Решение № 8811 от 25.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2836/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Алимента ООД,чрез адв. М. Захариева като процесуален представител, срещу решение 3799 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело 676/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се като недоказан решаващият извод на съда за приложимост на разпоредбата на чл.135, ал.6 ЗУТ. Поддържат се твърдения, че са налице предпоставки за издаване на заявената виза за проектиране. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по съществото на спора за отмяна на оспорения отказ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, доводите и исканията в касационната жалба се поддържат от адв. Н. Гогов като пълномощник на жалбоподателя. Ответникът главният архитект на община Благоевград, чрез процесуалния си представител адв. С. Атанасов, в представен писмен отговор и устно в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне в сила на оспореното решение и за присъждане на разноски по приложен списък. Пълномощниците на двете страни взаимно си оспорват размера на заплатените адвокатски възнаграждения, които считат за прекомерни. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Алимента ООД срещу мълчалив отказ и последвалия го изричен отказ, обективиран в заповед 121/02.07.2024 г. на главния архитект на община Благоевград, по заявление вх. АП-0104-173/16.04.2024г. на дружеството, с което е поискано издаване на виза за проектиране за ПИ с идентификатор 04279.617.59 по КК, УПИ ХХVІ, кв. 216а на гр. Благоевград, за допълващо застрояване гаражи. За да постанови този резултат, съдът след преценка на оспорения мълчалив отказ и на изричния отказ в оспорената заповед, приема, че са издадени от компетентен орган по чл.140, ал.7 ЗУТ, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и съответстват на материалния закон. Според изложените доводи, в случая е поискана виза по чл.140, ал.2 ЗУТ за проектиране, която е копие - извадка от действащия подробен устройствен план, но прилагането на същия е спряно на осн. чл.135, ал.6 ЗУТ предвид висящата процедура по изменение на ПУП, вкл. за имота на дружеството, което съставлява отрицателна предпоставка за издаване на заявената виза. В тази връзка съдът е обсъждал приложената заповед 708/10.05.2024 г. на зам. кмета на община Благоевград, с която е разрешено изработването на ПУП-изменение на ПРЗ на кв.216а в обхвата на която разработка попада и процесния УПИ обстоятелство, което не е спорно по делото. С горните съображения е прието, че отказът за издаване на виза е законосъобразен и е отхвърлено предявеното от дружеството оспорване. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с правилата на АПК и доказателствата по делото, съдът, като е установил, че след сезирането му с жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ по заявлението от 16.04.2024г., органът е постановил изричен отказ в заповед 121/02.07.2024 г., е преценявал законосъобразността на последния по критериите в чл. 146 АПК. По аргумент от чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 АПК, при оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ, какъвто е настоящият случай, производството продължава по оспорването на изричния отказ. Според задължителните указания дадени в т. 8 от Постановление на Пленума на Върховния съд 5 от 22.09.1976 г. по гр. дело 3/1976 г., в случаите когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ и е последвал изричен такъв, то жалбата срещу мълчаливия отказ следва да бъде разглеждана като жалба срещу постановения по-късно изричен отказ. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВАС /вж. решение 5727/16.04.2019г. на ВАС по адм. д. 13482/2018 г., решение 12682/13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. 6919/2021 г. и др./. С оглед на изложеното, неоснователни са наведените от касатора възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с обхвата на съдебна проверка по делото. Правилни са изводите на административния съд за материалноправна законосъобразност на оспорения отказ. Съгласно подаденото заявление, искането на заявителя е за издаване на виза за проектиране на допълващо застрояване гаражи, т.е. виза по чл.140, ал.3 ЗУТ вр. с чл.41, ал.2 ЗУТ, а не по чл.140, ал.2 ЗУТ, както е прието в обжалваното решение. Независимо от горното, доказателствата за висяща процедура по изменение на действащия ПУП в частта, в която попада имота на жалбоподателя, обосновават приложимостта на разпоредбата на чл.135, ал.6 ЗУТ, която предвижда спиране прилагането на действащия устройствен план при издаване на заповед по чл.135, ал.3 и ал.5 ЗУТ, с която се разрешава изработване на ПУП-ИПРЗ в частта, за която се отнася. Обстоятелството, че УПИ на жалбоподателя е в обхвата на разработката по чл.135, ал.5 ЗУТ е пречка за издаване на виза за проучване и проектиране за същия, както в хипотезата на чл.140, ал.2 ЗУТ, така и в хипотезата на чл.140, ал.3 ЗУТ, тъй като в първия случай визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия подробен устройствен план, а във втория случай изменя или допълва плана за застрояване. И при двете хипотези обаче, когато на осн. чл.135, ал.6 ЗУТ е спряно прилагането на действащите ПУП, е налице пречка за издаване на виза за проектиране, поради което процесният отказ на органа, мотивиран с горните съображения е законосъобразен, както и решаващите изводи на съда в оспореното решение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недоказаност на предпоставките за приложимост на чл.135, ал.6 ЗУТ. По делото е безспорно установено, че със заповед 708/10.05.2024 г. на зам. кмета на община Благоевград, на осн. чл.135, ал.5 ЗУТ е разрешено изработването на ПУП-изменение на ПРЗ на кв.216а в обхвата на която разработка попада и процесния УПИ обстоятелство, по което страните не спорят. Действително, горната заповед е издадена след подаване на заявлението от 16.04.2024г. за издаване на виза за проектиране, но преди да е формиран мълчалив отказ по същото /едномесечният срок по чл.140, ал.7 ЗУТ не е изтекъл към 10.05.2024г./ и преди постановяване на заповед 121 от 02.07.2024 г., обективираща изричния отказ на органа. При изложените обстоятелства и съобразно разпоредбата на чл.142 АПК, дължимата преценката на атакувания акт е спрямо фактите към датата на постановяваното му, според които процесния отказ за виза за проектиране, е издаден при наличието на процедура по одобряване изменение на подробен устройствен план, като собственият на дружеството - жалбоподател поземлен имот попада в обхвата на разработката. В тази насока са събраните писмени доказателства, които съдът е обсъдил в съвкупност с доводите на страните. Решаващият правен извод за неоснователност на жалбата е правилен, обоснован от данните по делото и съответстващ на материалния закон, респ. на чл.135, ал.6 ЗУТ. В противоречие с доказателствата по делото са възраженията на касационния жалбоподател, че заповедта 708/10.05.2024 г. , с която е разрешено изработването на ПУП-изменение на ПРЗ на кв.216а, не е влязла в сила поради ненадлежното й съобщаване на засегнатите собственици. В съответствие с чл.135, ал.7 ЗУТ, съобщаването на заповедта е по реда на чл.124б, ал.2 ЗУТ и се изисква публикуването й в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а ЗУТ. Съобщаването по този ред изисква обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, също така и публикуване на интернет страницата на общината. В конкретния случай по отношение на цитираната заповед са представени доказателства за поставено обявление на таблото на общината, както и за обявяване на сайта на общината, с което са изпълнени изискванията на закона. Доказателства за публикуване не акта в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а ЗУТ липсват, а приложеното в настоящото производство извлечение от регистъра по чл.3, ал.4 ЗУТ е неотносимо за спора. Доколкото публикуването на заповедта в регистъра по чл.5а ЗУТ, има отношение само към обявяването на издадения акт, неспазването му не е пречка същият да породи прояви легитимно своите правни последици. При така установеното, заповед 708/10.05.2024 г. , с която на осн. чл.135, ал.5 ЗУТ е разрешено изработването на ПУП-изменение на ПРЗ на кв.216а, в който попада процесния УПИ, е породила правните си последици на влязъл в сила административен акт и на осн. чл.135, ал.6 ЗУТ е спряно прилагането на действащия устройствен план. От изложеното следва, че отказът на органа да издаде виза за проектиране на строеж в поземлен имот, в обхвата на разработката, по отношение на който е спряно прилагането на действащия устройствен план, е законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата срещу оспорения отказ, съдът е приложил правилно материалния закон. Наведените от жалбоподателя доводи във връзка с евентуална нищожност на заповедта по чл.135, ал.5 ЗУТ и за незаконосъобразност на висящата процедура по одобряване изменението на действащия устройствен план, са неотносими към административноправния спор, предмет на настоящето дело. Тези доводи биха имали значение в производството по обжалване заповедта за одобряване на изменението на плана, но не и в настоящето такова, в което правно значение има единствено наличието на висяща процедура за изработване на проекта за изменение на действащ ПУП. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на своевременното направено искане от пълномощника на ответника по касация, съдът осъжда касатора да заплати в полза на община Благоевград, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Същите са в размер на 1500,00лв., който съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което възраженията на касатора за прекомерност са неоснователни. Последният няма право на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,