Решение № 60138 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2125/2020 г.

Решение № 60138 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2125/2020 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД срещу Решение № 11699 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 1268/2020 г. на Софийски апелативен съд в тази негова част с която произнасяйки се по въззивната жалба на застрахователното дружество срещу Решение № 81 от 25.11.2019 г. по т. д. № 76/2019 г., съдът я е приел за неоснователна. Твърдението в касационната жалба на застрахователя е, че решението на САС е неправилно. Събраните доказателства сочат на привързаност и близост между ищцата и нейния брат, но се касае за характерни отношения между близки роднини. Не е налице критерият за изключителност, въведен като предпоставка с ТР № 1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС за уважаване на иска на лице, извън кръга на лицата посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. При условията на евентуалност, подържа становището, че ако съдът приеме наличие на изключителност по смисъла на цитираното Тълкувателно решение, да приложи предвиденият в § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКЗ размер на обезщетението. Има искане за присъждане на разноски и е представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация Г. В. И., чрез представен по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, както и чрез процесуалния си представител в публичното съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с ТР № 1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС, по въпроса: "Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лице, извън кръга на лицата, определени с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., причинени от смърт на близък?". Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е от Г. В. И. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); за сумата 30000 лв. Б. В. Б. - брат на ищцата е починал в резултат на ПТП на 13.07.2014 г. Произшествието е настъпило по вина на водача на л. а. "Х. ", а пострадалият Б. Б. е бил водач на насрещно движещ се автомобил м. "Фолксваген". Няма спор, че застраховател по риска гражданска отговорност на водача на л. а. "Х. " е "ДЗИ-Общо застраховане"АД. Твърдението по исковата молба на И. е, че смъртта на брат и е довела до изключителен срив за нея, тъй като била много близка с брат си и до няколко години преди това живели в общо домакинство. Израснали са заедно, живели са заедно и след неговия развод и макар той се преместил последната година да живее в Пловдивско, често се чували по телефона. Размерът на неимуществените вреди, които е претендирала е 30000 лв. Първоинстанционният съд въз основа на събрани гласни доказателства за отношенията между ищцата и нейния брат, както и въз основа на заключението на назначената по делото психолого-психиатрична експертиза за последиците от смъртта му, е приел, че тя действително е претърпява вреди, които подлежат на обезщетяване със сумата 30000 лв. Сезиран с въззивната жалба на застрахователя, съставът на САС е приел, че тя е основателна за сумата над 20000 лв. По поставения правен въпрос. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС. С тълкувателното решение ВКС не е отрекъл възможността между братя и сестри да възникне трайна и дълбока емоционална връзка, още повече, че между близки роднини в повечето случаи такава връзка е налице. За да бъде присъдено обезщетение, обаче, следва да е налице изключителност, както подробно е разяснено в тълкувателното решение, а такава изключителност в случая не е доказана. Сестрата е легитимирана да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, но не винаги искът бива основателен именно с оглед елемента на изключителност. По същество. Анализът на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, сочи, че между Г. И. и нейният брат действително е била налице силна привързаност. Те са запазили близките си отношения и като възрастни взаимно са се подпомагали в трудни моменти. Въпреки, че в даден момент всеки от тях е създал свое семейство, емоционалната връзка не е била прекъсната, вкл. и след като бракът на Б. е бил прекратен. Обединявала ги е и грижата за родителите им. Добрите отношения и привързаността между брат и сестра не покриват критериите за изключителност, въведени с ТР № 1/2016 г. на ОСГНТК. Поради това въззивното решение ще следва да бъде отменено и ВКС се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявения иск. С оглед изхода на спора, ищцата ще следва да заплати на ответника направените по делото разноски, възлизащи на общо 6076. 45 лв. за трите инстанции. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.