Решение № 3667 от 5.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Исов, срещу решение 2368 от 01.12.2021г., постановено по адм. дело 641/2021г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена Заповед 18 108 от 05.01.2021г. на началника на СГКК гр. Пловдив по жалба на Община Пловдив, с която е допуснато изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив, като е нанесен нов обект сграда с идентификатор 56784.505.133.185 с площ 127 кв.м. с предназначение жилищна сграда еднофамилна, собственост на Ю. Юсеинов и са заличени обекти сграда с идентификатор 56784.505.133.88 с площ 60 кв.м. с предназначение жилищна сграда еднофамилна, собственост на С. Метанов и сграда с идентификатор 56784.505.133.89 постройка на допълващото застрояване с площ 20 кв.м., собственост С. Метанов, като в заповедта е посочено, че изменението важи и за ПИ идентификатор 56784.505.133 целият с площ 16 577 кв.м. със записан собственик община Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение на АССГ, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че са били налице за допусната промяна в КККР, тъй като при проверка на място е установено, че двете заличени сгради не съществуват на място, а е налице нова сграда, която частично попада и върху една от заличените. Отделно от това посочва, че са представени документи за собственост на името на М. Юсеинов за сградите и удостоверение за наследници, от което се установява, че А. Юсеинов е наследник на Мустафа, както и че от самата община Пловдив е заявено, че наследодателя на А. Юсеинов М. Юсеинов е бил записан в разписните книги на община Пловдив за отстъпено право на строеж за жилищна постройка в дворно място с площ от 290 кв.м., представляващо имот бивш пл. 116, парцел XI, кв. 23 по плана на [жк], гр. Пловдив. В тази връзка навежда съображения, че са били налице предпоставките за изменение и отстраняване на непълнота и грешка в КККР, тъй като такава е установено. Навежда съображения и за недопустимост на оспореното съдебно решение, тъй като община Пловдив не се легитимира, нито твърди или доказва права на собственост върху сградите, предмет на изменението. Навежда съображения и за допуснати съществени нарушения на съдебно производствените правила, а именно с недопускането на съдебно техническа експертиза /СТЕ/ съдът е постановил оспореното решение при неизяснени факти и обстоятелства от значение за спора. Иска оспореното съдебно решение да бъде обезсилено и да бъде оставена без разглеждане жалбата на община Пловдив. Алтернативно иска да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Пловдив. Претендира разноски. Ответниците Община Пловдив, Д. Алексиева, А. Асенова, А. Асенов, Ж. Асенова и Г. Асенов с писмени отговори на касационната жалба навеждат съображения за нейната неоснователност. Всички тези ответници претендират разноски. Ответниците А. Юсеинов, З. Димитрова, М. Алиева, Н. Кокева, Р. Андонов, А. Андонова, З. Костова, С. Матанов, З. Стоилова, П. Попов, А. Попова, Р. Попова, И. Стоилов, Ж. Христова, М. Георгиева, Ф. Кънчев, К. Кънчев, А. Кънчев, З. Маринова и Ш. Митева, чрез назначения им от съда особен представител адв. Димитрова, изразяват становище за правилност на крайния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба. О. Стоилов, Й. Стоилова, Р. Йорданова, А. Андонова, Р. Стоилова, Ю. Стоилова и З. Шанкова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че е налице оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но в противоречие с материално правните норми. Достигнал е до извод за допустимост на жалба, тъй като е приел, че община Пловдив има качеството на заинтередсовано лице, чиито права са засегнати от процедираното изменение, тъй като то касае нанасянето на нов обект, разположен в рамките на недвижим имот, собственост на община Пловдив. Приел е обаче, че от заповедта не става ясно каква точно непълнота или грешка касае конкретния случай, предвид посоченото правно основание за издаване на заповедта чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР. Приел е и че тъй като в уведомлението, с което е съобщена оспорената заповед е посочено, че ще бъде издадена заповед по чл. 53б ал. 5 ЗКИР, като тази хипотеза касае изменение на КККР в случая на чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР, отстраняване на явна фактически грешка в КККР, която е различно понятие от непълнотата и грешката. Най накрая е приел, че от обаснителната записка към внесения проект за изменение е цитиран договор за замяна на недвижим имот, съобразно който заявителят се легитимира като собственик на едноетажна жилищна постройка и дворно място с площ около 200 кв.м., находящо се в гр. Пловдив, [улица], като имайки предвид и направеното възражение на община Пловдив относно исканото изменение на КККР, е достигнал до извод, че Началникът на СГКК гр. Пловдив е следвало да постанови отказ на основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР, поради наличието на спор за материално право, а именно спор за собственост. По тези съображения е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта и я е отменил. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК, по следващите съображения. На първо място не са установени пределите на допустимото оспорване на заповедта, тъй като съдът не е установил дали община Пловдив и имот, за който тя се легитимира като собственик е засегнат от процедираното изменение на КККР. Това е така, тъй като изменението касае само и единствено заличаване на две съществуващи сгради и нанасянето на нова, за която обаче не е установено, включително с използването на специални знания дали излиза извън рамките на съществуващите стари сгради или засяга и допълнителна площ. Съдът не е установил и не е указал представянето от доказателства от община Пловдив съответно и дали се легитимира с права върху сградите, предмет на изменението. Не е установил и дали оспореното изменение е направено в рамките на имот с площ от около 200 или 290 кв.м., за който са налице данни и представени документи, за които наследодателя на заявителя се легитимира като собственик на имота. Едва след установяване на горните обстоятелства, съдът може да прецени дали жалбоподателят е заинтересовано лице по смисъла на § 1 т. 13 ДР на ЗКИР, а именно дали имот на община Пловдив, за който се легитимира с титул за собственост, е засегнат от процедираното изменение, съответно дали за общината е налице правен интерес от оспорването. При преценката на допустимостта на оспорването съдът следва да вземе предвид и самото изменение, а именно, че същото касае само заличаване на сгради, за които се твърди, че не съществуват вече и такава, която е новонанесена, а не се допуска изменение по отношение на поземления имот, в който са ситуирани тези сгради. На второ място видно от доказателствата по делото с подаденото заявление от А. Юсеинов е поискано нанасянето на но обект сграда с проекто идентификатор 56784.505.133.185 с твърдението и отразяването, че съществуващото на място положение е такова, а именно че на място съществува тази сграда, а нанесените в кадастралната карта сгради с идентификатори 56784.505.133.88 и 56784.505.133.89 вече не съществуват, като е налице частично припокриване на новонанасената сграда с несъществуващите по представената скица предложение за изменението. От съда в нарушение на съдопроизводствените правила не е установено действителното съществуващо на място фактическо положение, а именно дали на място действително в нанесените в КК очертания съществува обекта новонанесената сграда, съответно не съществуват заличените две такива сгради. В случай, че новонанесената сграда съществува на място, а старите сгради не съществуват, то това положение следва да бъде отразено в кадастралната карта, включително при противопоставяне на община Пловдив, тъй като кадастърът отразява съществуващото на място фактическо положение. Отделен в тази хипотеза би бил въпросът относно записването на собствениците в кадастралния регистър, като при легитимиране и на общината с титули за собственост, но на обекта, за който се нанася изменението, би следвало да се запише в кадастралния регистър. На трето място, за да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно легалното определение - § 1 т. 16 от ДР на ЗКИР (в относимата редакция ДВ бр. 57/2016г.) трябва да има несъответствие в данните границите и очертанията - за имотите, отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. В случая съдът не е изяснил този въпрос, тъй като със заявлението и представената административна преписка и заснемането е установено такова несъответствие, но съдът е следвало при проверката на законосъобразността на оспорената заповед да установи тези обстоятелства, а именно дали заличените сгради като обект на кадастъра не съществуват вече и съответно налице ли е на терен новонасената сграда. Неправилен е извода на съда, че предвид противопоставянето на община Пловдив за извършеното нанасяне, но началника на СГКК гр. Пловдив е следвало да постанови отказ, поради наличието на спор за материално право. Този извод е неправилен, тъй като съобразно легалното понятие по § 1 т. 16 Др на Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. "Спор за материално право" е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая съдът не установява и не е събрал доказателства за това дали е налице такова несъответствие и в частност дали е са налице противопоставими титули за собственост, легитимиращи както жалбоподателя пред първата инстанция, така и заявителя, при което е налице несъответствие на местоположението и границите на обектите. Противоставянето на община Пловдив на процедираното нанасяне без представяне на съответни доказателства за наличие на противопоставими права на собственост, не е основание, за да се приеме наличието на спор за материално право, обосноваващо отказ за извършване на изменението. Най накрая неправилен е извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в нея като правно основание за издаването е посочено чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР отстраняване на непълнота или грешка, а пък в уведомлението за изготвената заповед е посочено препращане към чл. 53б ал. 5 ЗКИР за издаване на последваща такава заповед, която касае т. 3 на чл. 51 ал. 1 ЗКИР. Контрол за законосъобразност съдът извършва на административния акт, а не на съобщенията за изготвянето му, като текста на акта е водещ и съответно посоченото от съда не е основание за отмяна на заповедта. Във връзка с гореизложеното при постановяване на оспореното решение съдът не е изяснил и установени релевантните за спора обстоятелства, а именно съществуват ли или не на място заличените сгради, съществува ли или не и в какъв обем новонанесената сграда и отразеното съответства ли на реалното положение на място, съответно в тази връзка налице ли е непълнота или грешка в КККР. Не е установил дали новонанесената сграда, попада в рамките на стар имот пл. 116, съответно в дворното място от 290 кв.м., за което е отстъпено право на строеж и за което има данни за собственост на наследодателя на заявителя, съответно засяга ли се и по какъв начин от оспореното нанасяне на новата сграда имот на община Пловдив. Във връзка с тези установявания съдът е следвало да направи преценка относно допустимостта на жалбата на община Пловдив, доколкото тя не се легитимира с документи за собственост относно сградите, предмет на оспореното изменение на КККР, съответно засяга ли се неин имот от оспореното изменение на КККР, съответно при установяване на допустимост на оспорването да направи преценка за наличието на предпоставките или не на допуснатото изменение и съответно да направи преценка за законосъобразност или не на оспорената заповед. Ето защо с оглед изясняването на посочените по - горе въпроси, решението на АС гр. Пловдив следа да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Пловдив, съгласно дадените с настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски на страните следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226 ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение