Решение № 9529 от 26.10.2022 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение26.10.2022 г.докладчик т Николай Гунчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 6944 от 24.11.2021 г., постановено по административно дело 7440/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

Вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Сердика ЕООД, [ЕИК], заповед за налагане на санкция РД-253С-209 от 01.07.2021 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса.

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение Сердика ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, ул. Дамян Груев 6, да заплати на Националната здравноосигурителна каса, адрес: гр. София, ул. Кричим 1, направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА /п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). С решение 6944 от 24.11.2021 г., постановено по административно дело 7440/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) е: 1) отменена заповед за налагане на санкция РД-253С-209 от 01.07.2021 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК); 2) осъдена НЗОК да заплати на МБАЛ Сердика ЕООД разноски в размер на 450 лв. Решението е атакувано с касационна жалба от управителя на НЗОК, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Тодоров. Касаторът обосновава теза, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Навежда доводи за законосъобразност на процесната заповед. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация Многопрофилна болница за активно лечение Сердика ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Димитров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт като правилен да се остави в сила. Възвежда и искане да му бъдат присъдени деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С процесната заповед от 01.07.2021 г., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, управителят на НЗОК е наложил на Многопрофилна болница за активно лечение Сердика ЕООД на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.) три санкции финансова неустойка в размер на по 500 лв. всяка от тях, в общ размер от 1500 лв. Санкциите са наложени за еднотипни нарушения на чл. 388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., състоящи се в това, че при дехоспитализирането на трима пациенти от изпълнителя на болнична медицинска помощ (ИБМП) са им издадени епикризи, подписани от лекари, които по това време не са били на работа (този факт не е спорен). Санкциониращата заповед е мотивирана от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от контрольори от НЗОК, резултатите от която са обективирани в съставения от тях констативен протокол, срещу който лечебното заведение е възразило и по възражението му преди издаване на заповедта се е произнесла арбитражна комисия. В мотивите на проверяваното решение съдът е аргументирал теза, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата форма и при спазване на правилата за извършване на контрол, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в непълно и неточно установяване на фактите, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, като наведените доводи от касатора са основателни. Посочените в обсъжданата заповед три нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването им финансови санкции са в обоснован размер.