Решение № 7810 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2879/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 150/31.01.2025 г., постановено по адм. дело 312/2024 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, е отменил отказа на Директора на Дирекция Социално подпомагане -Ямбол, обективиран в писмо с изх. СЛ/Д-Я/1776-338 от 25.09.2024г., да бъде представен достъп на бащата Д. Б. И. до досието на детето Б. Д. И., върнал е преписката на Директора на Дирекция Социално подпомагане - Ямбол за ново произнасяне по искане с вх. СЛ/Д-Я/1776-336/24.09.2024г. от Д. Б. И., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението и е осъдил Агенцията за социално подпомагане, да заплати на Д. Б. И. разноски по производството в общ размер 1010 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция Социално подпомагане" гр. Ямбол, действащ чрез пълномощника юрисконсулт В. Атанасов, по съображения за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, както и недопустимо в частта за присъдените разноски по делото. Моли да се отмени същото. Претендират се разноските по делото. Ответникът Д. Б. И., в писмен отговор подаден чрез пълномощник адвокат П. Белчев оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. Излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото. Ответниците С. М. П. и Б. Д. И., не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че ответника по касацията Д. Б. И. е баща на малолетното дете Б. Д. И.. Д. Б. И., лично и като родител на детето Б. Д. И., е подал до дирекция Социално подпомагане -Ямбол искане да бъде запознат с досието на детето. Искането е било подадено чрез ССЕВ и регистрирано с вх. СЛ/Д-Я/1776-336/24.09.2024г.. В отговор на същото е получил писмо с изх. СЛ/Д-Я/1776-338 от 25.09.2024г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Ямбол, с което е уведомен, че информацията, която се събира и изготвя от ДСП не е обществено достъпна, предвид съдържащите се в документите лични данни, в т.ч. чувствителна информация от социален, здравен, образователен, етнически характер, както за детето, така и за неговите родители, роднини, както и ангажирани с работата по случая страни. Посочено е, че съгласно чл.16, ал.2 от ЗЗДет, по разпореждане на съда, органът за закрила може да предостави исканата информация, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова закрила. С жалба с вх.1722/02.10.2024г. до Административен съд Ямбол Д. Б. И. е оспорил полученото писмо, което счел за отказ по подаденото от него заявление с искане да му бъде предоставен достъп до досието на детето. За да уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че неправилно органът се позовава на разпоредбите на чл.11а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДет, тъй като същите регламентират забрана за разгласяване на сведения и данни за дете на трети лица, които не са родители или законни представители. Приел е, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗДет., като органът не е представил доказателства за осъществена хипотеза по чл.13 от ЗЗДет. Установил е, че приложението на чл.16, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗдет за предоставяне на исканата информация, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова закрила само по разпореждане на съда, при наличието на изрично заявено несъгласие от майката на детето, би бил относим само ако несъгласието касае трето лице, какъвто не е бащата на детето.Доколкото в заявлението на майката се сочи, че досието на детето съдържа лични данни за трети лица нейни близки, органът е следвало да предостави достъп до досието на детето на неговия баща със заличени лични данни на третите лица. По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради което го е отменил, като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Постановеният съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило отмяната му поради наличие на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. В хода на производството пред Административен съд Ямбол (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на оспореното писмо. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесния отказ обективиран в писмо с изх. СЛ/Д-Я/1776-338 от 25.09.2024г., съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд - Ямбол. За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба следва изрично да се отбележи, че по делото е установено образувано административно производство спрямо детето на Д. Б. И., което е свързано с евентуално прилагане на мерки за закрила или предоставяне на социални услуги. Съгласно чл. 8, ал. 2 от закона за закрила на детето (ЗЗдет.) родителите, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон (изключение са случаите по чл. 13 ЗЗдет., но не се твърди да са налице и те да са послужили за постановяването на отказа). В подобна насоченост са функциите на Дирекция "Социално подпомагане? по чл. 21, ал. 1, т. 15 ЗЗдет, според която разпоредба родителите се запознават с изготвените писмени доклади и становища. Следва да се отбележи, че принципите на АПК задължават административните органи да осигурят откритост на информацията в административното производство на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството и да им осигурят равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси (чл. 8 и чл. 12, ал. 1 от АПК). Този принцип е доразвит в чл. 34, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да осигури достъп на заинтересованите лица до преписката чрез преглеждане на документите и да се правят копия за тяхна сметка по всяко време на производството. В настоящия случай жалбоподателят е баща на детето, за което е образувана преписката, поради което същият е безспорно заинтересовано лице и има право на достъп до съдържащата с в тази преписка информация. Тук следва да се има предвид, че под преписка следва да се разбира досие по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ППЗЗДет., което представлява съвкупност от всички документи, данни, подадени декларации, протоколи, планове, кореспонденция и документи (доклади) по извършени действия за прилагане на мерките по закрила на детето, даващи информация по случая за всяко дете в риск. По делото не са установени обстоятелства, свързани със защита на държавния и обществения интерес, съставляващи основание за отказ по искането. Същите са мотивирани с необходимостта за защита на личните данни на трети лица и по конкретно да не се разпространяват техни лични данни без тяхно съгласие. Необходимостта от достъп до преписката на родителя, за да се защитят ефикасно интересите на децата, дава възможност за достъп до лични данни на трети лица. В съдебно заседание е посочено, че става въпрос за майката на децата или нейни близки, но житейски логично е заявителя да има достъп до част от тези лични данни. Разбира се, възможно е някои от лични данни на майката на децата или нейни близки да се променят, и както е посочил първоинстанционния съд, няма пречка за органа, ако счита, че същите са толкова чувствителни да ги заличи при представянето на преписи от съответните документи по преписката. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 23 параграф 1, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679 се допуска чрез законодателна мярка да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12 22 и в член 34, за да се гарантира защита на субекта на данните или на правата и свободите на други лица. В случая по отношение на детето е образувана преписка и достъпът до преписката от страна на родителя, осъществяващ грижи за децата, е в негов интерес, тъй като това е гаранция за спазване на интересите на детето. Наред с това горепосочените норми от ЗЗДет., ППЗЗДет. и АПК са законодателна мярка, ограничаващи правата на субекта на лични данни, за да се гарантират правата на децата чрез участието на родителя, полягащ грижи за тях. Деловодните разноски също са присъдени коректно, предвид изхода на спора по главния петитум на първоначалния жалбоподател. Съобразно предвиденото в § 1, т. 6 (нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ДР на АПК, поемане на разноски от административен орган е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В този смисъл разноските по административни дела следва да се присъждат в полза/срещу съответното юридическото лице, а не в полза/срещу съответното негово поделение. В случая, органът издал оспорения административен акт е директора на Дирекция Социално подпомагане" гр. Ямбол, който е бил и страна в съдебното производство. Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София чл. 5, ал. 2 Закона за социално подпомагане, като регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекциите "Социално подпомагане" представляват част от специализираната администрация на агенцията чл.11, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане. След като Дирекция Социално подпомагане" гр. Ямбол не е самостоятелно юридическо лице, то правилно разноските са присъдени в тежест на юридическото лице - Агенцията за социално подпомагане. По тези съображения решението следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответникът по касация Д. Б. И., за когото изходът от спора е позитивен, се дължат разноски за осъществена адвокатска защита и такива са поискани, но не са представени доказателства за извършването им, поради което не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение