Решение № 390 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2010 г.

Решение № 390 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Димитър Ненов, в качеството му на процесуален представител на Любомир Стефанов Димитров, управител на "Норд Трейдинг" ЕООД, срещу решение № 57 от 11.03.2010 г. по адм. дело № 18 по описа за 2008 г. на окръжния съд - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред окръжния съд - гр. Варна е бил ДРА № 846 от 7.09.2005 г. на данъчен орган при ТДД-гр. Русе, потвърден с решение № 1046 от 10.11.2005 г. на РДД-гр. Варна в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по 2 броя фактури № 30 от 7.08.2004 г. и № 31 от 16.08.2004 г., издадени от "Ти Ем Пи" ЕООД за данъчен период м. 08.2004 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) в размер на 97 708.72 лв. и начислени лихви за забава. Предметът на доставките е "алуминиеви слитъци". В хода на административното производство е направено искане за извършена насрещна проверка, връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.). В дадения законоустановен срок не са представени исканите документи и писмени обяснения. Направена е констатация, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за ревизираните данъчни периоди. Ревизиращият данъчен орган е приел, че липсва материалноправната предпоставка по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) относно признаването на правото на данъчен кредит, поради неосъществяване проверка в счетоводството на доставчика, както и че е налице препятстващо обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а именно липса на реалност на доставките и непредставяне на доказателства относно предходни доставчици. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с основно заключение, което е обсъдено в мотивите на обжалваното решение. Според експерта, който е работил само по представените в двете фази на производството писмени доказателства, ДДС е начислен, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 52 от ППЗДДС (отм.). Не се установява начисленият ДДС в посочения размер да е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. Не се установява наличието на първични счетоводни документи, които да са основание за извършени счетоводни записвания, свързани с извършени разходи по процесните доставки. Не са установени и счетоводни записвания за разходи, които да бъдат обвързани с процесните фактури. Съдът е обосновал преценка за законосъобразност на обжалвания ДРА в посочената му част, като е обсъдил разпоредбата на чл. 6, чл. 25, чл. 55 , чл. 64, ал. 1, чл. 65, ал. 4 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), както и тази на чл. 50 от ДПК (отм.) по повод връчването по този ред на ИПДПОДС от 20.06.2005 г. Според него дори да се приеме извод относно наличие на начисляване на ДДС, то не са ангажирани никакви доказателства относно реалността на доставките, както и такива свързани с останалите обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), както няма данни и за плащане на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика, за да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като съдът е изпълнил точно дадените му указания с решение № 2938 от 14.03.2008 г. по адм. дело № 383 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, първо А отделение. По делото не се установява друга фактическа и правна обстановка по спора при неговото повторно разглеждане в частта му относно двете процесни доставки. Правилни са изводите на съда относно законосъобразността на РА в обжалваната му част, като следва да се приеме също, че не е реализиран и данъчният състав на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), за да се признае правото на данъчен кредит. Фактът на начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) изисква проверка в счетоводството на доставчика, каквато е и постоянната съдебна практика по повод прилагането на тази правна норма. В случая експертът по съдебно-счетоводната експертиза не е направил проверка в счетоводството на "Ти Ем Пи" ЕООД, а в обжалвания акт ревизиращият орган изрично се е позовал на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). По делото е представен ревизионен акт от 2.02.2009 г. съставен на прекия доставчик за ревизиран по ЗДДС (отм.) данъчен период 1.06.-21.06.2005 г., от съдържанието на който не се установява извършване на ревизия в качеството му на изпълнител, поради непредставяне на доказателства от негова страна. Същият не може да бъде ценен в настоящото производство и понеже е относим към друг период. Изложените касационни възражения са общи относно характер на ДДС, механизма на прилагането му, както и на разпоредбите на чл. 64 и чл. 65, ал. 4 и ал. 8 от ЗДДС (отм.), на които е отговорено в мотивите на първоинстанционното решение, както и на настоящото решение. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение