Решение № 6305 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2019 г.

Решение № 6305 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юриск. Д. Георгиев. Жалбата е против решение № 752 от 11.04.2019 г., постановено по адм. дело № 787/2015 г. на Административен съд Благоевград. С касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като бъде оставено в сила оспореното в процеса уведомително писмо. Ответникът – Й. Саев, чрез пълномощника си адв. С. Бузгьова, с представен отговор на касационната жалба и с представено писмено становище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Й. Саев против уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/11709 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е отказано изцяло финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - в размер на 26 673. 95 лева, и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) - в размер на 18 001. 38 лева. С оспорваното решение № 752 от 11.04.2019 г., постановено по адм. дело № 787/2015 г. на Административен съд Благоевград, е отменено уведомителното писмо в оспорваната му част и е върната административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за повторно разглеждане и произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в решението на съда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган – зам. -изпълнителния директор, в рамките на делегираните му правомощия, и в предвидената от закона писмена форма. Административният съд е приел, че оспореният пред него акт е надлежно мотивиран, като в него писмено и в табличен вид са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Първоинстанционният съд е приел обаче, че оспореното уведомително е издадено в противоречие с материалния закон. В тази насока съдът е разгледал относимите разпореди на чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране е контрол (Наредба № 105/2006 г.), според които административният орган намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за съответната година. Съдът е отчел, че заповедта за одобряване на специализирания слой е отменена от петчленен състав на ВАС в частта й относно парцели, заявени за подпомагане от Й. Саев. А именно: БЗС № 15326-330-5-1 с обща площ 41, 77 ха, БЗС № 15326-330-6-1 с обща площ 23. 37 ха, БЗС № 15326-330-9-5 с обща площ 44. 08 ха, находящи се в землището на с. Годлево и БЗС № 02960-491-1-1 с обща площ 26. 43 ха и БЗС № 02960-492-1-1 с обща площ от 15. 04 ха, находящи се в землището на с. Бачева, община Разлог. Във връзка с обективните предели на действие на решението по чл. 298, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че с решението на петчленния състав на ВАС по еднозначен начин е разрешен въпроса относно незаконосъобразността на обхвата на слоя за подпомагане за процесните имоти и причината за това. Съдът е счел, че този новонастъпил факт променя съществуващото към датата на издаване на УП правното положение. Основанието за отказа бил отпаднал с обратна сила, поради което отказът в Уведомителното писмо, предмет на съдебно оспорване, бил незаконосъобразен. По отношение на отказа за финансово подпомагане поради неотстранено застъпване съдът е счел, че оспореният акт също е незаконосъобразен, тъй като липсвали ангажирани от ответника доказателства за установяване на посочените застъпвания и липсвали данни за изпълнение на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.). Административният съд е счел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 35 от АПК. А също, че процесното уведомително писмо в оспорената му част, е незаконосъобразно, като издадено при немотивираност, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, при следните коригиращи и допълващи мотиви: Административният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в началото на мотивите си към обжалваното решение е приел, че оспореният пред него акт е надлежно мотивиран и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. А в края на същото съдебно решение е приел точно обратното - че процесното уведомително писмо в оспорената му част, е незаконосъобразно, като издадено при немотивираност и при съществени нарушения на административно-производствените правила – за каквото е приел нарушение на чл. 35 от АПК. Настоящата касационна инстанция приема обаче, че това нарушение от административния съд на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат - поради противоречие с материалния закон на оспореното пред административния съд уведомително писмо. Последното не е немотивирано и издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази насока следва да се имат предвид първоначалните мотиви на административния съд. Според колони 5 от таблиците на стр. 2 и 3 от уведомителното писмо и обяснителните бележки към тях, пълният отказ за финансово подпомагане по СЕПП е основан на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г. – кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. А по НР1 е отказано изцяло финансово подпомагане на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г. и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/2008 г./ - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Посочените в уведомителното писмо фактически основания касаят три парцела - БЗС № 02960-491-1-1, БЗС № 02960-492-1-1 и БЗС № 02960-240-15-1. Установява се, че така посочените фактически и правни основания в уведомителното писмо не са налице за два от парцелите - БЗС № 02960-491-1-1 и БЗС № 02960-492-1-1. Така е, защото за тези два парцела с окончателното решение № 1327/31.01.2019 г. по адм. дело № 10528/2018 г. на петчленен състав на ВАС е отменена заповедта с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., в частта й, включваща и посочените два парцела. В мотивите на отменителното решение на петчленния състав на ВАС е посочено, че не се установява частта от посочените парцели да са недопустими за подпомагане. С оглед на това решение на ВАС не са били налице основанията, посочени в уведомителното писмо за отказ за подпомагане за БЗС № 02960-491-1-1 и БЗС № 02960-492-1-1. Неоснователно е възражението на касатора, че заповедта за одобряване на специализирания слой не е била отменена към момента на издаване на уведомителното писмо, поради което тя правилно била приложена. Възражението е неоснователно, тъй като към момента на издаване на уведомителното писмо заповедта за одобряване на специализирания слой е била обжалвана относно двете БЗС-та, поради което тя на основание чл. 166, ал. 1 от АПК в тази част не е била влязла в сила. Не се касае до съобразяване по реда на чл. 142, ал. 2 от АПК на факт, настъпил в хода на процеса. Такъв ефект можеше да има /фактът, настъпил в хода на процеса да бъде съобразен/, ако беше отхвърлена жалбата срещу заповедта за одобряване на специализирания слой. Но в случая се съобразява единствено, че не са били налице фактическите и правни основания, послужили за издаване на уведомителното писмо. Относно БЗС № 02960-240-15-1, той не е включен в решението на петчленния състав на ВАС за частична отмяна на заповедта за одобряване на специализирания слой. Административния съд е следвало да положи усилия да установи и за този парцел дали са налице посочените в уведомителното писмо фактическите и правни основания /които са идентични с другите два парцела/. Въпреки това следва да се приеме, че това нарушение от административния съд на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като недопустимата за подпомагане площ от БЗС № 02960-240-15-1 е само 0, 16 ха при обща недопустима площ за трите парцела от 17, 40 ха и процент на наддеклариране 24, 43 %. В този смисъл липсата на фактическите и правни основания за БЗС № 02960-491-1-1 и БЗС № 02960-492-1-1 е достатъчно да промени процента на наддеклариране в границите до 3% и до 2 ха (според чл. 58 от регламент № 1122/2009 г. за СЕПП и регламент № 65/2011 за НР1). Съответно да се промени и санкционираната площ. Затова дори и площта от 0, 16 ха на БЗС № 02960-240-15-1 да е била извън одобрения специализиран слой, то уведомителното писмо пак следваше да се отмени поради промяната в процента на наддеклариране и на размера на санкционираната площ. След връщане на преписката административният орган следва да съобрази дали площта от 0, 16 ха на БЗС № 02960-240-15-1 е била включена в специализирания слой. В зависимост от тази преценка административният орган следва да постанови акта си, с който да оторизира тази площ или отново да откаже финансово подпомагане за нея. Неоснователни са доводите на касатора, че за БЗС № 02960-240-15-1 недопустимата площ е от неотстранено застъпване. Действително в колони 3 от двете таблици в уведомителното писмо е констатирано такова застъпване - чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП за СЕПП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г. за НР1. Вярно е и изложеното от касатора, че имотите с кадастрални номера № 02960-149-007, № 02960-149-014 и № 02960-150-002 са потвърдени за подпомагане от Й. Саев (и с представени три договора за наем от него). Като същите имоти за заявени и потвърдени за подпомагане след установеното застъпване и от други заявили подпомагане лица - И. Колчев за имот с кадастрален номер 02960-149-014 (представено решение на Общинска служба по земеделие и гори – Разлог и удостоверение за наследници) и "Био ферма мурите" ЕООД за имоти с кадастрални номера № 02960-149-007 и № 02960-150-002 (с представени два договора за наем на тези имоти). При това положение на основание чл. 17, ал. 7 (изм.) от Наредба № 5/2009 г. Разплащателната агенция следва да откаже изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. Но по процесното уведомително писмо за БЗС № 02960-240-15-1 недопустимата площ не е от неотстранено застъпване. Така е, защото застъпването е за трите имоти с кадастрални номера № 02960-149-007, № 02960-149-014 и № 02960-150-002, като общата площ на застъпването от тях е 0, 35 ха. При това положение ако недопустимата площ е от неотстранено застъпване, то недопустимата площ би била също 0, 35 ха, а не 0, 16 ха, колкото е посочено в уведомителното писмо. Освен това в уведомителното писмо и от административната преписка няма изложени фактически основания за неотстраненото застъпване да е изпълнена процедура по чл. 18 от Наредба № 5/2009 г., след провеждането на която недопустимата площ да е по-малко от 0, 35 ха. Същевременно в колони 5 от двете таблици в уведомителното писмо се съдържа друго основание за недопустимост при БЗС № 02960-240-15-1, което беше коментирано вече. Изложено е, че след извършване на административни проверки допустимата площ на БЗС № 02960-240-15-1 е 10, 02 ха, а недопустимата площ – 0, 16 ха. Сбора от двете прави точно 10, 18 ха, колкото е заявената площ на БЗС № 02960-240-15-1. Затова следва да се приеме, че недопустимата площ от 0, 16 ха на БЗС № 02960-240-15-1 е от основанието, посочено в колони 5 от двете таблици в уведомителното писмо. Въпреки това, тъй като за БЗС № 02960-240-15-1 реално липсват изводи на съдебните състави дали площта от 0, 16 ха е недопустима, след връщане на преписката на административния орган, ако той счета, че тази площ е недопустима поради неотстранено застъпване, той може да изложи фактически и правни основания за това. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторът следва да заплати на Й. Саев направените и доказани разноски по договора за правна защита и съдействие в размер на 1000 лв. Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Така е, защото минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв. При съобразяване фактическата и правна сложност на спора заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. не е прекомерно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,