Решение № 16021 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10730/2011 г.

Решение № 16021 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10730/2011 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" Силистра, подадена чрез пълномощника юр. Петя Куртева, против решение № 59 от 15.07.2011 г. по адм. д. № 59/2011 г. на Административен съд Силистра, с което е отменена Заповед № РД 09-23-02/24.03.2011 г., издадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Силистра, с която на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ въз основа на споразумение между ползвателите на землището на с. Сребърна са разпределени масивите за ползване. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът - "Евроземеделие 1" ЕООД, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни ЗПК "Сребърна", "Първи май" АД, "Монтан" ЕООД, ЗП Валентин Савов Петров, ЗП Димитър Костадинов Димитров, Велико Димитров Димитров, ЕТ "Дени 99 - Гергана Стоянова", ЗП Валентин Димитров Панев, "Екопродукт" ЕООД и "Ренар" ЕООД, с общ отговор на жалбата, излагат доводи за нейната основателност и молят обжалваното решение да бъде отменено. Останалите заинтересовани страни, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 59 от 15.07.2011 г. по адм. д. № 59/2011 г. на Административен съд Силистра, е отменена Заповед № РД 09-23-02/24.03.2011 г., издадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Силистра, с която на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ въз основа на споразумение между ползвателите на землището на с. Сребърна са разпределени масивите за ползване. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена почти 6 месеца след срока по чл. 37в, ал. 5, § 28 от ЗСПЗЗ - до 10.10.2010 г. за нейното обявяване, респ. след започване на стопанската 2010/2011 г. С процесната заповед била предприета една закъсняла административна намеса, която била в противоречие с вече фактически извършеното разпределение и започналото ползване и обработване на земеделските земи. Тази закъсняла намеса само можело да породи нови и евентуално да задълбочи съществуващи спорове между ползвателите, а не да постигне целта на закона да регулира обществените отношения в областта на ползването на обработваемите земи в страната, при създаване на облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване, като се бранят правата на всички ползватели. Освен това е приел, че съществува неразривна правно-логическа връзка между процесното производство по чл. 37в, ал. 12 и ал. 13 от ЗСПЗЗ и основната процедура по чл. 37в, ал. 1 - 4 от ЗСПЗЗ, поради което допуснатите нарушения на административно-производствените правила при основната, не можели да не дадат отражение и върху редовността на тази по чл. 37в, ал. 12 и ал. 13 от ЗСПЗЗ. В случая било установено, че е нарушен материалния закон в контекста на чл. 37в, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ. Били допуснати и съществени процесуални нарушения по чл. 35 АПК и чл. 7 АПК, тъй като поради продължителния период от време, изминал от подаването на декларациите по чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ /до 31.05.2010 г./ до разпределението на масивите, станало с оспорената заповед на 24.03.2011 г., в собствените и наети от ползвателите имоти били настъпили промени, които административният орган не бил уточнил. Освен това общата площ на декларираните по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ имоти не отговаряла на описаните в споразумението и заповедта площи, което поставяло под съмнение изпълнението на нормите на чл. 72, ал. 1 - 8 от ППЗСПЗЗ. Неясноти били установени и в приложения към оспорената заповед списък на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, включени в разпределените масиви. Административният орган при издаване на оспорения акт, не бил изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и нарушил и принципа за истинност в административното производство. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяването на атакуваното съдебно решение не са осъществени съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Първоинстанционния съд правилно е определил целта на производството по чл. 37в и сл. от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 70 и сл. от ППЗСПЗЗ - да регулира обществените отношения в областта на ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като създаде облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. Тази цел се преследва за всяка стопанска година, тъй като съгласно чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ /в редакцията на тази разпоредба преди изменението с ДВ, бр. 25 от 2012 г./ споразумението между собствениците и/или ползвателите се сключва и актуализира всяка година в периода от 1 юли до 1 август за следващата стопанска година. Съгласно § 3, т. 2 от Закона за арендата "стопанска година" започва на 1 октомври на съответната година и приключва на 1 октомври на следващата година. Затова и сроковете по чл. 37в от ЗСПЗЗ са съобразени със стопанската година. Така сключването на споразумението става от 1 юли до 1 август, съставянето на проект за разпределение на ползването на земите по масиви /когато не е постигнато споразумение/ е до 15 август съгласно чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ /изм./, издаването на заповед за разпределение на масивите в землището в срок е до 1 септември /ал. 4/, нейното обявяване е до 10 септември /ал. 5/ и обжалването на заповедта не спира изпълнението й /ал. 6/. В случая за стопанската 2010 - 2011 г. сроковете по чл. 37в ЗСПЗЗ са били удължени с един месец съгласно § 28 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Целта на всички тези срокове е до започването на съответната стопанска година да приключи административното производство по разпределение ползването на обработваемите земеделските земи между собствениците и/или ползвателите. Действително в чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ вероятно поради законодателен пропуск не е предвиден срок, в който заинтересовано лице може да поиска издаването на заповед по чл. 37в, ал. 1 или ал. 4 от ЗСПЗЗ от министъра на земеделието и храните. Но изхождайки от целта на тази процедура, издаването на заповедта по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ следва да стане преди или най-късно в началото на стопанската година, но преди да е започнало обработването и засяването на земеделските земи. В случая се установява, че в този срок не е поискано издаване на заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. А поискването й от заинтересованото лице е станало едва на 23.03.2011 г., почти в средата на стопанската година, когато собствениците и ползвателите неформално вече са били разпределили ползването на земеделската земя, когато всеки от тях вече е извършил разходи по обработката и засяването на разпределената земя. По този начин административната намеса с издаване на процесната заповед вече е закъсняла и административният орган няма времена компетентност, тъй като вече не може да се постигне преследваната от закона цел - чрез окрупняване на земеделските масиви да се разпредели за стопанската 2010/2011 г. ползването на обработваемата земеделска земя между собствениците и ползвателите й. С издаването на процесната заповед е нарушен принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК - засегнати са права в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издадена заповедта и административният орган е издал акт, които може да причини вреди, ясно несъизмерими с преследваната цел. Затова процесната заповед е незаконосъобразна, поради което правилно е отменена от първоинстанционния съд. Настоящият състав на съда не споделя изводите на административния съд, че административният орган в нарушение на чл. 35 и чл. 7 не е установил настъпилите промени в собствените и наети от ползвателите имоти. Съгласно чл. 37б, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ /изм./, в редакцията му от преди изменението с ДВ, бр. 25 от 2012 г., декларацията по ал. 1 се подава в срок до 31 май и важи за следващата стопанска година. В същия срок ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие. В същия смисъл са и чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ /изм./ също в редакциите им към стопанската 2010/2011 г. А според чл. 71 от ППЗСПЗЗ при промяна на собствеността, формата на стопанисване и начина на трайно ползване собствениците и ползвателите подават декларация в едномесечен срок. Новите обстоятелства се вземат предвид при определяне на масивите за ползване за следващата стопанска година. Неподаването на декларация по ал. 1 се счита за липса на промяна в първоначално декларираните обстоятелства. Към него момент не съществуваше възможност да се правят други промени в декларираните и заявените обстоятелства, каквато се регламентира в сега действащите чл. 71, ал. 1 вр. чл. 72, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Административният орган при упражняване на правомощията си по чл. 37в, ал. 4, респ. по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ /изм./ извършва разпределение на масивите на земеделската земя въз основа на подадените декларации и заявления за участие в споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Той няма задължение сам да установява настъпилите промени в собствеността и ползването на земеделските земи. Затова жалбата в тази насока е основателна. Това обаче не се отразява върху правилността на оспорваното решение, тъй като заповедта е незаконосъобразна по изложените по-горе мотиви. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,