Решение № 14119 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2019 г.

Решение № 14119 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2019 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Сивилова против решение № 164 от 08.08.2019 г. по адм. дело № 170/2019 г. на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата й с искане за обявяване нищожността на разрешение за строеж № 551 от 19.12.2007 г., издадено от главния архитект на община Сливен. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл съдът възприема твърдението в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила) и в противоречие с материалния закон. Моли съдебният акт да бъде отменен, като й се присъдят и направените по делото разноски. Ответниците – главен архитект на община Сливен и Д. Канев не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците К. Канева, Е. Динева и С. Чалмова чрез назначения от съда особен представител адв. Панайотова оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Сливен е постановено в съответствие с материалния закон. При съобразяване с доводите в жалбата на С. Сивилова, които са за нищожност на разрешение за строеж № 551 от 19.12.2007 г., издадено от главния архитект на община Сливен поради съществено нарушение на процедурата по неговото издаване и на материалния закон, първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспореното разрешение за строеж не е нищожно. С разрешение за строеж № 551 от 19.12.2007 г., издадено от главния архитект на община Сливен, поправено по реда на чл. 62, ал. 2 АПК с акт на същия административен орган (обявление № 0 РД ОЗ-23/17.01.2011 г., обстоятелство неоспорено от страните), е разрешено изграждане на едноетажна постройка от допълващото застрояване за нуждите на бирария с 25 места на закрито и лятна търговска площ в УПИ IV-170, кв. 20 по плана на с. Ичера, община Сливен, съгласно одобрената проектна документация. Като възложител в разрешението първоначално е посочен И. Николов, собственик на УПИ IV-170, кв. 20 по плана на с. Ичера, независимо, че същият към този момент е починал и заявлението за издаване на разрешение за строеж е подадено от наследника му К. Канев. След поправката по реда на чл. 62, ал. 2 АПК като възложители в разрешението са посочени наследниците на Николов, а именно ответникът Д. Канев, жалбоподателката С. Сивилова и К. Канев, наследодател на ответниците в настоящото производство К. Канева, Е. Динева и С. Чалмова. При тези факти административният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 148, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) орган и при спазване на изискванията за форма- актът е писмен и е със съдържанието по чл. 149, ал. 9 ЗУТ. Законосъобразно е и заключението на решаващия съд, че при издаване на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за неговата нищожност. Актът за поправка на разрешението за строеж по реда на чл. 62, ал. 2 АПК не е оспорен, поради което жалбоподателката и останалите наследници на И. като собственици на имота се явяват възложители на строежа. След като всички собственици на урегулирания поземлен имот, в който ще се извършва строителството са възложители, договор по чл. 183, ал. 1 ЗУТ, не е необходим и при издаването на разрешението за строеж не е допуснато нарушение на чл. 148, ал. 5 ЗУТ. Дори да се приеме, че първоначално разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 5 ЗУТ, тъй като имотът, в който ще се осъществява строежа е съсобствен, а договор на съсобственика, по чието искане е издадено разрешението за строеж, с останалите собственици съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ не е представен, то този пропуск не е основание за нищожност на разрешението за строеж. Отсъствието на едно от условията за издаване на разрешението за строеж, но не води до липса на волеизявление, нито до противоречие с материалния закон, което да обоснове нищожност на акта. Законосъобразно е заключението на съдебния състав, че в случая не е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или отсъствие на законово основание за издаване на разрешението за строеж или невъзможност акт с такова съдържание да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В разглежданата хипотеза, както административният съд правилно приема, посочените условия не са изпълнени, а доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати при постановяване на съдебния акт съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл не са изложени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства. Доводите и възраженията на жалбоподателката са обсъдени с оглед твърденията за нищожност на разрешението за строеж. Съобразно изложеното в жалбата първоинстанционният съд правилно приема, че всички доводи за нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон са за незаконосъобразност на акта и могат да обосноват неговата отмяна, но не и нищожност на същия, тъй като не сочат на съществени пороци с характера, изяснен по- горе. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Сливен. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,