Решение № 4933 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9646/2013 г.

Решение № 4933 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9646/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Делфика тур" АД, със седалище в гр. София, представлявано от пълномощник, против решение № 1835 от 18.03.2013 г., постановено по адм. д. № 4531/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е проявил процесуална активност при събиране на относимите към спора доказателства, но при обсъждането им е достигнал до необоснован извод за дължимост на такса битови отпадъци за ползването на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. "Самоков" № 60, за периода 2005 г. - 2009 г. Развива съображения за отсъствие на правни и фактически основания за плащане на ТБО, тъй като дружеството е притежател на "голата собственост" върху имота, включен като апортна вноска в капитала му, който имот се ползва от собствениците на находящите се в терена сгради. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният акт за установяване на общинско публично задължение № РД-22-30/15.03.2011 г. на кмета на Столична община бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - кметът на Столична община, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за установяване на общинско публично вземане (АУПОВ) № РД-22-30/15.03.2011 г. на кмета на Столична община, с който за "Делфика тур" АД са установени задължения за заплащане на ТБО за периода 2005 г. - 2009 г. в общ размер на 289 401, 54 лв. - главница и лихви, за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. "Самоков" № 60. Съдът е проявил процесуална активност за установяване на релевантната за спора фактическа обстановка, обсъдил е подробно събраните писмени и гласни доказателства - отделно и в тяхната съвкупност, поради което касационният съдебен състав не следва да ги излага повторно. По делото е безспорно, че касаторът е придобил собствеността върху недвижим нежилищен имот, находящ се в гр. София, бул. "Самоков" № 60, чрез апортна вноска от "ПИМ" АД. Отчетната стойност на имота, посочена в подадената от дружеството декларация № 0809/239 от 3.12.2004 г., е в размер на 1 320 000,00 лв. По нотариален акт за собственост от 2001 г. "ПИМ" АД е признато за собственик на този имот, описан като поземлен имот с площ от 29 935 кв. м по документ за собственост, по скица - 25 000 кв. м, а по баланс - 25 500 кв. м, представляващ имот пл. № 470, нанесен в кадастрален лист № 501, местност "Изток-юг" при граници - улици от четири страни. По регулационния план от 1992 г. от имот пл. № 407 са образувани УПИ II, УПИ III и УПИ IV. Безспорно е установено от представените писмени доказателства и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, че върху този терен се намират постройки и сгради, които не са собственост на дружеството, а на трети лица - на "Аудио видео Орфей"; на "ПИМ" АД; на Батия Самуелов Израел; на Ана Йосиф Узиел - по силата на актове за възстановена собственост върху недвижим имот. От доказателствата по делото съдът е установил, че имотът на дружеството е включен в заповедите на кмета на Столична община за районите, в които се извършва организирано сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените територии. Обосновано е приел, че по отношение на процесния имот Столична община е предлагала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и по обезвреждането на отпадъците в депа или други съоръжения, за периода 2005 г. - 2009 г. За тези обстоятелства са приложени многобройни фактури и констативни протоколи. От правна страна съдът е заключил, че "Делфика тур" АД е задължено лице по чл. 64 ЗМДТ, вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Дружеството е подало декларация по чл. 17 (отм.) ЗМДТ на 3.12.2004 г. за придобиване на имота като апортна вноска в капитала си. Тъй като не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е подавал декларации през периода 2005 г. - 2009 г. за освобождаване от такси поради неползване на имота през съответната година, то съдът е достигнал до правния извод, че ТБО е дължима за този период, защото дружеството е собственик на имота и не е подавало декларации за освобождаване от заплащане на публичните услуги. Позовал се е на доклад от 14.12.2010 г. на Дирекция "ПАМДТ", че в общинската администрация няма данни да са заплащани суми за ТБО от други лица, притежаващи самостоятелни права върху находящите се в имота сгради и постройки. Оспореният акт е изменен само в частта досежно размера на определеното задължение за такса битови отпадъци за 2008 г., като определения общ размер от 62019,00 лв. е намален и е определена ТБО в размер на 57 884,40 лв. общо за главница и лихви. Тази промяна в размера на задължението е по отношение компонентите поддържане чистотата на обществени територии и обезвреждане на битови отпадъци, като съдът е съобразил приетите с решение № 87/28.02.2008 г. на Столичния общински съвет съответни промили върху отчетната стойност за нежилищен недвижим имот и е констатирал, че административният орган не е приложил точната материалноправна разпоредба, което е довело до неправилно определяне на дължимия размер ТБО за 2008 г. Решението е неправилно. В конкретния правен спор следва да се има предвид, че за нуждите на данъчното право недвижимият имот представлява данъчен обект и е част от сложния фактически състав, от който възниква задължение, като връзката с данъчния субект се явява правото на собственост върху имота в негово лице. Поради това и касаторът се явява задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Размерът на ТБО се определя в зависимост от обема на неговото право на собственост, при съобразяване с разпоредбата на чл. 12 ЗМДТ, съответно, на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. "Делфика тур" АД е собственик само на терена по силата на вписана непарична апортна вноска през 2004 г. То не притежава сгради в този имот. От данните по делото е установено, че находящите се в имота 38 сгради са собственост съответно на "Аудио видео Орфей" и "ПИМ" АД. В приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза от 23.11.2012 г. вещото лице, след извършена проверка по документи, е заключило, че част от терена е предоставена в собственост на Ана Узиел като обезщетение за отчужден имот по ЗОЕГПНС, която част попада в УПИ III и УПИ IV на имот пл. № 407. Както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че дружеството-касатор е задълженият за ТБО субект, тъй като е собственик на нежилищния недвижим имот и в района са предоставяни всички услуги по чл. 62 ЗМДТ. Този извод противоречи на материалния закон и фактите по делото. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено право на строеж, е постановено друго. Разпоредбата на чл. 64 ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена. На тях собственикът на този терен следва да им се осигури възможност да ползват земята в рамките на необходимото за пълноценно ползване на постройките според тяхното предназначение. Следователно, акцесорно към правото на собственост на постройката е правото на ползване на мястото. Правото на собственика да ползва земята, върху която е построена сградата, произтича от чл. 64 ЗС и не се нуждае нито от повторно учредяване, нито от изрично отделно признаване. Това означава, че при наличието на носители на ограничено вещно право на ползуване в лицето на собствениците на постройките в недвижимия имот, вписан като актив в капитала на дружеството-касатор, е налице законова предпоставка за освобождаване от публичното задължение на носителя на правото на собственост в съответната част. По силата на установено право на собственост върху сградите в имота, техните собственици имат право на ползване и върху прилежащ терен. Съгласно чл. 64 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11. Задължени лица по чл. 11, ал. 3 ЗМДТ са и ползувателите на недвижимия имот, по силата на притежавано от тях право на собственост върху находящите се в терена постройки. Административният орган не е извършил цялостна проверка на релевантните за задължението на дружеството факти - има ли извършено разпределение на ползването между собственика на имота и собствениците на сградите, от една страна, и от друга, между "Делфика тур" АД и другите собственици върху части от терена. Недопустимо е в хода на съдебното производство, чрез събиране на гласни доказателства - изслушване на вещи лица по съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, да се изследва релевантният факт за фактическото разпределение на ползването на недвижимия имот с оглед определяне на субектите и обема на публичното задължение за ТБО. Позоваването от органа и от съда единствено на обстоятелството, че дружеството е декларирало собственост върху недвижимия имот само въз основа на извършена непарична апортна вноска в капитала му, е незаконосъобразно. Таксата за битови отпадъци не е данък. За целите на данъчното право определящи са вещноправните отношения, а именно тези по повод реализиране на правото на собственост и на ограниченото вещно право на ползуване. Те обосновават както облагането с данък върху недвижимите имоти, така и с такса за битови отпадъци. Доколкото данъчноправните норми са императивни, не следва да се допуска разширително тълкуване при тяхното прилагане. Задължението за заплащане на ТБО произтича от връзката между собствеността на имота и ползването му, от което се генерират битови отпадъци. Действително, в случая "Делфика тур" АД не е подавало ежегодно декларации, че няма да ползва имота, респ. че няма да генерира битови отпадъци, но така определената ТБО за процесния период върху целия имот е незаконосъобразна. Правата, които собственикът на имота има, са фактически сведени до такъв обем, че по никакъв начин не отговарят на съдържанието на правото на собственост - пълна юридическа и фактическа власт върху имота, както и на значението, което частната собственост има за гражданите и юридическите лица - като средство да удовлетворяват своите потребности или да развиват стопанска дейност. Предвид изложеното, касационният съдебен състав приема обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка по спора делото следва да бъде решено по същество, с отмяна на оспорения АУПОВ № РД-22-30/15.03.2011 г., издаден от на кмета на Столична община. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд