Решение № 8027 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2015 г.

Решение № 8027 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от "Е. м." АД срещу Заповед № РД-422/11.06.2015 г., издадена от министъра на околната среда и водите (МОСВ), с която на основание чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), чл. 63, ал. 1 и 2 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти/Наредбата/ и чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (НОРРЗПТ), на дружеството е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3 701280,98 лв., поради това, че организацията не е внесла доклад по чл. 18, ал. 1 ЗУО и чл. 55, ал. 1 от Наредбата. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна- издадена е извън преклузивния срок на закона и в нарушение на материалния закон, като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител-юрк. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С обжалваната Заповед № РД-422/11.06.2015 г. на МОСВ на основание чл. 59, ал. 2 от ЗУО, чл. 63, ал. 1 и 2 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти и чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ, на "Е. м." АД е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3 701280,98 лв. поради това, че дружеството не е внесло доклад по чл. 18, ал. 1 ЗУО и чл. 55, ал. 1 от Наредбата. Няма спор между страните, а се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателствата по делото, че "Е. м." АД извършва дейност като организация по оползотворяване на отработени масла, въз основа на решение на министъра на МОСВ, издадено по реда на чл. 81 от ЗУО- поради което дължи изпълнение на целта за оползотворяване на отработени масла, съгласно чл. 8 от Наредбата. Като организация в соченото качество- дружеството жалбоподател е задължено по силата на чл. 18, ал. 1 ЗУО и чл. 55, ал. 1 от Наредбата, в срок до 31 март на текущата година да представи пред министъра на МОСВ доклад с фактически констатации за предходната година, заверен от регистриран одитор и отчет, изготвен по образец. Страните не спорят, че такъв доклад за календарната 2014 г. не е внасян. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Наредбата - целта по оползотворяване на отработени масла на организациите по оползотворяване са счита за изпълнена, когато именно са представени доклада с фактическите констатации и отчета по образец; налице е също така изпълнение на заложения процент по оползотворяване на отработени масла по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Според чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци/отм., считано от 16.06.2016 г./, но действала към момента на издаване на оспорената заповед- при непредставяне на доклад от регистриран одитор съответните цели по ЗУО и наредбите по чл. 24, ал. 2 ЗУО се считат за неизпълнени, а размерът на дължимата продуктова такса се определя въз основа на планираните количества продукти за пускане на пазара през съответната година съгласно програмите по чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗУО. Министъра на МОСВ до 15 май на текущата година определя със заповед лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално, организациите по оползотворяване и членовете на организациите по оползотворяване, които заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 - 5 ЗУО, както и нейния размер/чл. 63, ал. 1 от Наредбата/ По силата на чл. 63, ал. 2 от същата - когато организацията по оползотворяване на масла или лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално, не представят доклад по чл. 55, ал. 1, те се включват в заповедта по ал. 1. Въз основа на изложеното, могат да бъдат изведени следните правни изводи: Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в изискуемата форма. Същата е издадена на 11 юни 2015 г., т. е. след 15 май- датата сочена в чл. 63, ал. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав на ВАС не споделя становището на жалбоподателя, че соченият в наредбата срок е преклузивен и след изтичането му е погасено правото на министъра да определя лицата дължащи продуктова такса и нейният размер. Дали един срок е преклузивен или инструктивен се определя от неговите последици. Нито, в ЗУО, нито в сочените по -горе наредби е предвидена забрана след 15 май на съответната година-министъра да издава заповед и определя лицата и организациите дължащи продуктова такса, както и размера й; респективно да се счита, че при липсана заповед до 15 май от страна на министъра- организациите извършващи дейност по оползотворяване на отработени масла, не дължат продуктова такса, независимо от изпълнението на целите си. Явно в случая се касае за инструктивен срок. Също така в процедурата по установяване изпълнение на целите по оползотворяване не е предвидено, че преди да пристъпи към издаване на заповедта по чл. 63, ал. 1 от Наредбата - министъра е длъжен да уведоми задълженото лице, че не е представило доклад и отчет и да му осигури възможност да стори това в даден срок. Затова, ирелевантен е факта дали на жалбоподателят надлежно е връчено писмо, с изх. № 95-001142/21.05.2015 г., указващо му да представи доклад с фактически констатации, изготвен от регистриран одитор. Не може да бъде споделен също така и довода на жалбоподателят, че размерът на дължимата продуктова такса е неправилно определен. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ е предвидено, че при непредставяне на доклад от регистриран одитор съответните цели по ЗУО и наредбите по чл. 24, ал. 2 ЗУО се считат за неизпълнени, а размерът на дължимата продуктова такса се определя въз основа на планираните количества продукти за пускане на пазара през съответната година съгласно програмите по чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗУО. Целта на законодателството, свързано с управление на отпадъците е да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда /чл. 1, ал. 3 ЗУО/. В тази връзка, да се приеме, че при неизпълнение на целите и задълженията от страна на организациите по оползотворяване размерът на дължимата продуктова такса ще бъде определян единствено въз основа на планираните количества за пускане на пазара през съответната година, а не на реално пласираните такива - би било в разрез с целта на закона и стимулирало организациите пуснали масла на пазара, значително над предвидените, да не представят доклади, а платят продуктова такса единствено върху планираните количества. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателят, че заповедта е издадена в нарушение на производствените правила, в разрез с реда, регламентиран в Раздел IV от Наредбата. Касае се за процедура, разработена за издаване на заповеди на министъра по чл. 59, ал. 3 и 4 ЗУО- при представени в срок доклад и отчет от задължените лица. Същата очевидно не е релевантна когато изобщо не са внесени в МОСВ доклади и отчети. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, без да са допуснати процесуални нарушения. Липсват каквито и да е било доказателства, че издадената заповед противоречи и на целта на закона, поради което оспорването трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане жалбоподателката му дължи сумата 450 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение