Решение № 10524 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Глобал Кредит Сълюшънс ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Правец, ж.к. Север, бл. 103, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя И. Иванова, подадена чрез пълномощника адв. В. Иванов, срещу Решение 762/15.07.2022 г., постановено по адм. дело 211/2022 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22002320003955-091-001/17.03.2021 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1536/04.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал обстоятелството, че при наема на автомобила, дружеството си е самоначислило ДДС, поради което му се следва право на приспадане на данъчен кредит или е следвало да бъде извършена корекция. Оспорва решението на административния съд и в частта относно задълженията по ЗКПО, като счита, че решаващата инстанция не е изложила мотиви. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дечева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-област е бил РА Р-22002320003955-091-001/17.03.2021 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1536/04.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Глобал Кредит Сълюшънс ООД са установени задължения за ДДС в размер на 24 195,19 лв. главница и 4 471,78 лв. лихви за данъчните периоди от м. 09.2018 г. до м. 11.2019 г. и за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 2 933,07 лв. главница и 1 179,03 лв. лихви и за 2017 г. в размер на 10 288,22 лв. главница и 3 092,43 лв. лихви. В хода на ревизията приходните органи са установили, че за данъчните периоди от м. 09.2018 г. до м. 11.2019 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 19 броя фактури в общ размер на 24 195,19 лв., издадени от немското дружество E.N. ACCESIO E.K., с предмет наем на лек автомобил марка Ферари, модел Калифорния. Във връзка с получените доставки Глобал Кредит Сълюшънс ООД е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС, които са включените в дневниците за покупките за съответните периоди. Установено е също, че през ревизираните периоди дружеството е извършвало освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, изразяващи се в различни финансови услуги, поради което е прието, че не му се следва право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В частта по ЗКПО, за да увеличат финансовия резултат на дружеството за 2016 г. и 2017 г., приходните органи са приели, че закупени от Мио Дизайн ООД материали, за които са дадени обяснения, че са вложени в офис на дружеството в Ботевград, не са използвани във връзка с икономическата дейност на дружеството. Този извод е формиран, тъй като не е установено Глобал Кредит Сълюшънс ООД да е разполагало със собствено или наето помещение в Ботевград, поради което разходът в общ размер на 28 719,26 лв. не е признат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. На основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО на ревизираното дружество не е признат и разход за лихви за просрочие към социалното осигуряване в размер на 611,46 лв. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Прието е, че през ревизирания период безспорно дружеството е извършвало единствено освободени доставки, каквито са финансовите услуги на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки за наема на автомобила. В частта по ЗКПО съдът е постановил, че въпреки изрично дадените указания, от страна на дружеството не са ангажирани доказателства за кой конкретен офис са закупени и вложени материалите, поради което е споделен изводът на приходните органи, че се касае за разходи, несвързани с дейността на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта на ЗДДС, безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на регистрираното по закона лице. Регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит единствено в случай че стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно чл. 69 от същия закон, задълженото лице има право да приспадне данъчен кредит, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Предназначението на полученото в резултат на определена доставка може да бъде преценено, когато същото бъде използвано в дейността на получателя. В конкретния случай е безспорно установено, че през ревизираните периоди Глобал Кредит Сълюшънс ООД е извършвало единствено финансови услуги, които са освободени според чл. 46 от ЗДДС. Това означава, че дружеството през съответните данъчни периоди не е начислявало ДДС за продажбите, като с оглед изложеното за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е налице сума на задължение за внасяне към бюджета, от която да бъде приспаднат данъкът за покупките. Неоснователно е възражението на касатора, че е следвало да бъде извършена корекция, тъй като е налице хипотезата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. Видно от ревизионния акт (л. 46 гръб) и от Решението на Директора на ОДОП (л. 13) на Глобал Кредит Сълюшънс ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според който правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 , когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта, т.е. за наема на процесния автомобил не се следва право на данъчен кредит, тъй като макар и използван във връзка с дейността на дружеството, същата е освободена такава. В случая не се касае за хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС и предмета на услугата наем на лек автомобил. Решението на административния съд е правилно и в частта по ЗКПО. Противно на възраженията на касатора, решаващата инстанция е изложила конкретни мотиви защо не приема, че закупените материали в действителност са използвани във връзка с дейността на дружеството, като разсъжденията на съда за отделните фактури намират опора в доказателствения материал по делото. Следва да се отбележи също, че на Глобал Кредит Сълюшънс ООД е дадена възможност както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство да представи доказателства за кой конкретен офис на дружеството са закупени, съответно вложени материалите, като това не е сторено. Защитната теза на дружеството, че безспорно разполага с множество офиси в страната, не може сама по себе си да оправдае извършените разходи във връзка с доставките от Мио Дизайн ООД за данъчни цели. На основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения не се признават за данъчни цели, поради което правилно жалбата е отхвърлена и в тази ѝ част. С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против процесния ревизионен акт в оспорената му част, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция разноски се следват в полза на приходната администрация. Материалният интерес по спора възлиза на 46 159,72 лв., като на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 342,77 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение