Решение № 2257 от 2.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.187, ал.1 и чл.193 от АПК. Образувано е по жалба на М. Кючуков- съдия при Районен съд-Хасково против решение по т.11.7 на Съдийската колегия /СК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от протокол 42 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС проведено на 08.11.2022г., с което повишава на основание чл.160 и чл.193, ал.3 от ЗСВ П. Господинова-съдия в Районен съд-Хасково в длъжност съдия в Административен съд-Хасково, с ранг съдия във ВКС и ВАС, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност. Жалбата се основава на нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК, а именно- липсата на компетентност на органа поради изтекъл мандат, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Счита, че оценяването от съответната комисия е извършено некоректно и не отговаря на професионалните качества на кандидатите, включително на П. Господинова, както и че конкурсната комисия не е отчела подробно съществени критерий- съдийски стаж,ранг, резултати от извънредното атестиране-оценката от атестацията и работа, както и съответната натовареност на кандидатите. Твърди, че при атестирането на Господинова е прието становище от Етичната комисия, при участието на жалбоподателя М. Кючуков и П. Вунов, които също са участници в конкурса, и което обстоятелство води до конфликт на интереси. Поддържа, че решението е прието от некомпетентен орган- СК на ВСС, чийто мандат е изтекъл на 02.10.2022г. По подробно изложеното в жалбата от фактическа страна се иска отмяна на решението. Ответникът- Съдийска колегия на ВСС чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Генадиева изразява становище за неоснователност на жалбата, и по съображения изложени и в писмен вид в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнагражданеие. Заинтересованата страна П. Господинова в писмено становище оспорва оплакванията, като счита решението за законосъобразно. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата, приложената преписка и доказателствата по делото установява следното от фактическа страна: Производството е по повод жалба против решение по т.11.7 на Съдийската колегия /СК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от протокол 42 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС проведено на 08.11.2022г., с което повишава на основание чл.160 и чл.193, ал.3 от ЗСВ П. Господинова-съдия в Районен съд-Хасково в длъжност съдия в Административен съд-Хасково, с ранг съдия във ВКС и ВАС, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност. Процедурата по обявяване, провеждане и приключване на конкурса е подчинена на уредбата в чл. 188-194 г от Закона за съдебната власт и в Наредба 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, издадена от председателя на Висшия съдебен съвет на основание чл. 194 г от ЗСВ/Наредбата/. Съгласно уредбата свободните длъжности за заемане се обявяват с решение на съответната колегия на ВСС и се заемат с конкурс, който се обявява с решение на съответната колегия на ВСС. Конкурсът се провежда от петчленни конкурсни комисии, определени според конкурсната материя, включват хабилитиран преподавател и четирима действащи магистрати, определени според правилата по чл. 189 ЗСВ. Конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки на горестоящи органи на съдебната власт и Инспектората, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени преписки и дела, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества- чл. 192 ЗСВ. Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище, като изпраща класирането заедно с цялата конкурсна документация на съответната колегия на ВСС. Преценката за притежаваните нравствени качества се извършва от Комисията по професионална етика към съответната колегия на ВСС, която изготвя становище за всеки кандидат. Резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия по професионална етика се представят на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия. Последната внася мотивирано предложение в съответната колегия на ВСС за повишаване или преместване. Съответната колегия на ВСС взема решение за повишаване или преместване по поредността на класирането до попълване на местата, като преди вземане на решението проверява дали класирания на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. Така разписана процедурата е разработена и регламентирана и в цитираната наредба от 2017 г. По същество регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност изисква конституиране на помощен орган в лицето на конкурсна комисия като колективен орган, състоящ се от действащи магистрати, отговарящи на законови изисквания и хабилитиран учен по правни науки. Работата на този орган се изразява в оценяване на професионалните качества на кандидатите и извършеното класиране от него е задължително при вземане на решението от съответната колегия на ВСС. Проверката по чл. 193, ал. 4, която се извършва при вземането на решението по чл. 193, ал. 3 ЗСВ е дали са налице материалните предпоставки за стаж, професионални и нравствени качества за заемане на длъжността, но това не означава проверяване на работата на конкурсната комисия по същество на експертната оценка която тя извършва. Проверката преди вземане на решението по чл. 193, ал. 3 ЗСВ следва да включва и дали са спазени административно производствените правила при работата на конкурсната комисия, Комисията по професионална етика и Комисията по атестирането и конкурсите. Административният орган, съответната колегия на ВСС следва да осигури спазване на всички законови изисквания по процедура, следване на етапите от нея, конституиране и работа на помощните органи в процедурата, вземане на решенията, изготвяне на конкурсната документация и при наличието на материалните предпоставки за заемане на длъжността да вземе решение, като съобрази работата на конкурсната комисия и другите помощни комисии. От доказателствата по приложената административна преписка и доказателствата в съдебната фаза се установява спазване на административно производствените правила по провеждане на процедурата, работата на конкурсната комисия и помощните КПЕ и КАК. Установено е от фактическа страна, че с решение на СК на ВСС по протокол 12/13.04.2021г. на основание чл.180пот ЗСВ е обявен конкурс по реда на чл.189, ал.1 и 2 от ЗСВ за повишаване в длъжност и заемане на 23 длъжности в административните съдилища по приложения списък, като за Административен съд-Хасково е обявена 1 длъжност. Решението е обнародвано в ДВ бр.32/16.04.2021г., като в срокът за прием на документи от17.04.2021г. до 05.05.2021г. заявление са подали 192 кандидата. С решение на Комисията по атестирането и конкурсите/КАК/ към СК на ВСС по протокол 21/21.06.2021г., изм. и доп. С решение по протокол 22/28.06.2021г. до участие в конкурса са допуснати 183 кандидата, като не е допуснала до участие 8 кандидати по изложени мотиви-заема длъжност на същото ниво, за което е обявен конкурсът. В хода на процедурата 6 кандидати оттеглят заявленията си. Избран е поименен състав на конкурсната комисия съгласно чл.189, ал.5 от ЗСВ по протокол 24/22.06.2021г. На основание чл.192, ал.1 от ЗСВ конкурсната комисия/КК/ е извършила класиране на кандидатите според общата им оценка, формирана въз основа на резултатите от трите цифрови компонента, получени след извършена преценка по реда на чл.40а, ал.1, т.1 от Наредба 1/09.02.2017 г. По отношение на първия компонент комисията е изследвала данните от атестационните формуляри на кандидатите от последното им атестиране, извършените проверки от ИВСС и от по-горестоящите органи на съдебната власт. Преценката по чл.40а, ал.1, т.2, касаеща втория компонент, е извършена въз основа на данните от кадровите досиета на кандидатите. Третият компонент, съобразно чл.40а1 ал.1, т.3 във връзка с чл.40а, ал.2 е базиран на проверените от комисията 6 бр.дела на всеки кандидат, от които 3 бл. Избрани от комисията въз основа на посочените данни в справките към заявленията за участие в конкурса, както и 3 бр. дела избрани от съответния кандидат. Проведен е писмен изпит, на който не се явяват 5 кандидата, а 2-ма получават оценка по-ниска от изискуемата се мн.добър 4,50. Въз основа на предоставената в цялост конкурсна документация ведно с резултатите от класирането по чл.192, ал.1 от ЗСВ, протоколите за работата на комисията, мотивираното становище на КК по чл.192, ал.3 от ЗСВ, становищата на Комисията по професионална етика/КПЕ/ към СК на ВСС по чл.192, ал.5 от ЗСВ, от които е направен извод, че кандидатите притежават необходимите нравствени качества за заемане на длъжността съдия в административните съдилища, се установява, че конкурсната процедура е спазена. След проведено гласуване на основание чл.193, ал.2 от ЗСВ и при резултат 6 гласа за и 1 против КАК е предложила на СК на ВСС да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните 23 места са повишени кандидатите до попълване на свободните места. В съответствие с разпоредбите на чл.193, ал.3 и ал.4 от ЗСВ и чл.164 от ЗСВ СК е приела решение по т.11.7 по протокол 42/08.11.2022г. относно повишаването на П. Господинова и по т.11.25 относно прекратяване на гласуването за останалите кандидати участвали в конкурса, поради попълване на местата. Обжалваното решение е прието от компетентен орган в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, при спазване на материалния закон и в съответствие с неговата цел-кадровото осигуряване и нормалното функциониране на органите на съдебната власт чрез повишаване в длъжност на най-добре професионално подготвените кандидати, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличие на съответния кворум и мнозинство, при явно гласуване, в съответствие с изискванията на чл.34, ал.1 от ЗСВ и чл.33, ал.4 от ЗСВ. Същото е мотивирано съобразно разпоредбата на чл.34, ал.3, изр.2 от ЗСВ. Само кадровият орган, в случая СК на ВСС, има правото самостоятелно да прецени кой от предложените от КК кандидати притежава необходимите нравствени и професионални качества за заемане на конкурсната длъжност, тъй като съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата. Единственото задължение на СК на ВСС е да се съобрази с поредността на класирането извършеното от КК като няма право да "прескача" кандидати и да преминава към гласуване на следващ кандидат нарушавайки определената поредност. Резултатът от гласуването на СК на ВСС е израз на свободната му преценка на персоналния състав на колективния орган в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт. СК с 9 гласа за и 0 гласа против е гласувала всички решения за назначаване на кандидатите, включително решението за назначаване на Господинова. Със същият резултат е гласувано и прекратяването на гласуването за всички останали кандидати поради попълване на местата, включително за жалбоподателя М. Кючуков., който е класиран на 171 място от общо 172 кандидати. Неоснователни са наведените оплаквания в насока, че оценяването от съответната комисия е извършено некоректно и не отговаря на професионалните качества на кандидатите, включително по отношение на Господинова. Съдия М. Кючуков твърди, че комисията почти напълно е неглежирала критерийте съдийски стаж, ранг и оценка от атестацията, и е извършила преценка за професионалните качества, като е поставила съответните оценки почти изцяло на база на отменените актове за съответния период; не била отчетена връзката с натовареността на съответния съд, където е правораздавал жалбоподателя, разгледания брой и сложност дела, както и направеното сравнение между отделните показатели на кандидатите. Така направените възражения и оплаквания по същество касаят оценъчната дейност на конкурсната комисия, както и изготвеното въз основа на нея мотивирано становище, предхождащо вземане на оспореното решение на СК на ВСС, като част от конкурсната процедура. Така посочените оплаквания са неоснователни. Работата на конкурсната комисия съгласно чл. 39 и чл. 40 от Наредбата не дава възможност да бъде оспорена оценката която се дава относно професионалните качества на кандидата по същество. Поставените от комисията оценки не подлежат на съдебен контрол, тъй като тази дейност не е административна. В тази връзка представените от жалбоподателя доказателства във връзка с натовареността му в РС-Хасково не следва да се обсъждат. Атестирането и проведената процедура е по реда на чл.39 и чл.40а от Наредба 1/2017г., и индивидуалната натовареност на съдиите не е предвидено да се преценява като отделен критерий. Оценяването на кандидатите представлява част от производството по провеждането на конкурса. Законовите изисквания към конкурсната комисия относно брой, състав, качества и показатели е достатъчна гаранция при правилното й конституиране и изготвяне на актовете и действията, които следва да извърши, че дадената оценка и класиране на кандидатите е резултат на експертиза, която не подлежи на преоценка и/или пререшаване от административния орган или съда при разглеждане на жалба срещу резултатите от конкурс. Повишените изисквания към членовете на комисията са именно гаранцията за правилното оценяване на професионалните качества на кандидатите. Преценката на факти, които кандидат смята за важни и съществени, но недооценени от комисията следва да се преценява през изводите на комисията. Конкурсната комисия е посочила кои факти е отчела и оценила, като се вижда, че са отчетени допълнителните квалификации и атестационната оценка както и проверените актове, изготвени от жалбоподателя. Дали общата оценка на жалбоподателя дадена от комисията, която според Кючуков следва да бъде по-висока, не може да бъде оспорвана както се посочи по горе. За пълнота следва да се посочи, че няма човешка оценъчна дейност, която да е напълно безпристрастна и гарантирана от субективизъм. Преценката винаги е обусловена от знанията, ценностите, психиката но оценяващия, които никога не са абсолютно еднакви. С оглед избягване на евентуален субективизъм законодателят е предвидил конкурсните комисии да се състоят от петима членове. Оценката на кандидата е средно аритметично число от оценките на всеки член на комисията. Законодателят не е поставил специални изисквания към членовете на конкурсната комисия, чрез които да се отчитат техния професионален опит, знания и умения за оценката на кандидатите. С цел избягване на субективизма законодателят е гарантирал чрез случайния избор на членовете на комисията нейната независимост и безпристрастност, презумирайки, че щом членовете на комисията са магистрати от една и съща инстанция, горна на тази за длъжността, за която кандидатите се конкурират, те в значителна степен имат еднакво или сходно разбиране за практическите въпроси свързани с прилагането на законите. Жалбоподателят не е реализирал предоставената му възможност да иска отвод на член на конкурсната комисия, при наличие на съмнения в обективността му. Недобросъвестност и тенденциозност на член на конкурсната комисия не може да се презумира, с оглед неудовлетворителен резултат за конкретен участник, а следва да бъде доказана във всеки конкретен случай. В този смисъл наведените от жалбоподателя съображения за сравнение между него и съдия Господинова са неоснователни и не могат да мотивират отмяна на административния акт на това основание. По отношение мотивите при издаване на обжалваното решение, доводите за липса на такива са неоснователни. Няма задължение административния орган да повтаря действията и констатациите на помощните си органи, при липса на констатации за нарушения при работата им, и при редовни и валидни документи съставени от тези органи, съгласно процедурата. Възражението за нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК е неоснователно. Фактическите основания на жалбата не сочат на конкретни нарушения на конкурсната процедура и вземането на решението от административния орган. При служебната проверка от събраните доказателства не следва такъв извод, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Неоснователни са наведените оплаквания за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при атестирането на съдия П. Господинова, изразило в това, че съдия Кючуков и друг магистрат, и двамата участници в конкурса, са били членове на Комисията по професионална етика /КПЕ/ при Районен съд-Хасково, и като такива са дали етични становища за съдия П. Господинова. Според жалбоподателя това съставлява конфликт на интереси. Това заключение е дадено от КПЕ при РС-Хасково и същото е съгласувано с КПЕ при Административен съд-Хасково, където Господинова е била командирована. Фактическият състав на чл.58, ал.2, т.11 от Наредба 2/23.02.2017г. е изпълнен стриктно и не е налице твърдяното нарушение. Разпоредбата на чл.56, ал.3 от Наредба 2 предвижда, че при невъзможност да се формира помощна атестационна комисия/ПАК/ от съответния съд, съставът й се допълва с членове от горестоящия съд в съответния съдебен район. Но това изключение се отнася само до помощната атестационна комисия, а не и за КПЕ към съответния орган на съдебната власт. За нея се отнася регламентацията в чл.58, ал.2, т.11 от Наредба 2, което в случая е изпълнено. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Освен това съдия М. Кючуков, като участник в КПЕ е разполагал с възможност да се отведе по аргумент на разпоредбата на чл.55, ал.3, изр 1 от Наредба 2 ако е считал, че е имал основание за това, включително ако е смятал, че за него е налице конфликт на интереси. Недопустимо е в случая да се извличат ползи от собствено поведение. Неоснователни са и наведените оплаквания, че оспореният административен акт е опорочен поради липсата на компетентност на органа, взел оспореното решение- СК на ВСС, с оглед изтеклия мандат на ВСС. Жалбоподателят счита, че от 03.10.2022г. настоящият състав на ВСС няма правомощия по ЗСВ, че приетото от Конституционният съд решение 12/27.09.2022г. по конст.дело 7/2022г. е неприложимо спрямо ВСС, не може да се тълкува разширително и че поради липсата на аналогия с Инспектората на ВСС не може да се приеме, че актовете му са валидни, предвид на което навежда твърдения за нищожност на оспореното решение. С решение 12 от 27.09.2022г. по конст.дело 7/2022г. Конституционният съд е приел, че: С изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори. Конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функциониране в съответствие с конституционните предписания. Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно установено по волята на суверена като елемент на фундаменталната структура на Основния закон. В мотивите към решението е посочено, че Продължаването на изпълнението на възложените функции би могло да се определи като "несъщинско удължаване" на определения мандат, защото не засяга установения срок и реда за избиране на съответния държавен орган, така както са предвидени в Основния закон. То е защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации, при които не са избрани членовете от състава на определен колективен конституционно установен орган, минимално необходими, за да функционира той, и при липсата на други, установени изрично, конституционни (законови) механизми за продължаване на дейността на държавния орган. Да се допусне, че такъв защитен механизъм е изключен от духа и разума на Конституцията, означава, че се допуска създаването на неконституционна ситуация, тъй като неподчиняването на върховенството на правото (на установените за всички еднакви, общи правила) от държавен орган, овластен с конститутивна компетентност, е делегитимиране на установения демократичен държавен ред. Това се отнася включително и за Народното събрание, което най-непосредствено представлява и пряко изразява волята на титуляря на държавната власт и при такава ситуация, опирайки се на тази воля, за неосъществяването на възложените му от нея функции се противопоставя на конституционните ограничения на държавната власт. Макар въпросите да касаят пряко статута на ИВСС, същите са относими и към статута на ВСС, независимо, че не е налице аналогия в двата органа. След като Конституционният съд/КС/ е постановил решение по същество, с което е направил задължително тълкуване на норми от Конституцията на Република България- чл.132а, във връзка с чл.1, ал.1 и 2, чл.4, ал.1, чл.8 и чл.117, ал.2, относими към мандата и правомощията на ИВСС, то по отношение на ВСС не е налице неяснота и необходимост от нарочно задължително тълкуване на конституционните норми. В случая категорично липсва друг конституционно създаден орган с дублиращи или заместващи функции, каквито са възложени на ВСС, съгласно Конституцията и по ЗСВ, поради което и изводът за непрекъсваемост на правомощията на ВСС и след изтичане на мандата му, както е приел Конституционният съд за ИВСС, са изцяло валидни и за ВСС, респ. за неговите органи. В практиката си КС приема, че органите на съдебната власт-ВСС и ИВСС са органи, на които са възложени правомощия, които при никакви обстоятелства не могат да се упражняват по заместване от друг държавен орган-проявление на принципа на правовата държава, прогласен в разпоредбата на чл.4, ал.1 от Конституцията/ в този смисъл вж. Реш. 13/15.12.2010г. по конст.дело 12/2010г./. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл.148, ал.1 от Конституцията, където е посочено изрично недопустимост на продължаване на осъществяване на функциите по отношение на конституционните съдии, чийто срок на овластяване е изтекъл. В чл.130, ал.8 от Конституцията, относно прекратяване мандата на членове на ВСС, такава разпоредба няма. Това води до извода, че компетентността на органа, правомощията на колегиите и валидността на актовете на ВСС и след изтичане на мандата, до конституирането на следващия ВСС се запазват. Изложеното обуславя извод за законосъобразност на решение по т.11.7 на Съдийската колегия /СК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от протокол 42 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС проведено на 08.11.2022г. С оглед изхода на спора основателно се явява искането за присъждане на разноски направено от процесуалния представител на административния орган. В приложеното по делото писмено становище е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. Съдът намира искането за основателно, но в размер на 200,00/двеста/ лева с оглед фактическата и правна сложност на делото, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Следва да се осъди М. Кючуков да заплати на ВСС разноски по делото в размер на 200,00/двеста/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК във връзка с чл. 187, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,