Решение № 785 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2013 г.

Решение № 785 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Галина Дичева моли да бъде отменено решение № 704/19.03.2013 г. по адм. д. № 4626/2012 г. на АС-Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № 031201581/31.05.2012 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 031201581/31.05.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с който за м. 8.2008 г. е определено задължение по ЗДДС на Дичева 17 209,87 лв с лихви на основание чл. 102, ал. 3 и 4, чл. 6, ал. 1 чл. 12, чл. 25, чл. 66 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС. В мотивите си съдът е приел, че Дичева е регистрирана по ЗДДС на 3.11.2008 г. по инициатива на данъчните органи, поради наличие на облагаем оборот 119 520 лв към 26.06.2008 г., натрупан от продажби на апартаменти, построени заедно със съпруга й, който е починал на 27.06.2008 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. През ревизираният м. 8.2008 г. Дичева е продала два апартамента от новопостроената сграда заедно с дъщеря си на трети лица с нотариални актове от 7.08.2008 г. и 14.08.2008 г. на стойност 117 349,80 лв и 20 329,14 лв съответно. Сградата е построена в режим на семейна имуществена общност преди смъртта на съпруга й видно от акт за установяване годността за приемане на строежа от 8.05.2008 г. В РА е прието, че по наследяване Дичева е получила 1/4 ид. част от собствеността върху построените в семейна имуществена общност апартаменти и е изчислен дължимият данък върху добавената стойност по чл. 67, ал. 2 ЗДДС върху 3/4 от стойността на двата продадени апартамента, тъй като са осъществени облагаеми доставки след натрупан оборот по ЗДДС за регистрация от ревизираното лице. Данъкът е изчислен като включен в продажната цена на апартаменти по формула: 3/4 от продажната цена х 20/120. Съдът е приел, че с влязъл в сила акт за регистрация по ЗДДС е прието, че към 26.06.2008 г. Дичева е имала облагаем оборот и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.07.2008 г., както и да начисли данък за извършените след това от нея облагаеми доставки - продажба на апартаменти в новопостроена сграда. Правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно са определени задълженията по ЗДДС на ревизираното лице по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Съдът правилно е отхвърлил като неоснователно възражението за неправилно изчислен размер на данъка по посочената от съда формула. Според чл. 67, ал. 2 ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Тъй като не са издадени фактури за извършените облагаеми доставки са налице условията на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Според чл. 53, ал. 2 ППЗДДС, когато съгласно закона данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, размерът на данъка се определя по следната формула: цената х данъчната ставка, разделено на 100 + данъчната ставка. Неоснователно е и възражението за неправилно изчислена квота на Дичева, съответна на правата й върху апартаментите, построени в режим на семейна имуществена общност след смъртта на съпруга й. Съдът в съответствие с материалния закон е отхвърлил това възражение като неоснователно. Правилен е изводът на съда за неоснователност и на възражението, което се повтаря и в касационната жалба, че с влязло в сила решение по адм. д./1060/2010 г. на АС-Варна е изменено наказателно постановление № 9-1085/29.04.2009 г. на основание чл. 180, ал. 1 ЗДДС като наложената глоба е намалена от 17 209,87 лв на 2039,91 лв, поради което според ревизираното лице съдът е обвързан от установения в цитираното решение размер на данъка. Съгласно чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 ДОПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За наказателните постановления и решенията, с които са отменени или оставени в сила няма аналогичен текст, поради което влязлото в сила решение за изменение на наказателното постановление не обвързва доказателствено съда, а представлява доказателство наред с останалите доказателства по делото. В случая размерът на дължимия данък правилно е определен на 17 209,87 лв на основание чл. 102, ал. 3, чл. 6 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС и чл. 53, ал. 2 ППЗДДС, както обосновано е приел съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,