Решение № 3197 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2020 г.

Решение № 3197 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. A., гражданин на Ирак, срещу решение № 707/14.10.2020 г. по адм. дело № 790/2020 г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му, против решение № 1876/19.08.2020 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Ответната страна – заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага мотиви, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила по ЗУБ, както и че обосновано в случая е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от този закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. A., гражданин на Ирак, против решение № 1876/19.08.2020 г. на заместник-председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първоинстанционният съд обосновано приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, и направил извода, че в случая са съобразени, както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че заместник-председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, при което приел, че жалбоподателят не е напуснал страната си по произход поради преследване и страх за живота си. Констатирана е липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в родината си, от кръга на посочените в този нормативен текст. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец, история при провеждане на двете интервюта, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, поради което не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Административният орган и съдът са отчели, че видно от разказа му и регистрационния лист, жалбоподателят е [етническа принадлежност], по вероизповедание [вероизповедание], женен. Като търсещи международна закрила в Република България са регистрирани и съпругата му и дъщеря му. Твърди, че е напуснал Ирак, тъй като на 05.12.2019 г. съпругата му била отвлечена от въоръжени мъже и в продължение на четири дни била задържана против волята й. Спрямо не я и семейството й била отправена заплаха, че ще бъдат ликвидирани ако продължава да оказва медицинска помощ на участниците в протеста срещу правителството. Съпругата му била освободена след подписване на декларация, като седмица по-късно отново посетила протест с цел да оказва помощ на ранени хора. Посочва, че на 17.12.2019 г. неизвестни лица са обстрелвали дома им и оставили заплашително писмо от името на групировката "Асаиб Ахл ал Хак", в което пишело, че съпругата му нарушила обещанието си да не помага на протестиращи срещу режима и по този начин е осъдила семейството си на смърт. В писмото се съдържало предупреждение, че цялото семейство ще бъде преследвано и физически ликвидирано от членовете на групировката. Съпругата му подала жалба в полицията, но след като не получили отговор, решили да напуснат Ирак, легално със самолет до Турция, с паспорт и виза. В България влезли нелегално, укривайки се в автобус, но били задържани от органите на Гранична полиция. Преценката на бежанската история, логически свързана с отговорите и на останалите въпроси в проведеното интервю, изцяло обосновава извода на административния орган, възприет и от административния съд, че причините, довели до напускане на страната по произход, не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това, законосъобразно е отказано предоставянето на статут на бежанец. Административният орган и АССГ при анализ налице ли са законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут, правилно са отчели представените в хода на административното и съдебното производство, справки за обществено-политическата обстановка в Ирак, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 10.07.2020 г. и касае политическата и икономическа обстановка в Ирак, която обсъдена в мотивите на решението на административния орган, обосновава направените изводи за липсата на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут. Представени са и справки - от 17.07.2020 г. и от 12.03.2020 г., относно положението на [етническа принадлежност] в Ирак, както и за групировките "Харакат Хизбула ал Нуджеба" и "Асаиб Ахл ал Хак". По отношение на последната е изтъкнато, че групировката е финансирана от Иран, шиитска военизирана организация, която поема задължения за осигуряване на сигурност, за да предотвратява терористичните атаки от страна на "Ислямска държава". В справката е посочено още, че в общодостъпните източници не е открита информация дали "Асаиб Ахл ал Хак" има практика да изпраща заплашителни писма. Отделно от това, отразените данни сочат на липсата на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсенето на субсидиарна закрила. Предвид установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав счита за приложима, основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Но такъв не е установен по делото, поради което и по отношение на лицето не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК. Визираната разпоредба гласи, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая съдът правилно е приел, че в процесното решение на заместник-председателя на ДАБ се съдържат обосновани изводи и твърдения, подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай въз основа събраните по делото данни, административният орган и съдът са извършили правилна преценка за общото положение в Ирак и вземайки предвид проведеното интервю са стигнали до обоснован извод за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, доколкото обясненията на лицето за напускане на страната му по произход са от личен характер и не установяват съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността му. Неоснователно е и твърдението, че административният орган и съдът не са извършили преценка за интереса на детето. Както бе посочено по-горе, съпругата и дъщерята на чужденеца са регистрирани с обща молба за международна закрила, което производство е отделно от настоящото. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение