Решение № 12971 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 380/2018 г.

ВАСV отделение25.10.2018 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1961 от 07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1693/2017 г. по описа на Административен съд Варна. ОСЪЖДА Агенция "Митници"-София, да заплати на Г. Р., [населено място], [адрес], сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. РешениеТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12971 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 380/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 1961 от 07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1693/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № 3514 от 31.05.2017 г. С посочената заповед на Г. Р., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ като държавен митнически инспектор в митница Варна, с ранг V –ти старши, без предизвестие и на осн. чл. 108, ал. 2 от ЗДСл същият не запазва придобития ранг на държавна служба. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът Г. Р., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в отговор на касационна жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила- липса на мотиви. Съдът е приел, че дисциплинарното производство и наложените наказания на 5 митнически служители, сред които и жалбоподателя, е образувано по повод проведена на 13.01.2017 г. операция от органите на МВР на митнически пункт Варна-запад, Митница Варна, при която същите са задържани и впоследствие привлечени като обвиняеми, а конкретно жалбоподателят е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 8/2016 г. на ТС БОП-Варна за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, като на Г. Р. е наложено процесното дисциплинарно наказание за извършване на две нарушения- по чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДСл-неизпълнение на служебни задължения във вр. с неуведомяване на органа по назначението за започналото срещу него наказателно производство, както и неизпълнение на служебните задължения по подробно описани точки от длъжностната му характеристика, нарушения на Кодекса за поведение на митническия служител /КПМС/, и Кодекса да поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, във връзка с повдигнатото му обвинение. Съдът е счел, че оспорващия не е допуснал нарушение като не е уведомил органа по назначаване за започналото срещу него наказателно производство, тъй като вмененото нарушение не е извършено виновно, а се дължи на обективни причини-задържане под стража, като веднага след освобождаването си наказаното лице е уведомило органа по назначаване. Съдът е приел, че в оспорената заповед липсват факти, въз основа на които да се направи извод, че деянието съставлява дисциплинарно нарушение, а изводът на ДНО за нарушения на КПМС и КПСДА е основан на предположение, че служителя е извършител на деянието, за което е бил задържан и впоследствие срещу него е било образувано досъдебно производство. В проведеното дисциплинарно производство не са били извършени действия по изясняване фактите и обстоятелствата на вмененото нарушение и не са събрани доказателства, установяващи извършеното нарушение. Не са посочени конкретните действия извършени от жалбоподателя, които могат да се определят като корупционни прояви, както и получените от него облаги. Решението е правилно. В конкретния случай на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. за нарушение на т. 2, 3, 4, 6, 12, 13 и 15 от КПМС, вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, чл. 2, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 8 от КПСДА, вр. чл. 28, ал. 1, от ЗДСл, както и за неизпълнение на служебните си задължения, регламентирани в т. V. 24, V. 26, VII. 5, VII. 6, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика, връчена му на 08.04.2016 г. и т. VII. 4, VII. 5, VII. 6 и VII. 7 от длъжностната характеристика, връчена му на 15.09.2014 г., вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДСл. Според ДНО дисциплинарните нарушения са извършени чрез действия, изразени в участие в корупционни прояви и получаване облаги, които не му се следват за периода 2016 г. - 12.01.2017 г. - престъпление по чл. 301 и чл. 302 от НК, както и чрез бездействие-неизпълнение на Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. на директора на Агенция Митници. Не се установява от събраните по делото доказателства образуваното наказателно производство срещу Г. Р. към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е приключило с влязла в сила осъдителна присъда. В процесния казус изводите на ДНО за виновно неправомерно поведение при изпълнение на служебните задължения от страна на митническия служител, съответно нарушаване правилата на КПМС и КПСДА, е основан на предположение, че Р. е извършил престъпление, което предположение е изведено предвид обективирани данни в писмени документи, предоставени на административния орган от специализираната прокуратура. Законосъобразни са заключенията на административен съд Варна, че задържането на служителя като мярка на процесуална принуда и образуваното срещу него досъдебно наказателно производство сами по себе си не са укоримо поведение. Независимо, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, недопустимо е до приключване с влязъл в съдебен акт/присъда/ на наказателното производство, описаните от наказващия орган в заповедта обстоятелства, съдържащи категоричен извод за извършено престъпление, и основани единствено на информация, съдържаща се в писма и предоставени документи по проведена кореспонденция с други органи / инспекторат в Агенция Митници, Специализирана прокуратура/, да се квалифицират като осъществен състав на дисциплинарно нарушение- неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Отделно от горното в случая липсва проведено самостоятелно дисциплинарно производство, в рамките на което да са доказани действия или бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения. Правилно съдът е счел, че относно твърдените за осъществени от Р. деяния липсват събрани доказателства, а дори не са и приобщени такива, събрани в хода на досъдебното производство, като дисциплинарнонаказващия орган се е позовал на писмени документи, които не съдържат конкретни факти за извършени конкретни нарушения от митническия служител. От съставения протокол за проведеното заседание на дисциплинарния съвет в Агенция Митници на 27.03.2017 г. по дисциплинарно дело № 6/2017 г., образувано срещу пет държавни служители в Митница Варна, включително срещу държавния служител Г. Р. е видно, че в същия е изведено част от съдържанието на писма от Специализираната прокуратура и допълнително представени по опис от СП писмени документи, и са направени констатации за привличането като обвиняем на наказаното лице с описание за какво престъпление е привлечено лицето и каква мярка за неотклонение спрямо същото е взета от съда. В посочения протокол са възприети за извършени деяния/действия/ от оспорващия митнически служител Р., които обаче, както се отбеляза по-горе не са доказани в проведено дисциплинарно производство или в приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт-осъдителна присъда, а са основани на предположения по цитираните писма, представените към същите документи и изнесени в медиите данни. Задържането и повдигането на обвинение спрямо държавен служител, отразяването на тези факти в медийното пространство не е действие или бездействие на самото лице, което да осъществява състав на дисциплинарно нарушение. В този смисъл обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед или в документ част от административната преписка, на който заповедта е основана, липсват изложени фактически основания, представляващи конкретни факти- действия или бездействия на оспорващия, очертаващи допуснато дисциплинарно нарушение. Споделя се крайният извод на Административен съд Варна и в частта относно твърдяното от органа неизпълнение на задължението на служителя по т. 1 от Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. на директора на Агенция Митници, макар и по различни от изложените от съда съображения. Според т. 1 от цитираната заповед, в случай на образувано срещу митнически служител наказателно производство за престъпление от общ характер, незабавно след узнаването на това обстоятелство служителят лично или чрез упълномощено от него лице следва писмено да уведоми началника на съответната митница, директора на дирекция или ръководителя на самостоятелно звено в ЦМУ за образуваното срещу него НП, като приложи копие от постановлението за привличането му като обвиняем. По отношение възприетото от ДНО неизпълнение на служебни задължения, и наложеното дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 5, органа е длъжен да обоснове и докаже, че именно неизпълнението на конкретната заповед, изразено в неуведомяването на органа по посочения в заповедта ред и относно визираните обстоятелства, представлява дисциплинарно нарушение от такава степен, имащо за последица налагане на най-тежкото предвидено дисциплинарно наказание-уволнение, във връзка с посоченото нарушение на р. V, т. 26 от длъжностната характеристика на наказаното лице връчена на 22.06.2016 г., а именно "Извършва дейности и задачи, възложени с вътрешноадминистративен акт от непосредствения или висшестоящ ръководител", каквито мотиви /включително относно настъпилите от нарушението вредни последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на служителя, вземайки предвид и факта, че след освобождаването на Р. на 11.04.2017 г. същия е уведомил работодателя си за осъщественото спрямо него задържане/, обосноваващи вида и размера на наложеното наказание в оспорената заповед липсват. Неоснователни са доводите в касационната жалба. В същата подробно се приповтаря тезата за доказване нарушението чрез всички материали приложени към докладна записка на председателя на дисциплинарния съвет, и се приравнява факта на задържане на лицето и касаещи го медийни публикации, към извършено от него деяние, осъществяващо състав на дисциплинарно нарушение. Противно на изложеното от касатора, данни от неприключило досъдебно производство не обосноват извършване на деяния, които са предмет на доказване в това производство, а както се отбеляза в по-горе такива деяния не са доказани и в провелото се дисциплинарно производство. На следващо място, решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Всички събрани по делото доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдебният акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Г. Р. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат И. Владимирова, като направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, не следва да се уважава предвид обстоятелството, че платената сума за адвокатско възнаграждение е съответна на предвидения минимален размер по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претенцията на ответника по касация за заплащане на допълнителни разходи-сума за самолетен билет и нощувка не следва да се уважава, тъй като не попадат в хипотезата на чл. 78, ал. 1 от ГПК- същите не представляват такси и разноски по производството/такива за събиране на доказателства/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСЛ