Решение № 6909 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8264/2011 г.

Решение № 6909 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8264/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието против решение № 2426 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 506/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № Л - 11323/22.12.2010 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Минка Атанасова Николова на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) - поради неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в сила. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице предвидените материалноправни предпоставки за възстановяване на служителката. Моли решението да бъде отменено. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е незаконосъобразно. Изводът на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед е направен след законосъобразна преценка, че оспорената заповед е постановена от компетентния орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно заключение за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби. В противоречие със закона съдът приема, че са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в ЗМВР за възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението длъжност. По делото е установено, че решение № 76/3.12.2009 г. по адм. дело № 2239/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № Л-1625/3 от 11.03.2009 г. на главния директор на ГДИН, за налагане на Николова на дисциплинарно наказание "уволнение", влиза в сила на 13.10.2010 г. (решение № 11851/13.10.2010 г. по адм. дело № 2109/2010 г. на ВАС, трето отделение). От тази дата започва да тече двуседмичния срок по чл. 251 от ЗМВР за възстановяване на служителката на предишната длъжност. На 18.10.2010 г. Николова подава по пощата молби до главния директор на ГДИН и до началника за затвора в гр. Сливен, в които моли да бъде възстановена на работа като старши надзирател в затвора в гр. Сливен и представя копие от решението на ВАС. Други действия във връзка с възстановяването на служба от страна на служителката не са предприети (писмо изх. № 851/10.12.2010 г. на началника на затвора в гр. Сливен до директора на ГДИН). Със заповед № Л-11323/22.12.2010 г. на главния директор на ГДИН, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на Минка Атанасова Николова е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС - поради неявяване на служителката да заеме длъжността, на която е възстановена в 14-дневен срок от влизане на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в сила. При тези факти изводите на съдебния състав, че не са осъществени предвидените в чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР предпоставки за прекратяване на правоотношението, е направен при неправилно тълкуване на цитирания текст. Разпоредбата предвижда, че служебното правоотношение се прекратява при неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14- дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Нормата на чл. 251 от ЗМВР урежда възстановяването на служба и регламентира, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба. Следователно цитираните текстове поставят като условие за възстановяване на служителя явяването му в съответната администрация или служба. В разглежданата хипотеза неправилно от страна на съдебния състав е прието, че от страна на Николова са изпълнени изискванията на закона за възстановяване на предишната служба. Служителката не се явява в предвидения в закона срок в затвора в гр. Сливен, за да заеме длъжността, която е изпълнявала или друга равностойна длъжност (писмо № 851 от 10.12.2010 г. на началника на затвора). Изпратените молби в предвидения от закона срок до началника на затвора и до органа по назначаването, въпреки че изразяват желанието на Николова да бъде "възстановена на работа", не отговарят на изискванията на закона за поведението, което служителят трябва да следва, за да бъде възстановен на заеманата преди незаконното му уволнение длъжност. Ето защо следва да се приеме, че в случая в предпоставките на чл. 251 от ЗМВР за възстановяване на служителката не са осъществени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с Николова е упражнено в съответствие с изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Поради това като приема обратното съставът на Административен съд - София град постановява решението в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Николова против заповедта на главния директор на ГДИН да бъде отхвърлена. Както вече се посочи оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което не подлежи на отмяна. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,