Решение № 10350 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10620/2014 г.
ВАСI отделение07.10.2015 г.докладчик Милена Славейкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ съдебно решение № 1202 от 26.05.2014 г. на Административен съд гр. Варна, постановено по адм. д. № 3675/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № 081302628 от 11.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 564 от 30.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, в частта на установени на "Варна инвест 2005" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. "25 септември" № 9, офис 22, задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 28 451.19 лв. главница и 17 232.77 лв. лихви за забава. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна да заплати на "Варна инвест 2005" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. "25 септември" № 9, офис 22, разноски в размер на 3875 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10350 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10620/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Варна инвест 2005" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. "25 септември" № 9, офис 22, срещу решение № 1202 от 26.05.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 3675/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 081302628 от 11.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 564 от 30.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна относно установени задължения по ЗКПО за 2007 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно характера на вноската в размер на 300 000 лв., направена от съдружника "Брок 1" ЕООД на 29.01.2007 г. във връзка с решение на Общото събрание на съдружниците от 8.06.2006 г. Оспорва доводите на съда относно определяне на вноската като приход по смисъла на СС 18. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна оспорва жалбата не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 081302628 от 11.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 564 от 30.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, на касатора "Варна инвест 2005" ООД са установени задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 28 451.19 лв. главница и 17 232.77 лв. лихви за забава по повод постъпила по банкова сметка на дружеството сума от 300 000 лв. от съдружника "Брок 1" ЕООД. В РД и РА е прието, че постъпването на въпросната сума по разплащателна сметка на дружеството води до увеличение на придобитите активи, до нарастване на икономическата изгода на предприятието, т. е. налице е приход по смисъла на т. 4.4. от Общите разпоредби на счетоводните стандарти. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч. при съобразяване с принципа на текущо начисляване дружеството е следвало да отрази посочения приход. Съгласно чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съобразно нормативните изисквания, но не отчетени от ДЗЛ. Органите по приходите са приели, че не е ясно основанието на извършения превод от 300 000 лв., поради което средствата са с неустановен произход и доколкото лицата са свързани е налице хипотеза по чл. 16, ал. 3 ЗКПО - привидна сделка. Квалифицирали са сумата като приход по смисъла на т. 4.4. от Общите разпоредби на Счетоводните стандарти и т. 2 от СС 18 и са преобразували финансовия резултат на дружеството в посока увеличение на основание чл. 78, вр. чл. 15 и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО. От фактическа страна съдът е установил, че съдружници във "Варна инвест 2005" ООД са: "Брок 1" ЕООД с 44 %, "Марина 1" ЕООД с 5 % и "Рикс инвест" ЕООД с 51 %. На 08.06.2006 г. на Общо събрание на "Варна инвест 2005" ООД е взето решение на дружеството да бъде предоставен безлихвен кредит под формата на допълнителни парични вноски в размер на 1 500 000 евро до завършване на строителство и продажба на жилищни сгради (660 000 евро в левова равностойност от 1 290 847.80 лв. за "Брок 1" ЕООД). "Брок 1" ЕООД предоставя на ревизираното лице финансови средства както следва: на 26.06.06 г. - 184 000 евро (359 872.72 лв.), на 16.08.06 г. - 195 250 лв., на 11.09.06 г. - 244 478.75 лв., на 18.10.06 г. - 200 000 лв., на 27.12.2006 г. - 200 000 лв. и на 29.01.2007 г. - 300 000 лв. През 2006 г. сумите общо в размер на 1 199 601.50 лв. са преведени по банков път, а на 29.01.2007 г. е внесена в брой на каса в банка с посочено основание "договор за кредит". За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че липсват доказателства извършената на 29.01.2007 г. вноска от 300 000 лв. да е свързана с решението на Общото събрание от 8.06.2006 г. Извършил е сравнителен анализ на основанието, посочено във вносните документи от 2006 г., и това от 29.01.2007 г. и на съдържанието на счетоводните записвания на ревизираното лице, за да обоснове извод за законосъобразно извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. на основание чл. 78, вр. чл. 15 и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона. Съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ по решение на Общото събрание съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. Допълнителните вноски на съдружниците по чл. 134 ТЗ са временни, целеви, за определен срок, подлежат на връщане и поради това не се обхващат от понятието приход по т. 4.4 от Общите разпоредби на счетоводните стандарти. По т. 4.4. приход е нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. Допълнителните вноски не представляват и приход по смисъла на т. 2 от СС 18 "Приходи", тъй като не се отразяват в капитала на дружеството (чл. 134, ал. 3 ТЗ). За размера на тези вноски кредитираното дружество става длъжник на съдружника, а последният е кредитор на дружеството. Макар да не е прецизно сравнението й с договора за заем по чл. 240 ЗЗД аналогията е очевидна предвид характера на вноската по чл. 134 ТЗ, с която съдружник/собственик на капитала предоставя средства в заем със задължение за връщането им. Евентуално некоректно счетоводно отразяване на получените средства - като заемни средства или като допълнителна парична вноска по чл. 134, ал. 1 ТЗ, не променя възмездния им характер, респ. необходимостта от връщане и не може да обоснове извод за наличие на приход по смисъла на т. 2 от СС 18 и т. 4.4. от Общите разпоредби на Счетоводните стандарти. В случая получените 300 000 лв. са отразени при ревизираното лице по Kt сметка 152/1 "Получени дългосрочни заеми в лева" с кредитор "Брок 1" ЕООД, а при последното дружество - по Dt с/ка 498 "Други дебитори". В платежните документи основанието за вноската на 29.01.2007 г. е "договор за кредит". Произходът на средствата се установява от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че "Брок 1" ЕООД е разполагало със средства в размер на 352 557.40 лв. по депозитна сметка, от която на 29.01.2007 г. управителят на дружеството изтеглил в брой 300 000 лв., а друга сума насочил към нов фирмен депозит с цел закриване на депозитната сметка. На 29.01.2007 г. по разплащателната сметка на "Варна инвест 2005" ООД постъпили 300 000 лв., наредени от управителя на "Брок 1" ЕООД. Наличието на две банкови операции в един и същи ден се обяснява от вещото лице с това, че от депозитна сметка при закриването й директни преводи не се нареждат, а се теглят пари в брой или се захранва разплащателна сметка на титуляра. Вещото лице е установило, че касовите операции на 29.01.2007 г. са извършени в един и същи банков клон на "Райфайзенбанк България" АД, наредени от едно и също лице - управителя на "Брок 1" ЕООД, извършени от един и същи касиер. Потвърдена е редовността на воденото счетоводство на двете дружества. При тези данни е неоснователна тезата на приходните органи за неустановен произход на средствата, преведени на 29.01.2007 г. Сумата е наредена от управителя на "Брок 1" ЕООД чрез закриване на депозитна сметка и превод по разплащателна сметка на "Варна инвест 2005" ООД. Налице е надлежното й осчетоводяване като кредитни средства. Непосочването в преводните документи от 29.01.2007 г. на решението от 8.06.2006 г. като основание за операцията е ирелевантно за установения произход на сумата. Средствата на дружеството, получени като кредит или заем, както и внесените допълнителни парични вноски от собствениците на капитала, не представляват приход за дружеството по смисъла на т. 2 от СС 18 "Приходи". Същите не произтичат от обичайна стопанска дейност на предприятието и съответно не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството по ЗКПО. Фактът, че двете дружества са свързани лица по § 1, т. 3, б. "е" от ДР на ДОПК не променя извода за липса на основание за преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице. При установен произход на средствата и основание за превода им, което не дава отражение върху финансовия резултат на дружеството, не е налице основание по чл. 78, вр. чл. 15 и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат. Като е достигнал до противен правен извод административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено. Съобразно чл. 222, ал. 1 АПК по същите съображения РА следва да бъде отменен в обжалваната част. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на касатора следва да се присъдят направените разноски по списък, представен пред АС гр. Варна, както следва: 3600 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. възнаграждение за вещо лице, 75 лв. държавна такса за две съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,