Решение № 12909 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2011 г.

Решение № 12909 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 1690/7.12.2010 г., постановено по адм. д. № 768/09 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 260800606/16.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, потвърден с Решение № 221/06.04.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Елдис-Стефан Василев" със седалище в Димитровград, чрез пълномощника си адв. Бангеев, в писмено становище излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС е бил Ревизионен акт № 260800606/16.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с Решение № 221/6.04.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, с който се коригира резултатът за данъчен период м. декември 2003 г., предвид отказано право на данъчен кредит в размер на 10251,58 лева, ведно със съответните лихви за забава, по фактури с предмет "услуги ишлеме", издадени от "Рафтис" ЕООД: За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че с Данъчен акт за прихващане или връщане (ДАПВ) № 1155/30.04.2004 г., издаден след извършена проверка за данъчни периоди от м. ноември 2003 г. до м. март 2004 г., на жалбоподателя е възстановен ДДС за възстановяване след приключила процедура по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 от отменения ЗДДС, в размер на 10063,38 лв. съгласно справки-декларации по ЗДДС, като не са установени неизплатени задължения за данъци и други държавни вземания. ДАПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила. Процесния РА е издаден при повторно ревизионно производство, възложено със заповед за възлагане на ревизия № 800606/29.09.2008 г., издадена от Пенка Иванова Тодорова - началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. Хасково. Подробно съдът е обсъдил процесните фактури, извършените фактически действия от органа по приходите в хода на ревизионното производство, както и изслушаното в хода на съдебното производство заключение на ССЕ. От правна страна съдът е приел, че след като за данъчен период м. декември 2003 г. е налице влязъл в сила ДАПВ, фактите и обстоятелствата, установени с него, не могат бъдат променяни с ревизия по реда на чл. 112 - чл. 113 ДОПК. Ревизия, която променя установените с ДАПВ факти и обстоятелства, може да се възложи по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, каквото възлагане обаче в случая не е налице, поради което РА е нищожен. С обжалвания РА се коригира резултатът за данъчен период м. декември 2003 г., който вече е бил предмет на проверката извършена във връзка с издадения ДАПВ и с него е върнат деклариран ДДС за възстановяване. Позовал се е на разпоредбата на чл. 110, ал. 3 ДОПК и е приел, че според констатациите на ДАПВ не са установени факти и обстоятелства, които да доведат до промени в декларираните от търговеца резултати за периодите. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Неоснователен е довода в касационната жалба за неправилност на решението, поради липса на идентичност между РА и ДАПВ, тъй като с последния не са определени задължения за данъци. Според трайната съдебна практика ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения при действието на ДПК (отм.) следваше да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). Тъй като в случая правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издаден при действието на ДПК (отм.) при извършване на ревизия при действието на ДОПК следва да се съобразява влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, които се отнасят се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на ДАПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с ДАПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 134, ал. 4 ДОПК. Издадените и влезли в сила до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, ДАПВ са формирали стабилитет и са проявили своето съдържание. Стабилитетът и осъщественото съдържание на актовете предшестват изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, те са заварени от него, поради което не могат да бъдат отлагани във времето след промяната на нормата. ДАПВ, придобил статута на окончателност преди 19.12.2007 г., не може да бъде оттеглян или изменян след цитираната дата, чрез възлагане и извършване на ревизия, приключваща с ревизионен акт, издаден по реда на чл. 112, чл. 113 ДОПК. Предвид изложеното следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I отделение,