Решение № 10122 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3265/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция "Митници" (АМ), подадена чрез юрк. М. Тальокова - Кацарова, срещу Решение 69 от 30.01.2023 г. по адм. дело 1091/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на Д. Теодосиева е отменено Решение с рег. 32-172945 от 27.05.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Бургас, както и Агенция Митници е осъдена да заплати в полза на жалбоподателката разноски в размер на 310 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Според касатора вносителят не е представил договор, кореспонденция или други документи, предшестващи сключването на сделката, както и липсват доказателства за реално заплатената цена на стоката, като представеният документ в рамките на първоинстанционното съдебно производство / разписка/фактура 140967/, съставен на ръка, съдържащ само един подпис, без дата, продавач и номер на поръчка, също не удостоверява факта на заплащане на цената на МПС. От друга страна, в касационната жалба се поддържа, че не съществуват пречки сайтът www. autoauctions. Io да бъде използват от митническите органи и данните в него да бъдат съобразени при определяне на митническата стойност на съответната стока /МПС/, доколкото се твърди, че информацията в сайта е сигурна и същата изцяло кореспондира с проведения онлайн търг. В обобщение в касационната жалба се сочи, че при извършената от митническите органи проверка са използвани всички възможни методи и способи, изискано е съдействие от вносителя за предоставяне на допълнителни документи, с които да бъдат отхвърлени възникналите основателни съмнения за декларираната митническа стойност на процесния автомобил и обосновано митническата стойност на процесния автомобил е определена на основание чл. 70 от Митническия кодекс. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу процесното митническо решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Теодосиева, чрез адв. Стоичков, в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за касационното производство съгласно представен с молба от 16.10.2023 г. списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на твърдените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Бургас е било Решение с рег. 32-172945 от 27.05.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 70, § 1 и §2 във вр. с чл. 71, § 1, буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007019093R5 от 19.05.2020 г., е определена нова митническа стойност в размер на 3599,59 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 8703 23 90/код по ТАРИК 8703 22 90 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 359,96 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 и с чл. 77, § 2 от същия регламент е прието, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 19.05.2020 г.; на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 4 194,25 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на автомобила, в размер на 838,85 лв.; 4. на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 403,16 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е формирал краен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Изложил е мотиви, с които обосновал становището си, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата териториална и материална компетентност съобразно предоставените му правомощия. Приел е, че при издаването му са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, отговаря на изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правните основания, въз основа на които е взето. Съобразил е, че процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане до свободно обращение". Взел предвид разпоредбите на чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 74 МКС, както и предписанието по чл. 48 и чл. 140 от Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013. Като е приел, че в тежест на административния орган е да докаже приложимостта на избрания метод по спорното решение, съдът направил извод, че в случая мотивирането относно приложението на основния метод за остойностяване на стоката е извършено без относими доказателствени източници и без да са отчетени всички обстоятелства, на които митническата администрация се е позовала, за да приеме, че действителната договорна стойност на автомобила е 1500, 00 щатски долара. Съдът съобразил обстоятелството, че последното е направено въз основа на разпечатка от интернет сайт, в която е записано, че сайтът не носи отговорност ако представената в него информация е неточна, непълна или неактуална. Освен това е взел предвид, че в информацията от сайта www. autoauctions. io не е отразено, че именно Д. Теодосиева е закупила автомобила за сумата от 1500,00 щатски долара. При това, съдът е формирал извод, че в случая предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Затова съдът е счел, че като не е спазил разписаното в регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон . При тези съображения първоинстанционният съд се е мотивирал, че като не е приел декларираната стойност на процесната стока, съответстваща на представената фактура и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на Териториална дирекция Бургас е издал незаконосъобразен административен акт при липса на предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д", подб. i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Доколкото съдът приел, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, същият е направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Направените изводи са обосновани въз основа на правилна преценка на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на спора е била законосъобразността на решението на съответния митнически орган за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил Форд Фокус, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на процесния употребяван автомобил, като се е позовал на разпечатка от сайта www. autoauctions. io, където наред с това, както правилно е съобразил първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, не е отразено, че именно Д. Теодосиева е закупила процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Без значение е и фактът, че на една и съща дата, а именно 18.02.2020 г. е датата на фактурата за продажба на автомобила 35229 и датата на провеждане на аукциона, доколкото липсват други доказателства за установяване на основателността на съмненията на митническите органи да не приемат декларираната от лицето митническа стойност на стоката. Следователно, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал вносителят, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Тази нова стойност е произволна, а изискването на чл. 70 МК е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатката от цитирания сайт. Данните от този сайт не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. По делото не са налице данни и не е представена официална информация от митническите власти на САЩ, вкл. електронна информация за износ на процесния автомобил. Действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност. Ето защо, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е надлежно мотивирал неприложимост на чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобразно член 74, § 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В този смисъл правилни са и изводите му, че това нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон. Изводът за незаконосъобразност на оспореното митническо решение не се разколебава от твърдението на касационния жалбоподател, че в случая вносителят не е доказал плащането на твърдяната цена на употребявания автомобил. Митническият кодекс посочва, че правилото за определяне на митническата стойност на стоката е действително платената или подлежащата на плащане на цена, което означава, че е достатъчно наличието на едно от двете алтернативно посочени условия. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Бургас е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касация разноски за касационното производство в доказания размер на уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 350, 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение