Решение № 4962 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 642/2009 г.

Решение № 4962 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 642/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на зам. директор Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП-Бисерка Василева и на ЕТ "А. Георгиев-АНГ" със седалище и адрес на управление гр. Шумен срещу решението от 29.10.2008 г. по адм. д. № 1329/2007 г. на Варненския административен съд, втори състав, съответно в уважената и отхвърлената част по жалбата на едноличния търговец. В жалбата на касатора ОУИ - гр. Варна при ЦУ на НАП, отнасяща се до частичната отмяна на обжалвания РА се поддържа, че съдът неправилно е приел, че разходът за сумата от 5000 лв. по ф-ра с предмет на доставката транспортна услуга е документално обоснован, поради факта, че е бил издаден първичен счетоводен документ. Поддържа, че разходът не е реално осъществен, поради което е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) и правилно на ревизираното лице е преобразуван финансовият резултат с тази сума и са определени допълнителни задължения в размер на 1102, 67 и лихви от 367, 07 лв. по чл. 35 ЗОДФЛ за 2003 г. Моли решението в тази част да се отмени и се присъдят разноски. Касационната жалба на ЕТ "Атанас Георгиев" се отнася до останалата част от решението, с която не е уважена (отхвърлена) жалбата му. Счита за неоснователно при проверката на един и същи субект едни документи да се признават, а същите тези документи при ревизия на насрещния данъчен субект да не се признават. Или при начисляването и събирането на дължимо ДДС едни документи се признават, а при възстановяване на изплатено ДДС същите тези документи да не се признават. Моли решението в тази част да се отмени. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата на зам. директор на Дирекция ОУИ гр. Варна за основателна а жалбата на ЕТ за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но и двете са неоснователни. За да приеме, че жалбата на ДЗЛ е частично основателна и я уважи в частта, в която данъчните органи са увеличили финансовия резултат с разходи, които ДЗЛ не може да докаже документално - чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), съдът е приел, че направените разходи са документирани съгласно изискванията на закона - с първичен счетоводен документ, фактура, освен което в РА липсват констатации за отчитане на разходите в нарушение на счетоводното законодателство. Става въпрос за издадената ф-ра № 60/1.12.2003 г. осчетоводена по дебита на с-ка 601 и в ОПР за 2003 г. като за плащането на сумата от 5000 лв. е издаден първичен счетоводен документ с валидна доказателствена сила, от което съдът е приел, че всичко това дава основание да се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) по отношение извършената транспортна услуга, за която е издаден първичен счетоводен документ- (фактура) и е документално доказана и осчетоводена. С оглед на това съдът е отменил тази част от РА, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството със 5000 лв. и съответно органът по приходите е установил дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 1 102,67 лв. и лихва в размер на 353,65 лв. като незаконосъобразен. За тази част от решението се отнася касационната жалба на директора на ДОУИ гр. Варна. Решението в тази част е законосъобразно и следва да се остави в сила. Варненският административен съд обосновано е приел, че спорът не е за признаване право на данъчен кредит, а за установяване на документална обоснованост на извършените от жалбоподателя разходи, представляващи плащания за извършена транспортна услуга, за които ЗКПО съдържа специални разпоредби и условия за настъпване на данъчния ефект от начисляването им. И при положение, че е доказано, че направените разходи по ф-ра № 60/2003 г. на стойност 5000 лв. са документирани, съгласно изискванията на ЗСч. то безспорно не е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) като предпоставка за увеличение на финансовия резултат с процесната сума, защото ДЗЛ е доказало документално по реда, определен в съответните нормативни актове с първични документи, направения разход и разходът не е отчетен в нарушение на счетоводното законодателство на принципа "документална обоснованост". По приложението на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е от значение единствено дали разходът е извършен и дали е документално доказан, а фактът, че органите по приходите са се позовали на обстоятелството, че не са намерили изпълнителя на посочения адрес от което пък са приели, че не е доказано извършването на услугата, само по себе си не означава, че тези разходи не са направени и не са документално доказани, след като получателят по сделката притежава редовна данъчна фактура респ. доказателства за заплащането и същата е осчетоводена правилно в счетоводството му. По касационната жалба на ЕТ "А. Георгиев-АНГ" отнасяща се до частта от решението, в която е отхвърлена жалбата му срещу оспорения РА, с който са установени задължения по ДДС за данъчен период от 1.02.2002 г. до 28.02.2002 г., Варненският административен съд е приел, че липсва реалност по доставките, по които лицето е получател, което не е преодоляно от жалбоподателя и в съдебното производство независимо от дадените му от съда указания в този смисъл. Представените от жалбоподателя товарителници се отнасят до други лица - като изпращачи и получатели са посочени други лица а не установените по процесните фактури. Надлежното осчетоводяване на фактурите за целите на ЗДДС (отм.) само по себе си не доказва прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, а наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е предвидено като изискване за възникване на право на ДК. При последователно и хронологично проследяване фактите отнасящи се до доставчиците на жалбоподателя, АС Варна е приел за законосъобразен извода на органа по приходите, който е отказал право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по всички фактури, издадени от "Форумимпекс 21" ЕООД, ЕТ "Татяна Минчева", "Илком" ЕООД, КЧЗ "Всестранка-98", ЕТ "Айля" и "Асеновец" ЕООД на основание чл. 63 във вр. с чл. 6 ЗДДС и чл. 64, ал. 1 т. 2 ЗДДС на обща стойност 42536, 19 лв. Решението на съда и в тази част е законосъобразно. Чрез относимите писмени доказателства по делото, в т. число и приетата от АС Варна ССЕ не е установено категорично както наличие на реална доставка по фактурите, издадени от посочените доставчици, така и начисляване на ДДС по фактурите, съгласно изискването на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), защото вещото лице поради "невъзможност да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците" не е извършило такава. Само по отношение на доставчика ЕТ "Айля-Мустан Мустан" е установено, че по ф-ра № 43/30.11.2005 г. с предмет - доставка на пшеница, данъкът е начислен в счетоводството на доставчика по сметка 4532, но не е платен по ДДС-сметка освен това по основната дейност на доставчика - транспортна дейност, няма наети работници, т. е. липсват доказателства за това, че доставчикът разполага с необходимата кадрова и ресурс на обезпеченост за извършване на дейността освен това не са били издадени транспортни документи за извършване на доставката поради което правилно съдът е приел, че и по отношение на този доставчик не са налице основания за упражняване право на ДК защото не е доказана реалност на доставката. Същото се отнася и до доставчика "Асеновец" ЕООД, който е начислил ДДС, съгл. изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), установено от закл. на вещото лице, но не е установена реалност на доставката. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че доставките по процесните фактури са извършени, напротив ангажираните от него като доказателства товарителници се отнасят до други лица а не до установените по процесните фактури изпращачи и получатели. След като жалбоподателят не е доказал наличието на предпоставките на чл. 6 от ЗДДС (отм.) то не е налице и изискването за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 63 ЗДДС (отм.). И в крайна сметка на възражението на касатора - ЕТ, че при възстановяване на изплатено ДДС същите документи, послужили при начисляването и събирането на ДДС, не се признават следва да се отговори, че то е неоснователно, защото за правото на приспадане на ДК за получателя по доставките е необходимо на първо място установяването на реални доставки по тези документи. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция разноски на страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо А отделение,