Решение № 9796 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2013 г.

Решение № 9796 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от министъра на вътрешните работи чрез процесуален представител против решение № 4976 от 9.04.2013 г. на Върховен административен съд, Пето отделение по адм. дело № 14079/2012 г. С него се отменя заповед № К-11493 от 17.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът по жалбата, Димитър Янакиев Андонов чрез адвокат Стойчев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховния административен съд, Петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Димитър Янакиев Андонов срещу цитираната заповед с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в качеството му на държавен служител от ГДГП - МВР. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта вследствие нарушение на административно производствените правила и несъответствие с материалния закон. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От фактическа страна е прието за установено, че дисциплинарното производство е започнало със заповед по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за извършено нарушение, изразяващо се в това, че по време на служебна командировка на 11 - 15.07.2011 г. използвайки служебното си положение за лична облага и и за облага на трети лица в нарушение на чл. 54, ал. 1 от Инструкция рег. № I-83/31.08.1994 г. неправомерно е транспортирал съпругата си и дъщеря си от гр. Елхово до с. Радовец, Община Тополовград, област Ямбол и от с. Радовец до гр. Любимец чрез използване на служебни автомобили на РДГП Елхово и на ГПУ Свиленград. Установено е, че в хода на проверката по чл. 231, ал. 1 на ППЗМВР са извършени предвидените в закона административно производствени действия по събиране на доказателства от дисциплинарно разследващия орган. Прието е за установено, че използване на служебните автомобили е станало със знанието и разрешението на съответните административни ръководители, поради което не се установява виновно поведение от страна на жалбоподателя Димитър Янакиев Андонов. От друга страна, пътуването е извършено в изпълнение на служебна задача след приключване на която Андонов се е прибрал със семейството си до постоянното си местоживеене с което не е налице нарушение на цитираната инструкция забраняваща ползването на служебна техника за лични или неслужебни нужди. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146 АПК поради което заповедта като незаконосъобразна е отменена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно уволнение е превишаване на власт или използване на служебно положение за лична облага или за облага на трети лица. От фактическа страна е установено по безспорен начин, че за използването на служебния транспорт до гр. Бургас Димитър Андонов е взел разрешение от горестоящ началник той да бъде използван и от семейството му. Съгласно чл. 54, ал. 2 от Инструкция № I-83/31.08.1994 г. пътуването от местоживеене при заминаване и по местоживеене след завръщане от командировка в извънработно време се считат за служебни. Установено е, че Андонов и семейството му след командировката на Андонов са се прибрали по местоживеене в гр. Любимец, за което следва да се признае право на Андонов да ползва служебен транспорт. От друга страна е установено, че служебните автомобили, които Андонов е използвал от гр. Елхово до гр. Любимец е извършено със знанието и съгласието на съответните административни началници. Поддържаните доводи в касационната жалба, че ползването на служебните автомобили е станало със съответно разпореждане но без знание за какви цели са неоснователни, тъй като Андонов е имал право да ползва служебен транспорт след завръщането си от командировка тъй като пътуването му се признава за служебно. Дали са спазени стриктно разпоредбите на закона при използване на техническите средства е фактически и правен въпрос преценката на който в настоящият случай не води до фактическия състав на нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. От друга страна, дисциплинарното нарушение по този състав следва да е и тежко, която квалификация по никакъв начин не се обосновава от събрания в дисциплинарното производство доказателствен материал. При отсъствие на някое от изискванията в ЗМВР относно квалификацията на нарушението наложеното наказание е в нарушение на материалния закон както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. При отсъствие на нарушения съставляващи касационни основания за отмяна на решението същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ответника има право на разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 700 лева поради което искането е основателно и като такова следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия