Решение № 15791 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2013 г.

Решение № 15791 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Костадин Захариев Атанасов срещу решение № 2018 от 26.03.2013 г. по адм. дело № 5079/2012 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Костадин Захариев Атанасов срещу Решение № РО-232 от 12.04.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № ЖП-264 от 16.03.2012 г., срещу Разпореждане № 3910123802/4 от 27.01.2011 г. на ръководител "Отпускане на пенсии", с което е отказано изменение на пенсия поради общо заболяване, като неоснователна. Основният спорен въпрос по делото е наличието на твърдян от Костадин Захариев Атанасов допълнителен осигурителен стаж за времето от 23.09.2003 г. до 30.04.2011 г. Основните доводи на жалбоподателя са свързани: а) с решение от 3.07.2003 г. на Софийски градски съд (СГС) по гр. дело № 1807/2002 г., влязло в сила на 23.09.2003 г., с което уволнението на жалбоподателя е било признато за незаконно и отменено и той е бил възстановен на предишната работа и б) с постановление на прокурор при Върховната касационна прокуратура (ВКП) № 58019 от 14.10.2005 г. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че наличието на тези две доказателства обуславят наличието на трудов и осигурителен стаж за жалбоподателя за времето от 23.09.2003 г. до 30.04.2011 г. С посоченото решение на СГС се установява осигурителен стаж, но по чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и то за времето от незаконното уволнение (16.06.1994 г., на която дата е издадена отменената от СГС заповед № 621), до 23.09.2003 г., на която дата е влязло в сила съдебното решение. А посоченото прокурорско постановление съдържа индиции, че жалбоподателят не е бил допуснат да изпълнява работата като портиер, на която е бил възстановен от СГС с посоченото решение. Искането на жалбоподателя да бъде зачетен като осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО периодът от 23.09.2003 г. до 30.04.2011 г., през който твърди, че незаконно не е допуснат на работа, може да бъде уважено само при представено от него съдебно решение по чл. 225, ал. 3 от Кодекса на труда, с което е установено твърдяното незаконно недопускане до работа (така и реш. № 3975 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 15391/2012 г. на ВАС -VI отд.). В това се състои разликата между двата периода - първият (на незаконното уволнение) е установен с влязло в сила съдебно решение, но за втория (твърдяното незаконно недопускане до работа) съдебно решение няма. В чл. 40, ал. 1 от НПОС изрично са посочени документите, с които се установява трудов и осигурителен стаж и това са трудови, служебни и осигурителни книжки, с документи по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Ето защо правилен е извода на съда, че по делото не са приобщени такива документи, които да доказват трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя за времето от 23.09.2003 г. до 30.04.2011 г. и следователно жалбата му срещу обжалвания административен акт като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Решението на Административен съд - София град е правилно. Изложените към него мотиви напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. С касационната жалба отново се повтарят доводите, изложени в жалбата до Административен съд - София град. По тези доводи Административен съд - София град е изложил аргументирано становище, което, както вече се каза, напълно се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд и поради това не следва да бъде приповтаряно. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,