Решение № 8629 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2010 г.

Решение № 8629 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Веско Емилов Сеферов от гр. София срещу решение № 303 от 16.07.2010 г. по административно дело № 292/2010 г. по описа на Административен съд- Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 473 от 29.03.2010 г. на началника РУ на МВР - гр. Велинград за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността". Ответникът - началникът на РУ на МВР Велинград не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение № 473/29.03.2010 г. е установено, че на 27.03.2010 г., около 02.00 часа, жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест "Дрегер" с фабр. № 0290. Водачът е лъхал на алкохол. Отказал е да получи и подпише талон за мед. изследване № 0312365. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, видно от заповед № I-З-1393/09.08.2007 г. на Министъра на вътрешните работи, началникът на РУ на МВР Велинград е упълномощен да издава заповеди за налагане на принудителната административна мярка. Направил е изводи, че са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, чието действие е обвързано от посоченото в заповедта прекратително условие. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е въз основа на доказателствата по делото. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на 27.03.2010 г., около 02.00 часа, Веско Емилов Сеферево е управлявал лек автомобил "Опел Фронтера" с ДК № РА 0706ВК. Установено е, че същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер № 0290 за употреба на алкохол, както и да получи и подпише талон за медицинско изследване № 0312365. Приложена е докладна записка от полицай Георги Пашов, от която се установява, че на 27.03.2010 г., около 02.00 часа Веско Емилов Сеферев е управлявал лек автомобил "Опел Фронтера" С ДК № РА 0706ВК. Същият е спрян за проверка за употреба на алкохол. Сеферов отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер" № 0290 за употреба на алкохол. Водачът лъхал на алкохол. Отказал е и да получи и подпише талон за медицинско изследване № 0312365. Съставен е АУАН. Сеферов е отказал да подпише акта. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че касаторът, е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Неоснователни са твърденията на касатора, че в АУАН не било посочено, че Веско Сеферов отказал да бъде изпробван за алкохолна проба в качеството му на водач на МПС. И в АУАН и в обжалваната заповед е посочено, че именно Сеферов е управлявал МПС - л. а. Опел Фронтера с ДК № РА 0706 ВК, което е било спряно от полицията, както и че същият именно в качеството си на "водач на МПС" е отказал да бъде изпробван. Както в АУАН, така и в обжалваната заповед е записано "водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол". Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя. Правилно е приел, че отказът на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол е установен несъмнено, което обстоятелство се подкрепя от докладните записки и от АУАН. Без значение в настоящото производство е обстоятелството, дали издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно или не, тъй като двете производства имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административно-наказателната отговорност по конкретно административно наказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Неоснователно е и възражението за липса на доказателства за компетентността на органа да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. По делото е приложена заповед № I з 1393/09.08.2007 г. на министъра на МВР, съгласно която на началниците на районните управления към МВР са делегирани правомощия за налагане на ПАМ по ЗДвП. Неоснователно е твърдението за несъобразяване на заповедта за налагане на ПАМ с целта на закона. Целта на налагането на ПАМ по ЗДвП е регламентирана в чл. 171 от Закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, както и да получи талон за медицинско изследване. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1б. б, предл. 3 от ЗДвП. Административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаването на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 6 месеца. Ето защо обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта, преследвана от ЗДвП. С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата Административен съд Пазарджик е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, нестрадащ от посочените в касационната жалба пороци. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение