Решение № 10922 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д., подадена чрез пълномощник адвокат Т. Тодоров, срещу решение 610/07.01.2025 г., постановено по адм. дело 7920/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение като се разпореди да бъде издадено ново разпореждане с определяне на действителния размер на осигурителния стаж и правилно отчитане на годините трудов стаж от първа категория. Ответникът - директор на ТП на НОИ София-град, в писмено становище подадено чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Медарова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Въз основано на събраните от първоинстанционния съд доказателства е установено фактическа обстановка, от която става ясно, че със Заявление вх. 2113-21-7310/02.10.2023 г., Р. Д. Д. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, като към заявлението е приложила изискуемите удостоверителни документи, съгласно чл.2 от НПОС. От представените документи към заявлението длъжностното лице по ПО е зачело осигурителен стаж до 02.10.2023 г., както следва: 03 години 07 месец и 27 дни от първа категория труд; 02 години и 23 дни от втора категория и 19 години 10 месеца и 28 дни от трета категория труд. При спазване правилата на чл. 104 от КСО за превръщане на осигурителния стаж, общият осигурителен стаж, превърнат от трета категория труд е определен на 28 години 07 месеца и 02 дни. Към датата на подаване на заявлението 02.10.2023 г. е прието, че Р. Д. е навършил [възраст]. С разпореждане [номер]/08.02.2024 г., на Р. Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 02.10.2023 г., при навършена възраст [заличен текст] и зачетен осигурителен стаж от трета категория труд - 28 години, 07 месеца и 02 дни, на база на представени от жалбоподателя удостоверения, военна и трудова книжка. В законоустановения срок, жалбоподателят е обжалвала цитираното разпореждане с жалба вх. 1012-21-693/21.06.2024 г., като е възразил, че при изчисляване на осигурителния стаж от първа категория превърнат в трета категория е допусната грешка при пресмятането, довела до грешно определяне на общия осигурителен стаж след превръщането. По образуваното по реда на чл.117 от КСО производство Директора на дирекция Краткосрочни плащания и контрол в ТП на НОЙ София град се произнесъл с Решение 2153-21-152/12.07.2024, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО оставил жалбата без уважение. В производството пред АССГ е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че не са допуснати грешки при извършените преизчисления и същите са извършени съгласно изискванията на чл. 104, ал. 2 от КСО. Първоинстанцинният съд намерил жалбата за неоснователна, като приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Обоснован е изводът, че административния акт съответства на материалния закон, като правилно е определен осигурителния стаж на касатора и липсва правно основание за определяне на по-висока от отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно извежда, че в конкретния случай спорът се свежда до установяването продължителността на осигурителния стаж на касатора, като същия е подробно анализиран. В тази насока са и събраните по делото доказателства. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл.104 от КСО, са обсъдени от първоинстанционния съд и той ги е намерил за неоснователни. Твърденията за наличие на периоди от осигурителния стаж на касатора, които са зачетени като трета категория труд вместо първа са лишени от конкретика. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж годни доказателствени средства за установяването на този стаж се явяват трудови, служебни и осигурителни книжки, както и документ по утвърден образец, издаден от осигурителя с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Представените по преписката доказателства са анализирани от административния орган и съда и въз основа на тях е определен осигурителния стаж на касатора. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника се явява основателна претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,