Решение № 15352 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2014 г.

Решение № 15352 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ремотекс Раднево" ЕАД, представлявано от изп. директор С. Спахиев, чрез пълномощника адв. Виктор Бънев, против решение № 6868/8.11.2013 г., постановено по адм. д. № 7190/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу четири броя обвързваща тарифна информация (ОТИ) с № № BG/2012/000070, BG2012/000071, BG 000072 и BG000073, издадени от зам. директора на Агенция "Митници" и е осъдено дружеството да заплати на АМ сумата 400 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на обжалваните ОТИ. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на Агенция Митници, чрез пълномощника си юрк. Петрова, оспорва касационната жалба. Подробно се мотивира в депозираните писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционият съд правилно е установил фактите по делото, въз основа, на които е направил правилен и обоснован правен извод за правилността на тарифното класиране, извършено от административния орган. Процесиите ОТИ № № ВС/2012/0000070, ВС/2012/0000071, ВС/2012/0000072, ВС/2012/0000073 са правилни и законосъобразни административни актове, издаден от компетентен орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната стока представлява стоманена безшевна тръба, с конкретно упомената дължина и външна диаметри, със струговани фаски от двете страни и предназначени за изработване на ролкови тела, които в последствие се вграждат в изделия от позиция 8428 (гумен лентов транспортьор), в този смисъл е и заключението на приетата по делото допълнителна експертиза, същото се установява и от приложените към делото документи. Прилагайки Общо правило 1 и съгласно термините на позиция 7304 на Комбинираната номенклатура, която включва "Безшевни тръби и кухи профили, от желязо и стомана", процесната стока се класира в рамките на тази позиция. Въз основа на Общо правило 6 на КН се определя съответната подпозиция- т. е. код на ниво шести знак. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни твърденията на касатора, че процесната стока следва да се класира по тарифен код 8431 39. Същото твърдение не е подкрепено от доказателствата по делото и се опровергава от кредитираната от съда експертиза. Обоснована е преценката на административния съд, че в първоначално изслушаното заключение на вещо лице Елияна Христова, което не е взето предвид при постановяване на съдебния акт, вещото лице също не е дало еднозначен отговор, че процесната стока следва да се класира по тарифен код 8431 39, а е предположило, че следва да бъде в раздел 8431 или в раздел 8428, без да отчита общите правила за тълкуване на КН. Изводите на първостепенния съд са съобразени с постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която, за да се гарантира правната сигурност и лесния контрол, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите (Решение от 16 септември 2004 г. по дело DFDS, С-396/02, Recueil, стр. 1-8439, точка 27, Решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, С-495/03, Recueil, стр. 1-8151, точка 47 и Решение от 8 декември 2005 г. по дело Рossehl Erzkontor, С-445/04, Recueil, стр. 1-10721, точка 19). Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото това предназначение е вътрешно присъщо на този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта (Решение от 1 юни 1995 г. по дело Thyssen haniel Logistic, С-459/93, Recueil, стр. 1-1381, точка 13, Решение от 5 април 2001 г. по дело Deutsche Nichimen, С-201/99, Recueil, стр. 1-2701, точка 20 и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Olicom, С-142/06, Сборник, стр. 1-6675, точка 18). Не е налице твърдяното от касатора разминаване в кредитираното от първостепенния съд заключение на вещото лице Николова-Малеева. Касае за едни и същи изделия - стоманени безшевни тръби, с конкретно упоменати дължини и външни диаметри, със струговани фаски от двете страни и предназначени за изработване на ролкови тела, които в последствие се вграждат в изделия от позиция 8428 (гумен лентов транспортьор). Обстоятелството, че едно изделие от тръба, дообработено с лагерно тяло и фаска, вече не е тръба, а част за друго изделие, не води до друг правен извод и няма отношение към правилното решаване на процесния спор относно правилното тарифно класиране на стоката, предмет на вноса. Първоинстанционният съд правилно не е взел предвид заключението на вещо лице Елияна Христова при постановяване на решението. Същото е немотивирано, направени са констатации и изводи по въпроси, които не са било зададени, вещото лице няма специални познания, за да дава заключения за тарифното класиране на процесната стока, не е направена сравнителна характеристиката или каквото и да било описание на процесната стока. Всичко това обосновано е съобразено от първостепенния съд. С оглед на така изложените съображения решението на Административен съд- София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение