Решение № 14263 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2016 г.

Решение № 14263 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. О. срещу решение № 1995/23.03.2016 г., постановено по адм. д. 8802/2015 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че при постановяване на обжалваното съдебно решение са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и е постановен неправилен, необоснован и немотивиран съдебен акт - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - полицай при [номер] Районно управление на СДВР В. К. К., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1995/23.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8802/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на И. О. против Заповед рег. № 3383 з-2062/17.08. 2015 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицай при [номер] РУ-СДВР В. К.. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССГ е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за проверка за извършено престъпление по ЗМ № 1426. В административната преписка се намират копия от преписка № ЗМ 33833 МК-1426/2015 г., образувана за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК по сигнал на охраната на магазин "П.", която е заловила И. О. да извършва кражба на смесите на стойност 249 лв. Оспорената пред АССГ заповед е издадена от полицай, който е член на екипа, който се е отзовал на подадения сигнал. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед е имало данни за извършването на престъпление кражба като И. О. е заловен непосредствено след извършването. В оспорената заповед е формулирано като основание извършването на проверка именно, защото тези данни са първоначални и в последствие въз основа на тях е образувано наказателно производство. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че оспорената заповед е издадена по повод различно досъдебно производство като се акцентира върху различия в номерацията на преписките. Посоченото различие е в степента на индивидуализация на преписката като в единия случай е само с нейния номер по "заявителски материал" (ЗМ), а в другия и с допълнителната сигнатура на образувано бързо производство по същата преписка, започната на същото фактическо основание. Обстоятелството, че писмените документи са изготвени след задържането не променя този извод доколкото те са относими към факти, които са станали известни на полицейския орган преди задържането на лицето. Именно тази хронология е от правно значение доколкото И. О. е заловен при отнемане на чужда вещ от лица, които не са полицейски служители и отзоваването на служителите на МВР за предприемане на действия по разкриване на престъплението са непосредствено възприети от задържаното лице, което от създалата се ситуация не е възможно да не е разбирало причината за задържането си. Действително реализирането на наказателната отговорност не обуславя задължително задържане на лицето, но в случая оспорената пред АССГ заповед не е издадена за реализиране на наказателна отговорност. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона. Здравословното състояние на задържаното лице е описано стриктно в съпровождащите оспорената пред АССГ заповед и няма данни, че то е представлявало пречка за налагането на конкретната принудителна административна мярка. И. О. е споделил, че е на метадонова програма, психически е зависим от метадон и има хепатит С, но не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, а просто желае медицински преглед от лекар. Едновременно е изразил желание да бъде уведомена за неговото задържане д-р Е. от метадонова програма. По делото няма твърдения за възникнали проблеми по време на административното задържане, което според данните от преписката е последвано от задържане под стража до 72 часа с постановление на прокурор и в последствие е взета същата мярка за процесуална принуда и от съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно посочени са достатъчно ясно какви данни за какво конкретно престъпление са приети от полицейският орган за съществуващи и при преценка относно тези обстоятелства по критериите, установени в решението на Европейския съд по правата на човека по делото П. и П. срещу България. В случая оспорената заповед е в синхрон с практиката на Европейския съд за защитата на правата на човека по приложение на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). От това обстоятелство несъмнено следва, че той напълно е разбрал за какво е задържан и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено. В конкретния случай задържането е извършено при наличие на достатъчно данни за възможно участие в конкретно престъпление, за което е започнало разследвало по наказателноправен ред. Като е достигнал до същия правен извод, независимо от използваните изразни средства при мотивирането му, първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение, без допуснати процесуални нарушение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт при изготвяне на писмено становище, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 50 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,