заседание, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на Председателя на КЗК, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от Закона за държавния служител, чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на конкуренцията, чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на КЗК, обн. ДВ бр. 78/09.10.2015. и предизвестие № 2/15.10.2015 г. е прекратено служебното правоотношение на К., заемала длъжността "главен експерт", с ранг II младши, в дирекция "Правни анализи и политика на конкуренцията". АССГ е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазени изисквания за съдържание, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Налице е правното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. - съкращаване на щата, тъй като броя на "главните експерти" в дирекция "Правни анализи и политика на конкуренцията" е намален с 1 с новото длъжностно разписание, в сила от 09.10.2015 г., а именно същите са намалени от 4 на 3 щатни бройки. Общият брой на длъжностите в дирекцията е запазен, като е разкрит 1 брой "държавен експерт", която длъжност е различна от тази на жалбоподателката - с по-високо длъжностно ниво, с по-високи изисквания за стаж за заемането й и съдържа нови функции, които не се съдържан в длъжностната характеристика на "главен експерт". Решението е правилно. Съдът правилно е изяснил правнорелевантните факти, като е коментирал и направеното възражение, свързано с ползвания отпуск за временна нетрудоспособност от жалбоподателката. Правилни са мотивите му, че в случая същият не се отразява на законосъобразността на издадената заповед, тъй като не попада в хипотезите на закрила по чл. 107б ЗДСл., а нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ е неприложима по отношение на служебните правоотношения предвид липсата на препращане към КТ, приложим към трудовите правоотношения и особеностите на правоотношения на държавните служители. Без значение е и дали и е предлагана друга длъжност, или не, доколкото, органът по назначаването по ЗДСл. няма задължение при съкращаване на длъжността да предложи друга такава на държавния служител, чиято длъжност се съкращава. Обосновани са изводите за по- високото длъжностно ниво на длъжността "държавен експерт", по - високите и различни изисквания за заемането й и различните функции, които сочат, че е различна система от функции, изисквания и задължения в сравнение с тази на "главния експерт" в дирекция "Правни анализи и политика на конкуренцията". Така формулираните изисквания, задължения и функции на новата длъжност "държавен експерт" не противоречат на разпоредбите на Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, нито на самия Единен класификатор на длъжностите в администрацията. Правилна е преценката на АССГ за липса на съществени административно - процесуални нарушения, изпращането на предизвестието на личния мейл на жалбоподателката не би могло да представлява такова, дори липсата на предизвестие не е основание за отмяна на заповедта с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., а води единствено да задължение за заплащане на обезщетение за липсващото предизвестие. Правилни са изводите на АССГ, че намаляването на щатните бройки за определена длъжност винаги представлява форма на реално съкращаване на длъжността. В случая административният орган е действал при спазване на принципа на съразмерност и в съответствие с целта на закона, доколкото е съкратил длъжност, за която изискванията за квалификация и трудов стаж са по - ниски, а новосъздадената длъжност е с по - високи изсквания за заемането й и повече задължения и функции по длъжностна характеристика. Следва да се отбележи, че видно от последното поименно щатно разписание преди промяната на длъжностното разписание, не е имало незаети бройки за длъжността "главен експерт" в дирекция "Правни анализи и политика на конкуренцията", поради което административният орган не е нарушил чл. 6 АПК, съкращавайки длъжността на жалбоподателката. Воден от горното, настоящият съдебен състав намира, че решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На КЗК следва да бъде присъдено претендираното от процесуалния й представител юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение