Решение № 6109 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2013 г.

Решение № 6109 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Мараж" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Атанас Янков Карагеоргиев, против решение № 7122 от 19.12.2012 г., постановено по адм. дело № 8285/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо № 02-030-2600/1581/21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция /ДФЗ-РА/. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът игнорирал нарушенията при издаване на оспорения акт-че е постановен в противоречие със закона и неговата цел, освен че не съответства на установените факти. Настоява, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му, както изисква чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а и че установеното от вещото лице несъответствие в подадените кодове не се дължи на причина, за която той отговаря. Моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. Цонков, поддържа жалбата. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че административният съд е обсъдил доказателствата, становищата на страните и заключението на назначената и приета по делото техническа експертиза, като е постановил решение при напълно изяснена фактическа обстановка. Посочва, че при касатора е констатирано разминаване на декларираните данни с тези на проверяващото лице-парцелът е деклариран като винени лозя и е заявен за подпомагане с код АП 03 - за биологично растениевъдство - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, вместо - за биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза - с код АП 08.Счита, че за констатираното несъответствие земеделският производител не е уведомил своевременно Държавен фонд "Земеделие", поради което не следва да получи финансова помощ за текущата година съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 11 от 2009 г., т. е. когато кандидатът е отбелязал грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. По тези съображения счита, че при формиране на фактическите си и правни изводи административният съд не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, и като е отхвърлил жалбата, е постановил правилно решение. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Мараж" ООД против Уведомително писмо № 02-030-2600/1581/21.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което по негово Общо заявление за подпомагане с УИН: 03/260511/49821 и Приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2011 г. е оторизирана субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. в размер на 0 лв., т. е. му е отказано финансиране. Оспорващият възразил, че оспореният административен акт по същество не съдържа мотиви, тъй като като правно основание за постановения отказ е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, т. е. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а в разясненията към таблицата, неразделна част от процесното уведомително писмо е посочено, че при извършени кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства е осъществено пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели и в резултат е установено застъпване на имоти, или кандидатът се е отказал, или не е представил документи, доказващи правното основание за ползване. Изрично посочил, че в оспореното писмо не е посочено коя от трите хипотези е имал предвид административният орган, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя Заявление за регистрация 2011 от 18.03.2011 г. с УРН 409248 и Заявление за подпомагане 2011 от 12.05.2011 г., както и Приложение за кандидатстване за Агроекологични плащания за кампания 2011 г. Като фактическо основание за отказа за оторизиране на субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. в оспореното уведомително писмо е посочено, че в резултат на извършени административни и/или проверки на място, ДФ "Земеделие" - РА отказва финансово подпомагане по подаденото Общо заявление за плащания на площ по мярка АЕП за кампания 2011 г., за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2011 г. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в долуописаните площи. В приложената към уведомителното писмо Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, с описано съдържание на съответните колони, към колона № 6 - Площ на парцела след извършени административни проверки (ха) - 39.7 ха, е посочено правното основание на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Съответно за колона № 7 - Неспазване на базови изисквания за направлението (ха) - 39.7 е посочено, че съгласно Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-87 от 9.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., т. 4 - "Намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления на мярка АЕП". Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. По основното възражение в жалбата за немотивираност на акта счел, че мотиви се съдържат в представената административна преписка. Обосновал извод, че е издаден при спазена процедура и е материалнозаконосъобразен. Последният извод основал на кредитираната от него съдебно-техническа експертиза, предвид установеното от вещото лице обстоятелство, че кандидатът е заявил грешен код в заявлението-АП 03.В тази връзка посочил, че е налице разминаване с кода по представения сертификат от СЕРЕС, т. е. целият заявен парцел БЗС 03602-527-1-9 с площ от 39.84 ха е определен от контролиращото лице СЕРЕС като биологично растениевъдство в преход с код АП08, за което жалбоподателят не е уведомил своевременно ДФЗ-РА. С оглед посоченото обосновал извод, че е налице разминаване на декларираните данни и установените от контролиращото лице. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и отхвърлил жалбата на "Мараж" ООД, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Правните изводи на решаващия съд са незаконосъобразни и необосновани. Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, с което е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт неправилно са преценени като неоснователни. Във връзка с тези възражения съдът е посочил единствено, че ги намира за неоснователни, тъй като мотивите към акта се съдържали в административната преписка. Този извод е необоснован. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, като в случая мотивите към оспореното уведомително писмо се извеждат в разясненията, посочени за всяка колона от Таблицата, приложена към него. Решаващият съд е стигнал до неправилния извод, че са налице предпоставките на основанието, посочено от издателя на акта. В него обаче няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващото дружество. Както бе посочено по-горе, като правно основание за отказ в Колона № 6 е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а за колона № 7 е цитирана Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-87 от 9.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. - "Намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления на мярка АЕП". С оглед изложеното по-горе е очевидна липсата на конкретни фактически основания за издаването на акта, а доколкото правни основания могат да се изведат от посоченото в таблицата, те не отговарят на събраните по делото доказателства. Този извод следва от обстоятелството, че едва с назначената по искане на ответника съдебно-техническа експертиза са установени фактическите основания, въз основа на които е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП", а именно, че заявеният от кандидата БЗС 03602-527-1-9 е посочен в заявлението с код АП03 - биологично растениевъдство - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, а целият заявен парцел БЗС е определен от контролиращото лице СЕРЕС като биологично растениевъдство в преход с код АП08 и така се явявало разминаване на декларираните данни и установените от контролиращото лице. При такова фактическо установяване правното основание да се откаже плащане по мярка 214 "АЕП" е чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., според който финансова помощ не се отпуска за годината на подаване на заявление по чл. 7, ал. 2, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението по чл. 7, ал. 2, което основание за пръв път е посочено от вещото лице и е различно от посочените в процесното уведомително писмо правно основание. Впрочем, както изрично е заявено от вещото лице при изслушване на заключението му в о. с. з на 12.12.2012 г./л. 91 от делото/, такова основание не е посочено в оспореното писмо. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган ограничава възможността за упражняване на контрол върху същия, а и възможността за организиране на адекватна защита. Липсата на мотиви е порок във формата на акта и съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Освен това като е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба 11/2009 г., административният съд е подменил правното основание, посочено в административния акт, респективно предмета на правния спор, като е отменил административния акт на фактическо и правно основание, различно от посоченото в Уведомителното писмо. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът е следвало да го отмени и да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК, като върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива -напр. решения № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г., № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. и № 14663 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 4869/2012 г. - трите - на IV отд. на ВАС. С оглед изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени процесното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върне преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,