Решение № 1647 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 326/24.07.2023 г., постановено по адм. д. 484/2021 г. по описа на Административен съд-Добрич (АС-Добрич). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. При условията на евентуалност иска да бъдат коригирани мотивите за отмяна на административния акт в частта относно констатираните от първата инстанция нарушения на материалния закон относно подпомагането по СПК. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Орляк 07 ООД, редовно призована за съдебно заседание, не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба, като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 326/24.07.2023 г. постановено по адм. д. 484/2021 г. по описа на АС-Добрич по жалба на Орляк 07 ООД е отменено Уведомително писмо с изх. 02-080-2600/10228 от 04.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е намален размерът на финансовото подпомагане по СЕПП с 4917,27 лв.; по СПК с 21,05 лв. и по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП)- с 25 544,04 лв., изпратена е преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 08/140519/11199 за кампания 2019 в частта относно плащанията по СЕПП, СПК и ЗДП с указания по тълкуване и прилагане на закон, определен е срок за издаване на нов акт и са присъдени разноски. Не е предмет на касационен контрол съдебното решение в частта, с която жалбата на Орляк 07ООД срещу част от уведомителното писмо е отхвърлена. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на законоустановените реквизити в частта относно извършеното намаление по СЕПП и ЗДП. Съдът е посочил, че в оспореното пред него писмо не са изложени каквито и да е фактически основания за издаването му, не е посочено кои са причините за извършените намаления и начина по който са изчислени. Решаващият съд е обосновал извод, че пълноценни мотиви за издаването на оспорения акт не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него, нито от резултатите от извършените автоматични проверки и данните в ИСАК- Регистър Директни плащания, нито от становището на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изпратено заедно с преписката в съда. По изложените доводи, съдът е приел, че оспореното писмо в частта относно намаленията по СПП и ЗДП се явява немотивирано, като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а доколкото естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, което да съответства на изискванията за форма на акта. Относно отказа за финансово подпомагане по СПК, съдът е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, но е допуснато нарушение на материалния закон, което е основание за отмяната на акта в тази му част. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд, като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката и заключението на съдебната експертиза, правилно е установил относимите към спора факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи. Касационният жалбоподател твърди, че са неправилни констатациите на решаващия съд относно липсата на мотиви на административния акт. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС- Добрич правилно е приел за установено, че е налице пълна неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но за повечето от тях то включва различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. Налице е абсолютна неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания, които да се свържат с конкретното заявление. Възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, правилно не е възприето от решаващия съд като мотиви (фактически и правни основания) по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове и да възпрепятства ефективния съдебен контрол по отношение на тях. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма и е недопустимото това да се осъществява първи път в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно правното значение на становище изх. 02-080-2600/10228# 3 от 16.09.2021 г. с аргументация, че то е част от административната преписка и следва да се възприема като мотиви към уведомителното писмо. Оспореното пред АС-Добрич уведомително писмо е от 04.08.2021 г., жалбата на Орляк 07ООД против него е изпратена по пощата на 13.09.2021 г., постъпила е в ДФЗ на 14.09.2021 г., на която дата има и резолюция върху нея, а обсъжданото становище е от 16.09.2021 г., поради което не е възможно да се възприеме като част от административната преписка, респективно да е послужило за издаване на акта или съставляващо негови мотиви, които го предхождат. По изложените съображения относно правното значение на становище изх. . 02-080-2600/10228# 3 от 16.09.2021 г. настоящият съдебен състав намира, че в административния акт липсват мотиви и по отношение прилагането на ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл.26 Регламент (ЕС) 1306/2013 и чл. 8, § 1 Регламент (ЕС) 1307/2013 по отношение подпомагането по СПК. Необосновано по отношение на намалението по СПК административният съд е приел, че административният акт съдържа достатъчно правни и фактически основания като се е позовал на становището, изготвено след подаване на жалбата на Орляк 7ООД. Този извод на първата инстанция противоречи на съдържанието на уведомителното писмо, а изрично трябва да бъде посочено, че и в цитираното становище схемата СПК е свързана с неотносима към нея разпоредба на националния закон (констатирано и от първата инстанция), след което са посочени заявени площи и установени след проверки площи, които отговарят на условията за подпомагане. От съвпадението на двете стойности (6,84 ха) АС-Добрич е приел, че намалението в размер на 21,05 лв. е само в резултат от прилагането на ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 Регламент (ЕС) 1306/2013 и чл. 8, §1 Регламент (ЕС) 1307/2013, но подобно ясно изразено волеизявление на административния орган липсва. Следователно изложените в обжалваното съдебно решение мотиви относно нарушения на материалния закон в тази част от уведомителното писмо са обусловени от направени от съда предположения, а не въз основа на установени факти. Това нарушение на решаващия съд не оказва влияние върху правилността на крайния му правен извод с оглед наличието друго основание за отмяна на административния акт и в тази му част. При разглеждане на спора АС-Добрич не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение отговаря на всички изисквания, посочени в чл. 172а от АПК, събраните са всички ангажирани от страните и относими към спора доказателства. Законосъобразен, обоснован и в съответствие с установената съдебна практика е изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред касационната инстанция разноски са претендирани само от касационния жалбоподател, поради което с оглед изхода на спора, разноски не се дължат. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение