Решение № 2067 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2008 г.

Решение № 2067 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Диари Гафур Исмаил, гражданин на Ирак, против решение № 428/1.08.2008 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи, които по пътя на тълкуване се свързват с нарушения на материалния закон. Допълнително в писмената защита са твърди за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че е възможно да се приложи разпоредбата на чл. 9, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като заплахата за живота му е отправена от влиятелно лице, с определена позиция в политическия живот на Ирак. Опасността за личния му живот и на членовете на семейството била реална, тъй като лицето отправило заплахи било директор на военното училище за обучение на кадри на пешмергите в гр. Калачолан, предградие град Сюлеймания и това му положение е гаранция за голямото му влияние и възможност за намеса в живота на кандидата. Доказателство за това било уволнението на съпругата му от работа. Административният орган не е обсъдил тези факти, които са посочени по време на производството и било абсурдно приетото, че животът в Ирак е спокоен и безопасен. Обосновава довода си с инцидент в центъра на град Сюлеймания от 10.03.2008 г. и непрекъснати бомбени атентати. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. В обстоятелствената част е приел за установено, че доколко бежанският разказ може да се приеме за обективен, реална заплаха за живота му, съгласно предпоставките на чл. 8 и 9 от закона, не е налице. От представените с административната преписка доказателства е установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по молба за закрила от Диари Гафур Исмаил с вх. № 9591/19.11.2007 г. при РГЦ - Елхово, препотвърдена с молба вх. № 614/18.02.2008 г. при РПЦБ - София, на която дата чужденецът е регистриран. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган е изпълнено задължението чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като органът е запознал молителя, чрез писмени указания на разбирам за него език, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 29.05.2008 г., на 22.05.2008 г. и на 19.02.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя. Установено е от личната карта на жалбоподателят, че е роден и живее в град Сюлеймания, северната част на Ирак. Напуснал е страната си на 20.10.2007 г., със самолет до Турция - Истанбул, заедно със семейството - съпруга и четири годишно дете. Преминава границата на Република България двадесет дни по късно, заедно с група иракчани, нелегално. По време на интервютата обяснява, че напуснал Ирак, защото бил заплашван от лице на име Асо - директор на военното училище за обучение на кадри на "пешмергите" в гр. Калачолан. Лицето било влиятелна личност, отговорен фактор в партията Патриотичен съюз на Кюрдистан. Страхувал се за живота и този на семейството му защото на два пъти хора от охраната на г-н Асо му отправили заплахи. Повод за това бил поден от него сигнал в полицията срещу сина на Асо относно непристойно поведение на последния в питейното заведение на жалбоподателя, находящо се в центъра на гр. Сюлеймания. Първият път бил предупреден да не разгласява случилото, за да не навреди на имиджа на семейството и синът на г-н Асо, в противен случай ще има неприятности. За инцидента се разчуло тъй като в заведението имало много хора. За втори път бил посетен от същите лица на 28/29.08.2007 г. които му предали да отиде на среща с г-н Асо, но не отишъл защото знаел, че ще бъде наказан. Поискал виза за семейството си за Турция и докато чакал разрешение за пътуване се установили за един месец на хотел в съседен град. Майката на съпругата им съобщила, че от училището където работи дъщеря й питат за нея и те се върнали в гр. Сюлеймания. При посещение в училището директорът връчил заповед за уволнение на съпругата, без да обясни причината за това. От шофьор на директора на образованието в града научил, че уволнението е по поръчение на Патриотичен съюз на Кюрдистан, повлиян от г-н Асо. Това мотивирало жалбоподателят да напусне Ирак и да се установи в България, за която имал прекрасни сведения от сестра му, получила образование в България. В производството по изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, рег. № УП 3198/30.05.2008 г. Същото е изготвено на основание проведените интервюта и данните събрани за обстановката в страната и лицето отправило заплахи по сведение на жалбоподателя. Към административната преписка е приложено и становище на дирекция "международно право" към Министерство на външните работи относно обстановката в Ирак и наличието на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак и становище по въпроса на ДАБ. Представена е и справка на ДАБ, Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "Специализирана информация" относно статута на кюрдската част на Северен Ирак - Кюрдистан и конкретна информация за град Сюлеймания. По делото е представена справка от ДАБ, Дирекция "Международна дейност" за събрана информация за директора на военното училище за обучение на кадри в гр. Калачолан, от която е видно, че лице на име Асо не е заемало длъжност директор на процесното училище. По жалба на съпругата, Бежуин Диари Гафар има образувано съдебно производство срещу отказ на ДАБ да й бъде предостави статут на бежанец - адм. д. № 12024/2008 г., на ВАС, насрочено за 11.02.2009 г. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на заместник - председателя на ДАБ, на когото по силата на заповед № 198/22.07.2008 г. на председателя на ДАБ и на основание чл. 52 от ЗУБ са делегирани правомощия по чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6, е законосъобразен. Не се установяват данни за реална заплаха за здравето и живота на жалбоподателя. Историята за лицето Асо е недостоверна. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая кандидатът е от северна провинция на Ирак, поради което и предвид посочената по-горе информация за ситуацията в тази част на страната, молбата следва да се преценява според конкретния случай. Както беше посочено по - горе, спрямо молителя не са налице данни за основателни страхове за тежки посегателства. Твърдения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в непълнота на събраните данните за лицето заплашило жалбоподателя и лично за самия него от страна на административния орган са неоснователни, тъй като всички изнесени сведения са проверени и събраните данни са обсъдени обстойно с оглед личността и данните за обстановката, в тази част на Ирак, която за него не е опасна за живеене. Кандидатът е описал инцидент през м. юни 2007 г., когато в собственото му питейното заведение - кафе в центъра на град Сюлеймания, е нападнат от непознато лица, което носочило оръжие срещу него, поради отправена му забележка да преустанови скандал с посетители. Установено е обаче, че лице на име Асо не е било директор на цитираното военно училище и информацията изнесена в интервютата е недостоверна, което опровергава твърдението му за страх от преследване. Стандала е битов, по хулигански подбуди и не е основание за търсене на статут по ЗУБ. Мотивите и подбудите за напускане на страната на произход са лични и икономически. Правилно административният орган се мотивирал, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Данните за обстановката в страната дават основание, както правилно е приел административният орган, да се направи извод, че в Ирак има ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици, съпътствани от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие, но не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ тъй като твърдяната заплаха не е реална и доказана - лице с име Асо не е изпълнявало длъжността директор в училището за обучение на кадри на "пешмергите". Спрямо него като гражданско лице е възможно да бъде упражнено превантивно и възпиращо противодействие от органите на реда в Ирак, от които жалбоподателят, при поискване, би получил адекватна зашита. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото, преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак. За жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,