Решение № 1184 от 3.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнa жалба на Българска народна банка (БНБ) и по касационната жалба на В. Карастоянова против Решение 263 от 13.12.2021 г., постановено по адм. дело 398 по описа на Административния съд Кюстендил за 2017 година. Българска народна банка е подала и частна жалба против Определение 122 от 11.03.2022 г., постановено по същото дело, в частта му, с която не е уважено искането й за присъждане на адвокатско възнаграждение. С обжалваното решение БНБ е осъдена да заплати на Карастоянова обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624, 60 лв., представляващи забавено плащане на гарантираното й вземане от 196 000, 00 лв. за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. включително, което е вследствие на нарушаване на приложими с директен ефект норми на правото на Европейския съюз (ЕС), както и съдебни разноски по делото в размер на 20, 00 лева. Със същото решение предявеният от Карастоянова срещу БНБ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер от 8 627, 96 лв. и за периодите 30.06.2014 г. 25.07.2014 г. и 06.11.2014 г. 04.12.2014 година. Отхвърлен е също иска й срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 37 096, 88 лв., представляваща разликата между размера на вложенията й в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) и изплатения й гарантиран размер на депозита й в тази банка. С обжалваното определение, не е уважена молбата на БНБ по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за изменение на Решение 263/13.12.2021 г. по адм. дело 398/2017 г. по описа на Административния съд Кюстендил в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на БНБ. Касационният жалбоподател БНБ със седалище и адрес на управление в София, пл. Княз Александър I, чрез пълномощник адв. А. Георгиев, поддържа неправилност на решението в осъдителната за този жалбоподател част. В касационната жалба е допусната техническа грешка при посочване на номера на обжалваното решение. Вместо правилният номер 263 в касационната жалба е посочен 236. Поддържа се нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените разноски в първоинстанционното и касационнното производство, включително адвокатско възнаграждение. Представя списък за тях по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), договор за правна защита и съдействие БНБ-28831/09.03.2018 г., както и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба В. Карастоянова с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Дупница, [улица]не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Касационният жалбоподател В. Карастоянова обжалва, като неправилно, Решение 263/13.12.2021 г. по адм. дело 398/2017 г. на Административния съд Кюстендил в следните му части: в частта, с която исковата й претенция по ЗОДОВ за имуществени вреди, представляващи забавено изплащане на гарантирания размер на депозита й в КТБ АД е отхвърлена за сумата над 5 624, 60 лв. до пълния предявен размер от 8 627, 96 лв.; в частта, с която е отхвърлен искът й с цена 37 096, 88 лв. Иска отмяната на решението в обжалваните части и постановяване на съдебен акт, с който исковите й претенции бъдат уважени в цялост. Ответникът по тази касационна жалба БНБ, чрез пълномощник адв. А. Георгиев, в писмен отговор от 08.04.2022 г. излага подробни съображения за неоснователността й и правилността на атакуваното решение в обжалваната от Карастоянова част. Иска потвърждаването му в тази част. Частният жалбоподател - БНБ навежда като основания за неправилност на обжалваното определение нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че не намира опора в закона разбирането на съда, че качеството на страната в процеса ищец или ответник е определящо за преценката, дали да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи доказано договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа, че на ищеца следва да бъде възложена тежестта да понесе разноските, сторени от ответника за адвокатско възнаграждение, за защитата му в първоинстанционното производство. Излага доводи във връзка с приетото в Определение 2/20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело 1/2019 г. Счита, че настоящият казус попада в хипотезата на заварено дело спрямо приетите изменения и допълнения в ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Позовава се на практика на Върховния административен съд по въпроса. По тези съображения иска отмяната на определението в обжалваната част. Ответникът по частната жалба В. Карастоянова не представя отговор по нея в срока по чл. 232 АПК. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частната жалби. Върховният административен съд преценява касационните и частната жалби като процесуално допустими. Те са подадени от надлежни страни, за които съответните обжалвани части от съдебно решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1, респ. чл. 230 АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По касационните жалби, подадени от БНБ и В. Карастоянова: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд Кюстендил е приел, че е сезиран от В. Стоянова с два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против БНБ за осъждането й да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на: 1) 8 627, 96 лв., представляващи лихва за забавеното изплащане на сумата от 196 000, 00 лв., явяваща се гарантирания размер на депозита на ищцата в КТБ АД, за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС, която е с директен ефект чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.; 2) Сумата от 37 096, 88 лв., представляваща разликата между размера на вложенията й в КТБ АД и изплатения й гарантиран размер на депозита й в тази банка, претърпени в резултат на неправомерни действия на БНБ, нарушаващи норми от Общностното право с директен ефект (чл. 17, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз; чл. 120 от Договора за функционирането на Европейския съюз във вр. с чл. 3 от Договора за Европейския съюз), а в условията на алтернативност в резултат на противоправното бездействие на БНБ да упражни ефективен банков надзор. За установено от фактическа страна, административният съд е приел, че Карастоянова е титуляр на разкрити в КТБ АД сметки разплащателна в лева и такава при условията на преференциален безсрочен депозит в евро. Като се е позовал на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието от съда, съдът е приел, че към дата 06.11.2014 г. по левовата сметка салдото е 1, 34 лв. и начислена лихва от 0, 18 лв., а по сметката в евро 118 938, 89 евро и начислена лихва в размер на 3 052, 71 евро. Съдът установил, че на 20.06.2014 г. в БНБ е получено писмено уведомление от ръководството на КТБ за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. С писмото е предявено искане БНБ да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на КТБ под специален надзор. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), Управителният съвет на БНБ е приел Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. На 25.07.2014 г. докладът за текущото състояние на КТБ е представен от квесторите пред БНБ. Същият е приет от БНБ на 31.07.2014 г. Управителният съвет на Централната банка постановил Решение 94/31.07.2014 г., с което, на основание чл. 107, ал. 3 ЗКИ, издал задължителни предписания към квесторите на КТБ за: сключване на допълнителни договори с одиторски фирми с оглед цялостна оценка активите на КТБ, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г.; създаване на специален екип, който, в срок до 15.09.2014 г., да организира подготовката на кредитните досиета, за целите на одиторската оценка. На 16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ е взел решение за удължаване срока на специалния надзор за КТБ с още два месеца, съответно до 20.11.2014 г., указвайки на квесторите, най-късно до 20.10.2014 г., да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от трите одиторски компании Ърнст енд Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на КТБ, на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът), с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. Административният съд установил служебно, че с Решение 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по т. д. 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. на Софийския апелативен съд по т. д. 2216/2015 г., Решение 664/22.04.2015 г. на СГС било отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като апелативният съд определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09. 2014 г., а е било факт преди този момент. След като подробно се е обосновал защо преценява като допустим предявения иск с цена 8 627, 96 лв., а БНБ за надлежен ответник, първоинстанционният съд е посочил, че искът следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Приел е, че този иск е частично основателен до присъдения размер от 5 624, 60 лв. и за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Обсъдил е подробно разпоредбите на Директива 94/19/ЕО, които имат значение за конкретния казус, както и относимото национално законодателство. Счел е, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Обосновал се е, че съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), Централната банка е натоварена с изключителната компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите. Посочил е, че БНБ е компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар. 1, т. 40 от Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012, а възложеното й с чл. 13 и чл. 36 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. Съобразил е, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата не е транспонирана в националното ни законодателство за целия исков период и до 14.08.2015 г. Формирал е извод, че предвид задължителността на тази разпоредба от Общностното право и нейната директна приложимост, БНБ, в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ АД за неналични, т.е. налице е незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон задължение на БНБ. Допълнил е, че с приемането от Управителния съвет на БНБ на Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ вече е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите в КТБ по смисъла на Директивата, тъй като е решила да преустанови достъпа на вложителите до депозитите в тази банка по причини, пряко свързани с финансовото й положение. Съобразил е, че, съгласно това решение на Управителния съвет на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това, решение за обявяване на неналичност не било взето. Едва на 06.11.2014 г. БНБ отнела лиценза на КТБ, на който акт, според съда, се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите на вложителите, вкл. този на ищцата, при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм. с ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). Съдът е приел, че Централната банка не може да бъде освободена от отговорност, че не е приложила норма от правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не била правилно транспонирана и съответно БНБ не била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. Приел също, че задължението на БНБ, като надзорен орган върху банковата дейност и такъв, носещ отговорността за поддържане на стабилността на банковата система, да обяви неналичността на депозитите по смисъла на Директивата, следва пряко от така определените й по националното законодателство функции, както и от нормите на самата Директива. Посочил е, че въпреки преценката на БНБ, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и при отчитане, че с решението за поставяне на банката под специален надзор изплащането на депозитите е възпрепятствано за по-дълъг период, Централната банка не е направила установяването на неналичността в срока, изискуем по Директивата, което, от своя страна, попречило да започне компенсирането на засегнатите вложители, съобразно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата. Това незаконосъобразно бездействие на БНБ Административният съд Кюстендил квалифицирал като достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Позовал се на практика на СЕС дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. След като обосновал наличието на неправомерно бездействие от страна на БНБ, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е доказала наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението от страна на БНБ на правото на ЕС, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на Централната банка и претърпените вреди. Приел е, че вредата за Карастоянова има характер на пропуснат полза и се изразява в невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000, 00 лв. Според съда, доколкото в случая е налице неизпълнение на парично задължение, обективен измерител на стойността на нарушеното право се явява законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Относно периода, за който се дължи обезщетение в конкретния случай, съдът е приел, че относимият такъв е този на забавата от момента, в който Карастоянова реално е трябвало да има достъп до депозитите си, до момента, в който нарушението е преустановено. Взел предвид, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под специален надзор), изтича на 27.06.2014 г. Посочил е, че след този момент БНБ е в нарушение на чл. 1, пар. 3, буква i), но издаването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не се явява достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. Приел е, че срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. Според съда ищцата започнала да търпи реални вреди поради неизплащане гарантирания размер на депозита й в КТБ АД от следващия ден 26.07.2014 г. Мотивирал се, че от 06.11.2014 г., вкл., БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие. Поради това е приел, че периодът, за който се дължи обезщетение, е този от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. По отношение на размера на законната лихва за приетия от него за относим исков период, съдът се е позовал на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Уважил исковата претенция до сумата от 5 624.60 лв. Отхвърлил предявения от Карастоянова иск в останалата му част и за исковите периоди 30.06.2014 г. 25.07.2014 г. и 06.11.2014 г. 04.12.2014 г., като неоснователен и недоказан. На следващо място първоинстанционният съд разгледал втория предявен от Карастоянова иск с цена 37 096, 88 лв. Приел е, че същият е допустим, а по същество неоснователен. За да постанови този резултат, се е аргументирал, че сумите от влоговете на едно лице над 196 000, 00 лв. могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Съобразил е представените по делото писмени доказателства Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на Корпоративна търговска банка АД (н) (л 32-33 от първоинстанционното дело) и частичните сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД (н) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН (първа, втора и четвърта от л. 257 до л. 264, пак там), съгласно които ищцата е включена, като кредитор, в производството по несъстоятелност на КТБ АД и в това производство са й изплащани суми, като част от депозита й в тази банка. Взел е предвид, че в практиката си СЕС приема, че правото на ЕС не предоставя права на вложителите да търсят отговорност от националния орган, отговорен за надзора на кредитни институции, ако техните депозити не са на разположение, в резултат на неправилен надзор от страна на този орган. Формирал извод, че по делото не се установява незаконно бездействие, вследствие на което ищцата да е била лишена от своята собственост. Мотивирал се е, че Карастоянова има парично вземане към КТБ АД (в несъстоятелност), част от което е удовлетворено в хода на производството по несъстоятелност на тази банка, което още не е приключило. Предвид продължаването на процедурата по извършване осребряването на имуществото на обявената в несъстоятелност търговска банка, не е приел тезата й за понесена имуществена вреда, изразяваща се в разликата между размера на вложенията й в КТБ АД и изплатения й гарантиран размер от 196 000, 00 лв. на вложенията й в тази банка. Поради липсата на критериите, установени в практиката на СЕС, респективно в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които следва да се ангажира отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС, отхвърлил изцяло втората искова претенция. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Така постановеното решение на Административен съд Кюстендил в обжалваната от всеки от касационните жалбоподатели част е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото е подробно и обективно установена, като спор между страните по нея няма. Формираните въз основа на нея правни изводи са обосновани. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява за съответен на закона изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от В. Карастоянова иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ АД, претърпени вследствие извършено от БНБ нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в незаконосъобразно бездействие за вземане на решение за обявяване на неналичността на депозитите в тази банка. Касационното оплакване, че БНБ не се явява компетентният орган за претендирания исков период е неоснователно. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г. става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно, за което отговорността не е на БНБ, а е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент обаче, не освобождава от отговорност Централната банка за проявеното от нея бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба, освен че предоставя права на частноправните субекти, създава за компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Основателно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че предвиденото в националното законодателство правомощие за БНБ за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, да е станало едва със законодателните изменения на ЗБНБ и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. Българската народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Централната банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановените предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Касационната инстанция не споделя и касационното оплакване на БНБ, че Централната банка не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това и подобно решение би било нищожно поради липса на материално основание и компетентност. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива ( нуждаеща се от транспониране в националното законодателство), е разпоредба с директен ефект. Както се посочи и по-горе в мотивите, с оглед правомощията й по националното ни законодателство в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО и да изпълни произтичащото от посочената норма задължение. Неиздаването на решението за установяване неналичността на депозитите в КТБ АД, когато са били налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативноустановено задължение за действие. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки, произтичащи от съюзната разпоредба, БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) БНБ се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ, т.е. още на тази дата тя е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3 буква i) от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от това решение на Управителния съвет на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите депозити. Въпреки това, решение за обявяване на неналичност не е взето от надзорния орган. Същественият въпрос, в случая е, налице ли е било или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос Административният съд Кюстендил е отговорил правилно. В решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право. Като неоснователно касационната инстанция преценява и възражението в касационната жалба на БНБ, че ищцата не била доказала причинена вреда, както и причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на БНБ и претендираната обезвреда. Карастоянова претендира, като вреда, законната лихва върху гарантирания размер на депозита й в КТБ АД за периода на забавата. Твърдяната от нея вреда за забавено изплащане на вложенията й, следва да се подведе под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. Ищцата е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния й депозит, което й е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност на депозитите в КТБ е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на Карастоянова за гарантирания размер на депозита й в КТБ. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която се е намирал депозитът на ищцата, нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на депозита й, е органът, който е следвало да издаде акта, който е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищцата за паричното й вземане от ФГВБ. Ищцата е получила със забава гарантирания размер на депозита й в КТБ, която е провокирана от държавен орган, от акта, на който зависи изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай, дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. Законът урежда, както вредата при несвоевременно изпълнение на парично задължение, така и обезщетението за нея и начина му на изчисляване. В конкретния случай вредата се изразява в забава за получаване на дължимата парична сума от 196 000, 00 лв. и е доказана до уважения от първоинстанционния съд размер. На следващо място касационната инстанция приема за неоснователно касационното оплакване на касационния жалбоподател В. Карастоянова относно относимия период, за който се дължи обезщетение в случая. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при приемане на решението по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5 дневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден 26.07.2014 г., както правилно е приел първоинстанционният съд, ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ АД. От 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това Административният съд Кюстендил правилно е определил периода, за който се дължи обезщетение от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 година. По същите аргументи са неоснователни и оплакванията в касационната жалба на В. Карастоянова за неправилност на обжалваното решение в частта, с която исковата й претенция е отхвърлена за сумата над присъдения размер от 5 624, 60 лв. до пълния предявен такъв от 8 627, 96 лв. и за исковите периоди извън приетия от съда за релевантен. Правилно е определен и размерът на обезщетението за релевантния исков период. Развитите от БНБ доводи за липса на вреда в случая, заради изплатена договорна лихва, са неоснователни. Действително, видно от доказателствата по делото (писмо, изх. 2039/29.10.2021 г. по описа на КТБ АД от л. 279 до л. 280 от адм. дело 398/2017 г. по описа на Административния съд Кюстендил; заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза л. 299-302, пак там), за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, ищцата е получавала договорни лихви за вложенията си в тази банка. Договорната и законната лихва обаче се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характера на граждански плод на капитала. Законната лихва има санкционен характер и се начислява за закъсняло изпълнение на парично задължение. Поради това не може да се приеме, че начислената на ищцата договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ АД. Настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно съображенията на Административния съд Кюстендил относно неоснователността на исковата претенция за имуществени вреди в размер на сумата от 37 096, 88 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на Карастоянова в КТБ АД и изплатения й гарантиран размер на нейния депозит в тази банка, за които вреди се твърди, че са претърпени в резултат на неправомерни действия на БНБ, нарушаващи норми от Общностното право с директен ефект, а в условията на алтернативност в резултат на противоправното бездействие на БНБ да упражни ефективен банков надзор. Поради това, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Към тях следва да се добави следното:Сумите от влоговете над гарантирания размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 ЗБН, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Не е спорно по делото, че от ФГВБ на В. Карастоянова е изплатена сума в гарантирания размер от 196 000, 00 лв. Няма спор и, че тя е включена, като кредитор, в производството по несъстоятелност на търговска банка КТБ АД. Съгласно Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ АД, в несъстоятелност (л. 32 и л. 33 от първоинстанционното дело), обявен в Търговския регистър по партидата на тази банка, се установява, че вземането на ищцата е включено с размер на 37 096, 88 лв. ред 1660 от този списък. Видно от приложените към делото извлечения от частични сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД (първа, втора и четвърта частична сметка от л. 257 до л. 264 от първоинстанционното дело; пета частична сметка л. 53 от касационното дело), тя е получила 4 100, 23 лв., 4 192, 49 лв., 3 212, 76 лв., 1 894, 64 лв. и 201, 80 лв. общо 13 601, 92 лв. Към момента разпределението на средства продължава, доколкото производството по несъстоятелност на КТБ АД не е приключило. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност, в частност при несъстоятелност на банка, е законово регламентиран (ЗБН). След като вземането на Карастоянова към КТБ АД (в несъстоятелност) е признато и подлежи на изпълнение по предвидения за това законоустановен ред, не може да се направи обоснован извод, че са налице претърпени от нея имуществени вреди по втория иск. По изложените съображения, подадените от БНБ и В. Карастоянова касационни жалби са неоснователни, а Решение 263/13.12.2021 г. по адм. дело 398/2017 г. на Административния съд Кюстендил в обжалваните части е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство, направеното от касационния жалбоподател БНБ искане за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд е неоснователно. Разноски не се дължат и на касационния жалбоподател В. Карастоянова, както предвид изхода на делото, така и защото такива не са претендирани. По частната жалба, подадена от БНБ: Частната жалба е неоснователна. Определениe 122 от 11.03.2022 г., постановено по адм. дело 398/2017 г. в обжалваната част, е валидно, допустимо и правилно. Касационният състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, с които е обосновал обжалвания резултат, което прави ненужно повтарянето им. На осн. чл.221, ал.2, изречение последно АПК, определението в обжалваната му част следва да се остави в сила по същите съображения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия