Решение № 4293 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14032/2010 г.

Решение № 4293 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14032/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 226 и чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 251 от ЗОВСРБ.

Образувано е по жалба на Венцеслав Николов Стоянов от гр. Самоков против заповед № КВ-830/6.08.2009 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 244, т. 7 във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" .

С решение № 7156 от 1.06.2010 г. постановено по адм. д. № 12265/2009 г. Върховният административен съд, пето отделение, е отменил заповед № КВ-830/6.08.2009 г. като незаконосъобразна.

С решение № 13006 от 3.11.2010 г., постановено по адм. д. № 9700/2010 г. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, е отменил решение № 7156 от 1.06.2010 г. постановено по адм. д. № 12265/2009 г. Върховният административен съд, пето отделение, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа жалбата.

При новото разглеждане на делото ответният министър на отбраната не е взел становище.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и поотделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, както и като съобрази задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

По делото няма спор за факти и същите се изразяват в следното:

1. жалбоподателят Венцеслав Николов Стоянов е назначен на длъжност помощник-началник в отделение "Подготовка и използване на подразделенията" на под. 24490 Асеновград.

1. С протоколно определение от 16.03.2009 г., постановено по нохд. № 66/2009 г. по описа на Софийския военен съд е постигнато споразумение, по силата на което старши лейтенант Венцеслав Николов Стоянов е признат за виновен в това, че на 19.11.2008 г. в гр. Самоков е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,34 промила, установена по надлежния ред, поради което на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" във вр. с чл. 42а, ал. 1, т. 1 и 2 от НК му е наложено наказание "пробация" за срок от седем месеца.

1. За приключилото наказателно производство командирът на поделението е уведомен на 25.05.2009 г. с писмо 2-1477/25.05.2009 г.

1. На основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ командирът на поделението прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на 10.06.2009 г. с рег. № 3 - 1997, по което е изразено съгласие от командващия на сухопътни войски на 24.06.2009 г.

1. Предложението на командира на поделението е докладвано на началника на отбраната с писмо вх. № 24-02-750/25.06.2009 г., който от своя страна на 21.07.2009 г. на основание чл. 26, т. 6 и чл. 85, т. 12, б. "г" от ЗОВСРБ прави предложение до министъра за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и освобождаване от военна служба.

1. На 6.08.2009 г. министърът на отбраната издава процесната заповед № КВ-830, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ налага дисциплинарно наказание уволнение и освобождава жалбоподателя от военна служба.

С отменителното решение на петчленния състав на ВАС са дадени указани, че преценката за законосъобразността на издадената заповед следва да бъде извършена съгласно ЗОВСРБ, който е в сила от 12.05.2009 г.

При така изложената фактическа обстановка и при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, настоящият състав намира за установено следното:

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

Спорният въпрос е дали същата е издадена при спазване на материалния закон.

За да отговори на спорния въпрос настоящата инстанция съобрази следното:

Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в случаи на осъждане на умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност или да упражнява професията или дейността.

Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

В този смисъл следва да бъде прието, че е налице материално-правното основание за издаване на процесната заповед, доколкото спрямо жалбоподателя е налице споразумение за наложено наказание "пробация" за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Спорният момент и основните оплаквания на жалбоподателя са относно сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, като в тази насока се навеждат доводи, че заповедта е наложена след изтичане на двумесечния преклузивен срок. В тази насока следва да бъде посочено следното:

Съгласно чл. 249, ал. 2 от ЗОВСР (в редакцията към датата на издаване на заповедта за уволнение, другите дисциплинарни наказания (извън забележка и мъмрене) се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, а според алинея трета на същата норма дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган.

При така изложената правна регламентация следва да бъде прието, че процесната заповед е издадена при спазване на процедурата и преклузивните срокове, установени в ЗОВСРБ.

Настоящият състав не споделя довода на жалбоподателя, че началният момент на узнаването следва да се счита от датата, на която командирът на поделението е бил уведомен за образуваното срещу жалбоподателя наказателно производство. Предвид материалното основание за издаване на заповедта за уволнение - наличие на влязла в сила присъда, за начален момент на сроковете по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ следва се счита момента, от който командирът на поделението, в качеството му на орган установяващ дисциплинарното нарушение - чл. 246, ал. 1 от ЗОВСРБ, е уведомен за наличието на влязла в сила присъда (в случая приравнено на нея споразумение по чл. 383 от НПК). Това е така, тъй като материално-правното основание е наличие на влязла в сила присъда, а не наличие на образувано наказателно производство срещу военнослужещия. В тази насока по делото са налице доказателства /л. 26 от адм. д. № 12265/09 г.), че командирът на поделение 24490 е уведомен от Военно-окръжна прокуратура - Пловдив на 25.05.2009 г. за наличие на споразумение по наказателното дело.

От данните по делото е видно, че от страна на командира на поделението е спазена процедурата по чл. 141 и сл. от ППЗОВСРБ, приключила с издаване на предложение за налагане на наказание за дисциплинарно наказание уволнение до компетентните длъжностни лица - чл. 146, ал. 2 от ППЗОВСРБ. По съответния етапен ред предложението е стигнало до министъра на отбраната в качеството му на дисциплинарно наказващ орган - чл. 137, ал. 4 и 9 от ППЗОВСРБ, който на 6.08.2009 г. е издал процесната заповед за налагане на наказание уволнение.

При така изложената фактическа обстановка следва да бъде прието, че заповедта е издадена от дисциплинарно наказващия орган в сроковете по чл. 249, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗОВСРБ.

На база на изложеното следва да бъде прието, че заповед № КВ-830 от 6.08.2009 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 244, т. 7 във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на старши лейтенант Венцеслав Николов Стоянов, помощник-началник в отделение "Подготовка и използване на подразделенията" на под. 24490 Асеновград, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на административно производствените правила, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,