Решение № 16618 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2010 г.

Решение № 16618 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Искър" при Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Огняна Иванова, срещу решение № 2063/23.06.2010 г. по адм. дело № 4134/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 26-ти състав в частта, с която е изменена негова заповед № РД-378/08.05.2009 г. за определяне на застроената част от имот пл. № 50072, к. л. № 581, 582 в м. "Бусманска могила" и част от същия имот, с площ 661 кв. м, обозначена с букви и цифри 6-Л-М-7-6 по скицата на вещото лице е определена като незастроена. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, предвид обстоятелството, че и в горепосочената част имотът е застроен, тъй като попада в прилежащи площи към реализирани мероприятия. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част. Подадена е касационна жалба и срещу решението в останалата му част, от жалбоподателката в първоинстанционното производство Емилия Ландау Величкова, чрез процесуалния й представител адвокат Людмила Тришкан. Този касатор релевира доводи за неправилност на решението в частта, в която оспорената заповед на кмета на район "Искър" при Столична община е оставена в сила, тъй като необосновано и неправилно съдът е приел за застроени, останалите части от имота, попадащи в производствена сграда и прилежащия й терен, жп трасе, топлопроводи и канализационен канал. По подробно изложените в касационната жалба и по съществото на спора съображения, Емилия Ландау Величкова моли да се отмени решението в обжалваната от нея част и да се приеме, че имотът е свободен от застрояване. Ответниците по всяка от касационните жалби, в писмен отговор оспорват подадената от другата страна жалба, по съображения за правилността на решението в съответната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби. Сочи, че правилна е осъществената от първоинстанционния съд преценка, че с оспорвания административен акт целият недвижим имот е определен за застроен, при наличие на свободна от застрояване площ, включително след определяне на прилежащите терени към осъществените в него мероприятия. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - за неоснователни по следните съображения: С решение № 2063/23.06.2010 г. по адм. дело № 4134/2009 г. на Административен съд - София град, II отделение, 26-ти състав, заповед № РД-378/8.05.2009 г. на кмета на район "Искър" при Столична община за определяне на застроена част от имот пл. № 50072, к. л. № 581, 582 в м. "Бусманска могила", понастоящем попадащ в кв. 19, УПИ Х - отреден за "обработка на цветни метали" и УПИ IV - за "СО "Бензиностанция" по плана на м. НПЗ "Искър - юг", е отменена в частта, в която като застроена е определена площта от 661 кв. м, обозначена с букви и цифри 6-Л-М-7-6 и оцветена в кафяв цвят по скицата на вещото лице Недева към допълнителното заключение, прието в съдебно заседание на 2.06.2010 г., и същата част от имота е определена като незастроена, респективно е отхвърлена жалбата на Емилия Ландау Величкова срещу заповедта в останалата й част. За да постанови посочения резултат АССГ обосновано и правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на предвидените в закона форма и административнопроизводствени правила, но противоречи в една своя част на приложимите материалноправни разпоредби. Със заповед № РД-378/8.05.2009 г. на кмета на район "Искър" при Столична община е одобрено решение, взето по протокол от 23.04.2009 г. на комисията по чл. 13 ППЗСПЗЗ. С оглед данните от назначените по делото съдебно - технически експертизи (СТЕ) е установена свободна незастроена площ от бивш имот № 50072, к. л. № 581, 582, м. "Бусманска могила", а именно - част, оцветена в кафяво по последно изготвената от вещото лице скица, обозначена с букви и цифри 6-Л-М-7-6, с площ 661 кв. м, която е свободна от застрояване, тъй като върху нея няма реализирано мероприятие по отреждането, нито фактическо строителство на сгради или съоръжения с характера на посочените в § 1в ДР ППЗСПЗЗ и не попада в обслужващи терени и сервитути. По отношение на останалите части от бивш имот № 50072, к. л. № 581 и 582, обозначени в жълто - с площ 888 кв. м, в сиво - с площи съответно 1 608 кв. м и 800 кв. м и кафяво - по букви и цифри Е-З-5-8-Е с площ 561 кв. м и по цифри 5-6-7-8-5 с площ 198 кв. м по горепосочената скица, обосновано е прието, че са извършени строителни дейности - производствена сграда, жп трасе, топлопроводи и канализационен канал, със съответстващите им прилежащи терени и сервитутни отстояния, поради което не представляват свободни от застрояване площи. Постановеното решение е правилно. По жалбата на кмета на район "Искър" при Столична община: Неоснователни са възраженията на този касатор, че процесният имот в частта, определена от съда като свободна от застрояване, е застроена, тъй като попада в прилежащи площи по смисъла на Наредба № 7/22.12.2003 г. Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, приложими в производството за определяне на застроената, съответно - свободната от застрояване част от имот, попадащ в урбанизирана територия, чието възстановяване се претендира от бившите собственици, в което не се изследват въпроси свързани с регулационните предвиждания, законността на осъщественото строителство, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността, респективно за последващото застрояване на имота. В § 1в ДР ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, които са относими към преценката на административния орган при определянето на застроената и незастроената част от имота. Самото определяне на тези части според чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се извършва от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. По посочения ред се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Поради това единственото относимо в случая обстоятелство е дали върху процесния имот има или не реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ. В случая с оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-378/2009 г. на кмета на район "Искър" при Столична община, е одобрено решение по протокол от 23.04.2009 г. за определяне на застроена площ на имот № 50072, к. л. 581 и 582 като е прието, че цялата площ на имота е застроена. Въз основа данните от първоначалната и двете допълнителни СТЕ, решаващият състав е установил, че имотът понастоящем попада в урбанизирана територия - в кв. 19, УПИ Х "за обработка на цветни метали" и УПИ IV "за СО "Бензиностанция" по плана на м. НПЗ "Искър - юг". В частта от решението, оспорена от първият касатор, с която е определена като свободна от застрояване площ от 661 кв. м, оцветена в кафяво по скицата към заключението на вещото лице Недева (представляваща неразделна част от съдебния акт), обосновано е установено, че не е реализирано мероприятието по отреждане на имота, нито е налице фактически извършено строителство. Не се установява тази площ да попада в сервитути и прилежащи терени към реализираните в имота благоустройствени мероприятия. Заключенията на вещото лице по СТЕ в посочения смисъл не са оспорени от кмета на район "Искър" при Столична община, поради което и АССГ законосъобразно е приел, че горепосочената площ представлява свободна от застрояване част от имота. Действително по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. Но определената като свободна от застрояване част от имота, макар и да е част от УПИ IV с предвиждане за бензиностанция, през части от който преминават топлопроводи и канализационен канал, не попада в сервитутни терени към последните, нито върху нея са реализирани други благоустройствени мероприятия. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на кмета на район "Искър" при Столична община против обжалваната от него част от решението на АССГ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По жалбата на Емилия Ландау Величкова: Неоснователни са възраженията, че в описаните по-горе, останали части от процесния имот, няма извършени мероприятия с траен характер и същите не са застроени, поради което следва да се определят като свободни от застрояване. Правилно решаващият състав е съобразил, че в останалите части от имота, оцветени по скицата на вещото лице, неразделна част от съдебния акт, в жълто, сиво и кафяво (частите обозначени с Е-З-5-8-Е от 561 кв. м и с 5-6-7-8-5 от 198 кв. м), има осъществени съответно производствена сграда, жп трасе, топлопроводи и канализационен канал, със съответните им прилежащи терени и сервитути. Посочените констатации, противно на наведените от касатора доводи, се налагат от съвкупната преценка на данните от приложените по делото доказателства, в т. ч. от заключенията на вещо лице и отговорите му в открито съдебно заседание на въпроси на страните. Несъмнено осъществените строителни дейности и съоръжения в имота, представляват строителство по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, поради което обосновано и правилно съдът е приел, че всички останали части правилно са определени като попадащи в терен с осъществени строителни мероприятия. Във връзка с оплакванията, че съдът не е допуснал събирането на доказателствата, описани в молба от 21.04.2010 г. подадена от процесуалния представител на Емилия Величкова, следва да се отбележи, че правилна е осъществената от съда преценка, обективирана в определението му от 27.04.2010 г., че без правно значение за законосъобразността на оспорения административен акт са обстоятелствата, чието установяване се цели с поисканите съдебни удостоверения (в т. ч. дали понастоящем върху част от жп трасето липсват положените релси на жп линия и функционират ли топлопроводите и канала, преминаващи върху имота по данни от подземния кадастър). Релевантните по делото факти касаещи, осъщественото в имота строителство по смисъла на § 1в ПЗР ППЗСПЗЗ, са изследвани посредством допуснатите по делото доказателства и приобщените заключения на СТЕ, поради което не би могло да се приеме, че спорът не е изяснен от фактическа страна. Наред с горното, заключението прието като доказателство по делото на 2.06.2010 г. не е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателката в първоинстанционното производство, респективно не е било необходимо обективираните в него данни да бъдат проверявани посредством други доказателствени средства. Предвид изложеното настоящият състав приема, че от АССГ са изведените законосъобразни изводи за наличие на строителни дейности в останалите части от имота, поради което и жалбата срещу заповедта, в частта, определяща ги като застроени, правилно е отхвърлена като неоснователна. Поради това счита, че не са налице и сочените с втората касационна жалба, отменителни основания, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,