Решение № 15319 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 891/2012 г.

Решение № 15319 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 891/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на на "Тексим" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Ген. Колев", бл. 75, вх. 2, ет. 5, ап. 22 с ЕИК 175444625, подадена чрез адв. Игнатов против решение № 2808/28.11.2011 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, XXVII, постановено по адм. д. № 18 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 181003082/12.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна в частта, потвърдена с решение № 928/13.12.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДС за д. п. м. октомври 2009 г.; д. п. м. ноември 2009 г., д. п. м. декември 2009 г. общо в размер на 8 833,33 лв. - главница и 763,56 лв. - лихва. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 633,87 лева. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че решението е постановено при формални мотиви, без съдът да се произнесе по всички направени оплаквания. Налице са предпоставките на чл. 76 ДОПК. В условията на пълно насрещно доказване и чрез заключението по ССчЕ е доказано, че автомобилът е пътувал процесните километри, за да бъде спазена заводската гаранция, тоест не е изместена тежестта по делото за доказване на относимите факти и обстоятелства. Договорите за наем са действителни, като жалбоподателят не е длъжен да следи за съответствието между документираните изминати километри и тези от километража на автомобила. Касаторът моли за пререшаване на делото и за присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: Липсва нарушение на чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП поради участието на Албена Неделчева като чл. на екипа, извършил ревизията и компетентен орган за издаване на акта. В РА се съдържат подробни мотиви защо трябва да се откаже правото на данъчен кредит по фактура № 693/30.10.2010 г. в размер на 8833,33 лв. за закупен нов лек автомобил "БМВ" 118Д по фактура, издадена от "Варна карс" ООД. Според съда, жалбоподателят не е доказал използването на автомобила в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС единствено и само за отдаването му под наем. На 26.02.2010 г. е извършена проверка, която е констатирала, че автомобилът по данни от километража е пропътувал 5408 км. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства, а именно: договори за наем от 22.12.09 г. и от 26.01.2010 г., сключени между "Тексим" ООД, "Петра нова" ЕООД и издадените във връзка с тях фактури № 154/22.12.09 г., № 166/26.01.2010 г.; договор от 19.02.2010 г., сключен с "Евротранс - Петрови" ЕООД и данните за осчетоводяване на фактурираните услуги в счетоводството на "Петра нова" ЕООД и на "Евротранс - Петрови" ЕООД. Наемателите на автомобила са дали обяснения според които изминатите километри са общо 2120, като без обяснение е останало къде и с каква цел е пътувал автомобила за разликата в размера до останалите 3823 километра. Съдът е направил извода, че жалбоподателят е изместил посоката на доказване към установяване действителността на наемните договори, вместо да установи наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС след като цели да избегне приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Кредитирано е заключението по ССчЕ, констатиращо осчетоводяване на услугата "наем на автомобил" в счетоводствата на наемателите, но това не доказва при констатираната разлика в пропътуваните километри, че автомобилът е използвал единствено за фактурираната дейност. Констатациите от допълнителното заключение във връзка с регистрацията, маркирането на автомобила, закупуването на консумативи и тяхното счетоводно отразяване, е без пряко отношение към основанието за непризнаване на данъчния кредит. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Обосновани са съдебните мотиви относно липсата на нарушения на чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Участието на Албена Неделчева в екипа, извършил ревизията и в издаването на РА не опорочава РА до степен на незаконосъобразност. Текстът на чл. 119, ал. 2 ДОПК предоставя възможност РА да бъде издаден от лице, неучаствало при извършване на ревизията. Оттук обаче не може да се направи обратният извод, че по описания начин е регламентирана забрана участвало в ревизията лице да не може да издаде акта. Съществуването на производството по извършване на ревизията и на такова, по издаване на РА, като две фази от съответното данъчно-ревизионно производство, не може да бъде преценено като основание за мотивиране на извод, че те следва да бъдат провеждани задължително от различни лица. Законът е предоставил на компетентния орган правото да определи кое лице ще издаде РА и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Липсват други доказателства, че Неделчева представлява свързано лице със субекта по смисъла на чл. 76 ДОПК или, че е заинтересувана от резултата по административното производство. Съдът не споделя оплакванията на касатора за наличието на формални съдебни мотиви. Това е така, защото в първоинстанционното решение се съдържат подробни и убедителни мотиви, които кореспондират на събраните доказателства и на заключението по ССчЕ. Последното не опровергава извода за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит, тъй като вещото лице е установило единствено осчетоводяването на документите. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 70, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС (ред. с ДВ, бр. 63/2006 г.) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. В ал. 1, т. 1 на цитирания чл. е предвидено, че ал. 1, т. 4 и 5 не се прилагат когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. В полза на дружеството - жалбоподател би възникнало правото на приспадане на данъчния кредит по фактура № 693/30.10.2010 г., ако новия лек автомобил е използван за услугите по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. При извършената проверка обаче органите по приходите са констатирали пропътувани в повече километри с автомобила, несъвпадащи с километрите от ползването на автомобила под "наем". Управителят на "Петра нова" ЕООД е дал обяснения, според които не са оформяни пътни листи и други документи във връзка с ползването на наетия автомобил, не са изисквани фактури от бензиностанциите за закупеното гориво. Това противоречи на твърденията на касатора, че автомобилът е пропътувал всички километри с цел спазване на заводската гаранция. Още повече, че договорът за наем с другия наемател "Евротранс Петрови" ЕООД, е със срок на действие само 4 дни. В подаденото възражение срещу РД се сочи, че "Евротранс Петрови" ЕООД е изминал с автомобила 3823 км., докато управителят на "Евротранс Петрови" ЕООД е дал обяснения за изминат пробег от 1040 километра. Тези несъответствия са относими към отразената стопанска операция в процесната фактура и към основанието на което е претендиран данъчния кредит. Според дадените от управителя на жалбоподателя обяснения във възражението (л. 414 от делото) автомобилът е използван за рентакар, той е предаден на "Евротранс Петрови" ЕООД с показания на километража 1560 км, а е върнат в гр. Омуртаг с показания за изминати от клиента 3823 километра, което не кореспондира на краткия срок на договора за наем. Установено е и друго несъответствие от приходните органи - те са констатирали показания в километража на автомобила 5 408 км, а при прекратяване наема и връщане на автомобила показанията са били в по-малко, 5383 километра. Касационната инстанция приема за законосъобразни констатациите, че издаването на фактури за наем не може в случая да обоснове приложимостта на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, респективно тежестта на доказване пада върху оспорващото дружество, което не е доказало наличието на предпоставките за ползване правото на приспадане на данъчния кредит. Решението на съда не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК, налагащо пререшаване на делото. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение