Решение № 6606 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2013 г.

Решение № 6606 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Цанков Йорданов, от гр. Лом, срещу решението от 27.12.2012 г. по адм. д. № 569/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението от 27.12.2012 г. по адм. д. № 569/2012 г., Административен съд - гр. Монтана, IV състав е отхвърлил жалбата на Йордан Цанков Йорданов, от гр. Лом, срещу решение № 44 от 16.10.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 5205133260 от 4.07.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана. Така постановения съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За изясняване на предмета на спора по делото от фактическа страна правилно и с оглед разпоредбите на чл. 171, ал. 2, предл. 2 АПК и чл. 195, ал. 1 ГПК, съдът е назначил и изслушал съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Лина Захариева Цветкова е икономист с рег. № 17, клас 3, 2 по списъка за вещи лица за регион Монтана, който списък е утвърден от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ. В тази връзка твърденията на Йорданов, че вещото лице е избрано от РУСО - гр. Монтана, не отговаря на фактическото положение. По повод оплакванията на жалбоподателя по първоначалното дело, Цветкова е депозирала декларация, че никога не е била в трудово правоотношение с РУСО - гр. Монтана, както и не е в близки отношения с нито една страна по делото. Искането на Йорданов вещото лице да е мъж звучи несериозно и не е основание за отвод. По отношение на експерта Захариева по делото не са били установени нито една от предпоставките по чл. 22, ал. 1 ГПК, които представляват законовите основания за отвод. Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 НК, изготвило е заключението си въз основа на доказателствата по делото и извършените от него изчисления съответстват на приложимата за спорните правоотношения нормативна уредба. Ето защо позовавайки се на експертизата в частта й относно извършените изчисления на осигурителния стаж и на индивидуалния коефициент, съдът не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е приложен и материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че осигурителния стаж на Йорданов по категории и за периоди е както следва: ел. заварчик от 17.09.1969 г. - 1.11.1989 г. или общо за този период 20 г., 01 м. и 14 дни от втора категория; настройчик от 14.11.2005 г. до 21.06.2006 г. общо 07 м., 07 дни от трета категория или до инвалидизирането общо 20 г., 08. м., 21 дни; настройчик от 21.06.2006 г. до 8.04.2008 г. общо 1 г., 09 м., 17 дни от трета категория след инвалидизирането. Неоснователни са възраженията на Йорданов, че трудът му от втора категория следвало да се превърне в такъв от трета категория. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НПОС. Съгласно цитираната, когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга. Тази разпоредба кореспондира с текстовете на чл. 74, чл. 75, чл. 76 и чл. 104, ал. 2 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КСО за придобиване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е необходим определен предварителен осигурителен стаж като законодателят не държи сметка от каква категория и той. При определяне на размера на пенсията за инвалидност не е предвидено преизчисляване на положения труд от първа и втора категория към такъв от трета категория. В разпоредбата на чл. 104, ал. 2 КСО изрично е казано, че осигурителният стаж се превръща като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория само при пенсиите за осигурителен стаж и възраст, т. е. не се отнася за пенсиите за инвалидност. В решение № 1800 от 20.02.2006 г. по адм. д. № 10965/2005 г. по описа на ВАС, петчленен състав е прието, че в ал. 2 на чл. 104 КСО са намерили израз две законови положения. С първото, само при отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва превръщане на осигурителния стаж към трета категория. С второто законово положение, за пенсията за инвалидност поради общо заболяване няма значение категорията труд, при която е придобит осигурителния стаж. Тези две законови положения се съдържат в разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и чл. 23 НПОС. Съгласно чл. 15, ал. 3 НПОС осигурителният стаж се превръща в трета категория при преценяване правото и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. А съгласно чл. 23, ал. 1 НПОС за правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се прави превръщане на осигурителния стаж от една категория в друга при определяне на продължителността му. Тезата на касатора относно месеците осигурителен стаж не кореспондира с разпоредбата на чл. 23, ал. 2 НПОС. Съгласно този текст при изчисляване размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 и 2 КСО се определя по реда на чл. 20, ал. 1 и 2 НПОС. Изчисленията на вещото лице в тази връзка кореспондират с цитираните текстове. Казаното се отнася и за определянето и на индивидуалния коефициент на Йорданов. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 2 КСО. След като след инвалидизирането е налице трудов стаж и е реализиран осигурителен доход липсва законово основание последният да не бъде съобразен при определяне на размера на пенсията. По изложените в настоящите мотиви съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,