Решение № 2132 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11320/2016 г.

Решение № 2132 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11320/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 1472/21.07.2016 г., постановено по административно дело № 532/2016 г. по описа на Административен съд - П., в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р - 16001615003295 - 091 - 001/27.11.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 72/15.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно непризнато преотстъпване на деклариран данък по ЗДДФЛ на ЕТ "З. К. - Авото - К. К." за 2011 г. в размер на 9 565,07 лева и лихви в размер на 3 486,33 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон. Развити са съображения за това, че съдът е достигнал до необосновани правни изводи, които не съответстват на събраните по делото доказателства. Според приходната администрация, с процесния ревизионен акт законосъобразно е отказано данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за 2011 г. на едноличния търговец, тъй като към 31.12.2011 г. не е отговарял на общите изисквания на ЗКПО, разписани в чл. 167, ал. 1 от същия закон поради наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични вземания. По изложените в жалбата доводи се иска отмяна на решението в оспорената част, след което да се потвърди изцяло ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Б. чрез представено писмено становище, с което моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответната страна, в случай, че касационната жалба бъде оставена без уважение. Ответната страна се представлява от адвокат Д. З. която оспорва касационната жалба с доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение, поради което моли да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени сторените от доверителя й разноски пред настоящата съдебна инстанция за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде отменено, ведно с последиците от това, поради извършеното от съда неправилно приложение и тълкуване на материалния закон. Върховният административен съд, състав на Първо отделение съобрази, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Първоинстнационният съд е отменил ревизионния акт, в частта с която на едноличния търговец е отказано преотстъпване на подоходен данък за 2011 г. на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, след като е развил мотиви за неправилното приложение на тази норма от страна на приходната администрация. Между страните не е имало спор по фактите, които са следните: Ревизираното лице ЕТ "З. К. - Авото - К. К." осъществява дейност по производство на растителна продукция, за чиято цел стопанисва собствена и наета под наем земеделска земя в землището на гр. С. и разполага със селскостопански машини и инвентар. За ревизирания период 2011 г. лицето има статут на регистриран земеделски производител и осъществява дейност по производство на непреработена земеделска продукция, каквато дейност извършва и през следващите отчетни периоди 2012 г. - 2014 г. Не е спорно и обстоятелството, което е изрично отразено в ревизионния акт, а именно, че земеделският производител отговаря на условията, разписани в чл. 189б, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗКПО в приложимата им редакция. Установено е, че преотстъпения данък е инвестиран в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на основната му дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; че тези активи са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; че дейността е продължила да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, както и, че преотстъпения данък не превишава 50 на сто от стойността на новопридобитите активи. Установено е също така, че придобитите активи не са заместващи, както и че лицето не е получило някои от помощите, разписани в чл. 189б, ал. 4 ЗКПО. Към 31.12.2011 г., едноличният търговец е имал декларирани и невнесени публични задължения в размер на 2 025,66 лева, произтичащи от задължения за ДДС, данък върху доходите на физически лица, вноски във фонд "Държавно обществено осигуряване" и фонд "ДЗПО". Въз основа на този факт, приходните органи са отказали данъчно облекчение на лицето, с мотива, че не е изпълнено общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, съгласно който корпоративният данък се преотстъпва, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. При така установените факти, съдебният състав на Административен съд - П. е приел, че преотстъпването на данъка се извършва само при наличие на специалните условия, разписани в чл. 189б ЗКПО, към който текст препраща чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в приложимата за случая редакция /нова - ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./. Според съдебният състав тази норма не препраща изрично към общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък по ЗКПО, поради което неправилно органите по приходите са приели същите за относими и са отказали преотстъпването на данъка поради неизпълнение на условието по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО - наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Тези доводи са мотивирали съдът да отмени ревизионния акт в тази му част. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Независимо от съдържанието на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, преди изменението на нормата, когато следва да се преценява правото на ревизираното лице на преотстъпване на данък е необходимо същото да отговаря не само на специалните условия, регламентирани в чл. 189б ЗКПО, но и на общото такова, разписано в чл. 167 ЗКПО. Противното разбиране е нелогично и очевидно не съответства на точния смисъл на приложимата норма на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, което е наложило и нейното изменение с оглед избягване на неправилното й тълкуване. Недопустимо е лицето да получи данъчно облекчение без да е изпълнило общото изискване на закона, съгласно което за да остане в патримониума му определен процент от дължимия данък, то същото следва да е коректно към държавния бюджет, тоест да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Тези разсъждения произтичат и от съдържанието на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който по реда на Г. двадесет и втора, озаглавена "Преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък" се преотстъпва данъка, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. В същата тази глава се намира и специалната разпоредба на чл. 189б ЗКПО, което означава, че предвиденото в нея преотстъпване на данък за земеделски производители ще е приложимо при спазване и на условията, регламентирани в чл. 167 ЗКПО. В конкретния случай, след като към 31.12.2011 г. лицето е имало незаплатени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, то същото не е отговаряло на изискването на закона, респективно не е имало правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, както са приели ревизиращите органи. Разпоредбата на чл. 167 ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на дължимите суми, а е достатъчно само публичното задължение да е определено по основание и размер, което е налице в случая. Предвид на гореизложеното съдебното решение в оспорената му част се явява неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Това налага същото да бъде отменено, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "З. К. - Авото - К. К." против Ревизионен акт № Р-16001615003295-091-001/27.11.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 72/15.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно непризнато преотстъпване на деклариран данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец за 2011 г. в размер на 9 565,07 лева и лихви в размер на 3 486,33 лева. При този изход на спора ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. П. юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на размер на 1 382,30 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при приложението на чл. 9, ал. 2 от същата наредба, тъй като на проведеното по делото открито съдебно заседание не се е явил юрисконсулт. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение