Решение № 6616 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2015 г.

Решение № 6616 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Стефан Гачев. Жалбата е против решение № 2537 от 14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 9235/2013 г. на Административен съд София - град, в частта му, в която по жалба на К. Ж. К. /правоприемник на починалия в хода на процеса И. К. Ж./ е отменено частично уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/2376 от 30.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - частта, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) относно БЗС 23337-43-3-1, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в посочената част, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваната част от съдебното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомително писмо в тази му част. Ответникът - К. Ж. К., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Атанас Железчев, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на И. К. Ж., който е починал в хода на процеса и е заменен с неговия правоприемник - настоящия касационен ответник К. Ж. К. Жалбата е била против уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/2376 от 30.07.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С оспорваната част от решение № 2537 от 14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 9235/2013 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) относно БЗС 23337-43-3-1, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в посочената част, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на изискванията за форма. Но при издаване на уведомителното писмо, в частта му за БЗС 23337-43-3-1 били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която е установила, че площите на допустимия слой относно БЗС 23337-43-3-1 са некоректно определени. По-точно недопустима за подпомагане площ е била установена 0,82ха /а не 3,10ха според уведомителното писмо/, съответно - допустима такава 2,75ха /а не 0,47ха по уведомителното писмо/. Съдът е приел, че констатациите на административния орган за недопустимост за подпомагане са били частично оборени от събраните по делото доказателства. Въз основа на това административният съд е счел, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК във връзка с чл. 24, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., тъй като не са били изяснени всички факти и обстоятелства по заявеното искане за подпомагане и не са били извършени допълнителни подходящи административни проверки, включително проверки на място, които да установят реалното състояние на имота. Приел е приел, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се е отразило на правилността на уведомителното писмо относно правото на подпомагане и процента на наддеклариране. Обжалваното решение е правилно, като настоящият касационен състав споделя всички изводи на първоинстанционния съд. От изложените фактически и правни основания в уведомителното писмо се установява, че на праводателя на касационния ответник е отказано финансово подпомагане по СЕПП поради наддеклариране - на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. Това е видно от попълнената колона 5 от таблицата по СЕПП и пояснителните бележки към нея. От тях се установява, че административният орган е формирал воля за приложение на тази законова разпоредба въз основа на извършена административна проверка на подаденото заявление за подпомагане от правоприемника на касационния ответник. От събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство обаче се установява, че фактическите основания в уведомителното писмо са частично оборени. За БЗС 23337-43-3-1 назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че неправилно касаторът е приел, че от цялата негова площ от 3,57 ха недопустима за подпомагане площ е 3,10 ха. Вещото лице е установило, че по-голяма част - 2,75 ха от площта на парцела е в добро земеделско състояние, а само 0,82 ха не отговоря на този критерий. Вещото лице е посочило и причините са неправилното разчитане на цифровата ортофото карта, които са подробно описани в заключението на вещото лице и обсъдени в обжалваното съдебно решение. Така установената частична допустимост за подпомагане по посоченото БЗС се отразява на процентите на наддеклариране - той става 8,96 % (вместо 34.89 % по уведомителното писмо). Съобразно това при приложението на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. неправилно в уведомителното писмо е прието, че цялата заявена площ не е недопустима за подпомагане. В случая допустимата за подпомагане помощ следва да се изчисли като определената площ се намали с два пъти недопустимата за подпомагане площ - 2х0,84ха /0,82 ха от БЗС 23337-43-3-1 и 0,02ха от другия необжалван БЗС/, както правилно е приел първоинстанционният съд. Неоснователно е оплакването на касатора, че след като цялата приета от него за недопустима площ от 3,10 ха не била включена в одобрения специализиран слой, тя не били допустима за подпомагане. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от аерозаснемане и изготвената цифрова фотокарта, респективно данните от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. Възможността за оборване на данните от специализирания слой е и изрично посочено от министъра на земеделието и храните в т. IV от заповедта му по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., с която е одобрен специализирания слой за относимата кампания 2012 г. Така в случая от събраните доказателства в хода на съдебното производство е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК. Следва да се посочи, че към момента на издаване на оспореното уведомително писмо не е съществувала нормата на сегашната разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за недопустимост за подпомагане на площта, която не е включена в специализирания слой. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото - сумата от 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането на пълномощника на жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая разноските за възнаграждение за адвокат са малко над минималния размер от 300 лв., определен според чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова те не са прекомерни, поради което искането чл. 78, ал. 5 от ГПК се оставя без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,