Решение № 5292 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2021 г.

Решение № 5292 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Висшия адвокатски съвет, представляван от председателя, против решение № 70/06.01.2021 г. по адм. д. № 8171/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че с представянето на надлежно попълнен тест на субекта на данните, неговото искане е било уважено и е осъществен пълен достъп до личните му данни, налични върху самия тест с оглед на което е отпаднал и правния му интерес от търсената защита. По подробно развити доводи в касационната жалба се претендира отмяна на решението, като се постанови друго по същество на спора, с което се отмени решението на КЗЛД. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - К. Ч. в представен по делото писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е Решение № ППН-01-1880/2019 от 27.07.2020 г., постановено от Комисия за защита на личните данни, с което е обявена за основателна жалба на К. Ч., с рег. № ППН-01-1880 от 18.12.2019 г. по искан достъп до писмена работа – тест поради нарушение на чл. 15, § 1 във вр. с чл. 5, § 1, б. а" от ОРЗД, като на основание чл. 58, § 2, б. "в" от ОРЗД /Общ регламент относно защита на данните/ е разпоредила на администратора да предостави на жалбоподателя искания със заявлението достъп до негови лични данни и информация (правилните и неправилни отговори на теста и техния брой) в 14 - дневен срок от влизане в сила на решението. За да отхвърли подадената от Висш адвокатски съвет жалба срещу горецитираното решение на КЗЛД, съдът приема, че в конкретния случай попълнения от К. Ч. тест, както и информацията, която съдържа резултатите от теста, попадат в приложното поле на чл. 4, § 1 от ОРЗД. Счел е, че дадените от Ч. отговори в писмената работа - тест, съдържат информация за неговото ниво на познания в съответната област, които са строго индивидуални за всеки човек. постигнатия от кандидата резултат също представлява лични данни по смисъла на чл. 4 от ОРЗД, тъй като съдържа строго индивидуална информация, която се отнася до конкретния кандидат и която отразява нивото му на познания спрямо останалите кандидати и спрямо изискванията за постигане на успех на самия изпит. Изложил е съображения, че предоставения оригинал на писмения тест, съдържащ дадените от Ч. отговори, не съдържа информация относно обстоятелството кои негови отговори са верни и кои грешни, поради което личните данни, представляващи постигнатите от кандидата резултати, не са били предоставени, макар изрично да са били поискани. Приел, че работата носи информация и за почерка на кандидата с поставянето на знак "х", макар и в силно ограничена степен, която обаче информация в съвкупност с конкретно дадените отговори на теста /които отговори пък са специфични за умствената идентичност на лицето/ представляват информация, свързана с конкретно лице, което може да бъде пряко или непряко идентифицирано. Мотивирал се е, че идентификацията на конкретния кандидат се извършва чрез съвкупност от няколко компонента: дадените отговори на теста, маркирани с почерка на съответното лице и с отбелязването на името на кандидата в малкия плик, който, заедно с теста, е поставен в отделен плик в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от Наредба № 2 от 29 октомври 2004 г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати. Съдът е приел, че казусът попада в приложното поле на чл. 4, § 1 от ОРЗД и е допуснато нарушение на чл. 15, § 1 вр. с чл. 5, б. "а" от ОРЗД. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при правилно преценена фактическа обстановка, при спазване на изискването за излагане на мотиви по наведените доводи и релевантни за спора факти. Обосновано съдът приема, че попълнения от Ч. тест, както и информацията, която съдържа резултатите от теста, попадат в приложното поле на чл. 4, § 1 от ОРЗД за "лични данни". Според цитираното определение в чл. 4, § 1 от ОРЗД "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. В случая е налице информация, която се свързва именно с К. Ч. Избраните верни отговори отразяват знанията на лицето в определена област, а оформянето им с "х" съдържат минимална информация за почерка на лицето. Налице е идентификация чрез данните на кандидата с имена и ЕГН, които данни се съдържат в отделен малък плик, който заедно с попълнения тест се поставя в голям общ плик по правилата, разписани в Наредба № 2 от 29 октомври 2004 г. за условията и реда за провеждане на изпит за адвокати и младши адвокати. Моментът на отваряне на малкия плик е без значение от гледна точна на възможността за идентификация на лицето. Съгласно чл. 15, § 1 от ОРЗД всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. Отказът К. Ч. да получи достъп до данни / дадени верни и грешни отговори/ на теста по реда на цитираната разпоредба е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5, § 1, б. "а" от ОРЗД. С чл. 12, § 1 от ОРЗД администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с ОРЗД, което гарантира възможността да упражни впоследствие и други права, защитени от ОРЗД. С Решение на Съда на ЕС № С-434/2016 г. е дадено тълкуване на чл. 2, б "а" от директива 95/46/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че "при условия като тези в главното производство писмените отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения и евентуалните коментари на проверителя по тези отговори, представляват лични данни по смисъла на тази разпоредба". В т. 37 от решението е възприето, че съдържанието на тези отговори отразява равнището на знания и умения на кандидата в определена област, както евентуално и мисловния процес, преценката и критичното му мислене. При ръкописна изпитна работа отговорите освен това съдържат информация за неговия почерк. Според съдът, крайната цел на събирането на тези отговори е да се оценят професионалните способности на кандидата и уменията му за упражняване на съответната професия. застъпено е становището, че писмените отговори, дадени от кандидата на изпит за професионални умения, представляват информация, която засяга този кандидат поради нейното съдържание, крайна цел и последици, тъй като с всеки изпит се цели да се установят и документират постигнатите резултати от конкретно лице, тоест от кандидата. Становището на СЕС в цитираното решение е, че предоставянето на кандидат на право на достъп до отговорите и коментарите по силата на чл. 12, б. "а" от Директива 95/46 служи на целта на последната, а именно да гарантира защитата на правото на кандидата на личен живот при обработването на засягащите го данни, при това независимо дали въпросният кандидат разполага с такова право на достъп и по силата на националната правна уредба, приложима към изпитната процедура. Предметът на спора по дело С-434/2016 г. е идентичен с предмета на спора по адм. д. № 8171/2020 г. на АССГ, поради което направените изводи от първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Обстоятелството, че в случая не е налице ръкописно изписване на отговори, както и че името на лицето се съдържа в отделен плик, а не върху самата писмена работа, не могат да променят горните изводи. Настоящата съдебна инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК мотивите на първоинстанционния съд. Предвид изхода на спора основателно е направеното искане от представителя на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение