Решение № 9536 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2014 г.

Решение № 9536 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ против решение № 1/2.01.2014 г. по адм. д. № 10126/2013 г. на Административен съд София град /АССГ/ като неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Ответната страна - Емил Илиев Костов, чрез своя процесуален представител - адв. Апостолова, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение приема, че подадената от надлежна страна в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменя заповед рег. № з-14473/12.09.2013 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), на Емил Илиев Костов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да наложи дисциплинарно наказание на Костов директорът на СДВР приема, че в периода от 3.03.2013 до 7.05.2013 г. инспектор Костов, в качеството си на ВНД - началник на група "Охрана на обществения ред", на сектор "Охранителна полиция", към 06 РУП-СДВР - е бездействал и не е изпълнил служебните си задължения, вменени му със специфична длъжностна характеристика, а именно: да организира, ръководи и контролира цялостната работа по охраната на обществения ред, като се основава на нормативната уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството. Относно незаконосъобразността на оспорената заповед решаващият съд приема, че същата е издадена от компетентен административен орган, но в нарушение на материалния закон, а именно: Доказателствата по делото сочат, че полицейският служител Мантарев е изпълнявал задълженията си на метростанция "Европейски съюз", без да е назначен със заповед на органа по чл. 186 ЗМВР /директора на СДВР/ или преместен от министъра на вътрешните работи по реда на чл. 192а ЗМВР. Нарушението на Костов, сочено в заповедта и съпътстващите я в преписката документи е, че същия на 27.02.2013 г. е разпоредил подчиненият си - Мантарев да се яви на следващия ден на работа в друг сектор. Обосновано първоинстанционният съд приема, че липсват доказателства какви конкретни действия е следвало да предприеме Костов и в кой точно момент, за да бъде обосновано негово бездействие. Решението е правилно като е постановено в съответствие с приложимия материален закон, без допуснати съществени процесуални нарушения и е обосновано. Съдът упражнява следващия се съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК, в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК като излага подробни правни съображения относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. По делото пред първата инстанция са допуснати и събрани относимите към спора доказателства, необходими за установяване на фактическата обстановка по делото и за правилното приложение на материалния закон. Законосъобразни са изводите за недоказаност на хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция не са представени доказателства, въз основа на които наказващият орган приема, че е налице бездействие от страна на Костов, свързано с преместването на полицейския служител Мантарев. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Ответника по касация е поискал в писмения отговор, присъждане на разноски - възнаграждение за адвокат, но не ангажира доказателства за разходване на средства, поради което съда не присъжда такива. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,