Решение № 8493 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2009 г.

Решение № 8493 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 09.03.2009 г. по адм. д. № 467 от 2009 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Нисим Яков Голдщайн от София против заповед № РД-81 от 23.12.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, с която същото лице е задължено на основание чл. 14а, ал. 3 ЗСП да възстанови сумата 382,50 лв., представляваща недобросъвестно получената целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2008/2009 г. заедно с лихвата за забава. Против това решение на административния съд Нисим Яков Голдщайн е подал касационна жалба, с която е поискано отменянето му. Върховният административен съд не уважи касационните жалби. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е потвърдил обжалваната заповед, с която директорът на Дирекция "Социално подпомагане" въз основа на констативен протокол от 23.12.2008 г., съставен от длъжностни лица на дирекцията е установил, че Нисим Яков Голдщайн (касатор в това производство) е регистриран като едноличен търговец, с което не е изпълнено едно от условията на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП за отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД-07/5 от 2008 г., затова и на основание чл. 14а, ал. 3 ЗСП е наредил да възстанови недобросъвестно получената социална помощ. Това становище на административния съд е правилно. За отпускането на социални помощи, освен изброените в чл. 10, ал. 1 ППЗСП условия, се изисква заинтересованите лица да не са регистрирани като еднолични търговци. Това условие, както се посочи, не е налице в случая. С констативния протокол от 23.12.2008 г., съставен от социални работници е установено, че касаторът има регистрация на едноличен търговец от 1990 г., която не е заличена. За тази констатация страните се са спорили пред административния съд. Следователно, административният съд правилно е приел, че не е изпълнено едно от предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП условия за отпускане на социална помощ, а липсва ли това условие, отпада основанието за получаването й. В случая Отпадането на основанието за отпускане на социална помощ е в резултат от неизпълнението на условието по чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП заинтересованото лице да не е регистрирано като едноличен търговец. Правилно административният съд е оставил без внимание твърдението на касатора, че като едноличен търговец е не е упражнявал трудова дейност, за което е било уведомено Териториалното поделение на НОИ. И в този случай се счита за обезсилено основанието за отпускане на социална помощ. Неупражняването на трудова дейност не означава заличаване на едноличния търговец в съответния регистър. Социалното подпомагане се изразява в съдействие от страна на държавните органи на гражданите, изпаднали в материално или друго затруднение. Касаторът не може да се считат за нуждаещо се лице. От обстоятелството, че фурмата му не извършва трудова дейност не следва друго. В този случай не може да се твърди, че той е изпаднал в сериозно материално затруднение. Не се отпускат социални помощи на лица, чиито доходи са достатъчни да задоволяване на жизнени потребности, както е в случая. След като на касатора е била отпусната целева помощ за отопление по Наредба № РД-07/5 от 2008 г., той е трябвало да отговаря на условията, посочени в чл. 10 ППЗСП Следователно, за него е приложимо изискването по този текст от правилника - съшият да не е регистриран като едноличен търговец. Неспазване на това изискване води до отпадане на основанието, на което е била отпусната социалната помощ. Административният съд е приел за установено, че получената социална помощ поради укрито обстоятелство относно регистрацията на едноличен търговец подлежи на връщане, защото касаторът е недобросъвестно лице по смисъла на чл. 14а ЗСП. Това становище на административния съд е също неправилно. След като касаторът е регистриран като едноличен търговец, което не се оспорва в касационната жалба, той е знаел, че не отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗСП за отпускане на целева помощ за отопление с ел. енергия по Наредба № РД-07/5 от 2008 г., но въпреки това е укрил това обстоятелство при подаването на молба-декларация за отпускане на социална помощ, поради което същият се счита за недобросъвестен по чл. 14а ЗСП и затова не се освобождава от задължението за връщане на получените средства от социална помощ. Получаването на социална помощ въз основа на укрита регистрация на едноличен търговец прави заинтересованото лице, което е извършило укриването, недобросъвестно. Недобросъвестно получената социална помощ се връща от лицето - чл. 14а ЗСП. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо, решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,