Решение № 12532 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2013 г.

Решение № 12532 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Иванов Ангелов от Кюстендил срещу решение № 3732/3.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1204/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за прихващане или възстановяване № 1201114/4.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2869 от 3.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Развива съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му и да се постанови решение по същество като се отмени атакувания АПВ. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за прихващане или възстановяване № 1201114/4.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2869 от 3.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с който е отказано прихващане или възстановяване на суми. За да отхвърли жалбата съда е приел, че обжалваният АПВ е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. В мотивите на оспореното решение съдът е разгледал хронологията на събитията във връзка с подадено от касатора искане вх. № 2847/7.06.2011 г. за прихващане на дължими му от НОИ обезщетения за временна неработоспособност за периода, през който е бил в трудови/служебни правоотношения с Комисия за защита на потребителите и Сметната палата с дължими от него суми за задължителни осигурителни вноски, които не са внесени, считано от м. април 2011 г. Съдът е приел, че Ангелов има публични задължения за задължителни осигурителни вноски, които се събират от НАП, но няма вземане спрямо НАП за недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски, предвид събраните доказателства при втората проверка, че не са налице надвнесени суми за данък върху доходите физически лица за 2005 г. и 2006 г. Всички тези констатации и изводи са мотивирали съда да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 от ДОПК за извършване от страна на органите по приходите на прихващане с недължимо платени суми за данъци, както и суми подлежащи на възстановяване, и в резултат на това да отхвърли жалбата. Решението е правилно. Касационният съд възприема установеното от АС София-град, намира, че на са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и във връзка с установяване на относимите факти и обстоятелства по делото. В случая спорът между страните е правен, относно наличието на основание за прихващане между дължими на жалбоподателя обезщетения за временна неработоспособност и дължими от него задължителни осигурителни вноски. Този въпрос е останал спорен и е предмет на наведените касационни оплаквания, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения: Съдът е обсъдил доказателствата по делото, съобразил се е с всички данни и е достигнал до законосъобразни изводи. Процесният АПВ е издаден във връзка с решение № 2222 от 8.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, с който е отменен АПВ № 1100867/29.07.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София и преписката е върната на органа за провеждане на ново производство по чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. При извършената нова проверка е установено, че сумите, установени като надвнесен данък за 2005 г. и 2006 г. са възстановени на Ангелов с АПВ № 583/15.05.2006 г. и АПВ № 551/6.03.2007 г., поради което не е налице нито надвнесен данък, нито невъзстановен данък по ЗОДФЛ (отм.). Правилно е прието от административния съд, че изискването на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД две лица да си дължат взаимно пари или други заместими вещи не е изпълнено в случая, предвид че осигурителните вноски се правят по сметка на ТД на НАП, но изплащането на обезщетения по ДОО се извършва от органи на НОИ. Поради което претенцията на Ангелов за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност следва да се насочи към НОИ. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени данъци, задължителни осигуровки, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното законодателство, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. В случая липсва установено вземане спрямо НАП за недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски. При липсата на установено вземане спрямо НАП е неприложима и разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение