Решение № 12715 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 123/2014 г.

Решение № 12715 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 123/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Бяла Билдинг Къмпани" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, против решение № 2710/31.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2444/2013 г., по описа на Административен съд - Варна /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 181102790/26.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА № 1135055/27.10.2011 г. за поправка на РА, потвърден с Решение № 854/27.02.2012 г. на директор Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен креди по фактури, подробно изброени в РД и РА, издадени от "Изграждане и оборудване" ЕООД, "Пивот груп" ООД, "Фани трейд" ЕООД и "Вени" ЕООД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, обосноваващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че не са съобразени дадените задължителни указания при предходното разглеждане на делото пред ВАС, не е съобразена задължителната практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, неоснователно не са кредитирани или едностранчиво са интерпретирани събраните доказателства. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отмени РА в посочената му част. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика" /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Делото се разглежда за втори път пред ВАС. При предходното разглеждане на делото, в частта, в която като е отменено решението на АС Варна, делото е върнато за ново разглеждане, са дадени задължителни указания за обсъждане на писмените доказателства, представени от жалбоподателя и приети в съдебната фаза на производството, съвкупно заедно с останалите събрани доказателства и при съобразяване на практиката на СЕС, дадена в решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

При новото разглеждане на делото от АС Варна, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 181102790/26.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА № 1135055/27.10.2011 г. за поправка на РА, потвърден с Решение № 854/27.02.2012 г. на директор Дирекция "ОУИ" - Варна, само в частта относно отказано право на приспадане на данъчен креди по фактури, подробно изброени в РД и РА, издадени от "Изграждане и оборудване" ЕООД, "Пивот груп" ООД, "Фани трейд" ЕООД и "Вени" ЕООД.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният РА е издаден въз основа на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.

От фактическа страна съдът е приел, че РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, отказано от приходните органи с процесния РА, както следва:

1. за д. п. м. 06.2009 г. - по фактура, издадена от "Вени" ЕООД, с предмет - извършени СМР на обект улична канализация "Сребърна" по акт обр. 19, с начислен ДДС в размер на 6334,20 лв.

За да отхвърли жалбата срещу РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, съдът е счел за обосновани и законосъобразни изводите на приходните органи за липса на установена реалност на доставката на услуги и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС като пречка за възникване на право на приспадане. Съдът е приел, че представените в хода на съдебното производство протокол и количествена сметка не установяват действително получени услуги, тъй като не е установено какво включва правоотношението - материали и/или изпълнение на СМР, и/или труд липсват данни за възможностите на дружеството да извърши фактурираните СМР, липсват данни за приемане на услугите от възложителя и за физическо движение на хора от гр. Варна до с. Сребърна или за наемане на местни такива.

Решението в тази си част е незаконосъобразно и необосновано като постановено в несъответствие със събраните доказателства.

За правомерното начисляване на данъка по посочената фактура е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 8 вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е извършването на услугата. Съгласно приложимите правила на ЗЗД и предвид уговореното между страните услугата се счита извършена с факта на приемането й. В процесния случай са налице достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че услугата е приета - протокол, обр. 19 № 001/17.06.2009 г. и количествена сметка, двустранно издадени от съконтрахентите по сделката, а оттам следва извода, че услугата е извършена. Изводът на съда за липса на данни за приемане е необоснован. Съдът неправилно не е кредитирал тези доказателства, както и относимото заключение на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза относно изпълнението на ремонтните дейности за обект "Улична канализация Сребърна", на който възложител е държавно предприятие "Строителство и възстановяване".

От друга страна сама по себе си неустановеността от страна на получателя на данни за кадровата и материална обезпеченост на изпълнителя, както и на данни за физическото придвижване на работници, не е основание за отказ от право на приспадане. Съгласно даденото задължително тълкуване на Директива 2006/112 от СЕС по дело С-324/11 това не са обективни обстоятелства, то които може да се заключи, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама. Правото на приспадане на може да бъде отказано, когато предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнение, както е в процесния случай.

Ето защо обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу РА, с който се отказва право на приспадане на горепосочената фактура, издадена от "Вени" ООД, следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в тази му част.

1. за д. п. 07.2009 г. - по фактури, издадени от "Фани трейд" ЕООД за доставка на стоки - пясък, за д. п. м. 08.2009 г. - по фактури, издадени от "Пивот Груп" ЕООД за доставка на стоки - бетонови армирани пръстени и конуси и транспорт на строителни материали, за д. п. - м. 10.2009 г. - по фактури, издадени от "Изграждане и оборудване" ООД за доставка на стоки - чакъл, бетон, арматура и транспорт.

За да отхвърли жалбата в тази част, първоинстанционният съд е приел и за тримата доставчика, че не са представени категорични доказателства за реалното извършване на процесните сделки. Съдът е приел, че не е доказано настъпването на данъчни събития - прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки и оттам е приел за законосъобразни изводите на приходните органи за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Решението в тази част е обосновано и законосъобразно.

Неоснователни са направените от жалбоподателя оплаквания за неспазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона при предходното разглеждане на делото от касационния съд, както и за несъобразяване на събраните по делото доказателства и едностранчиво кредитиране на такива.

Обратно на твърдяното от жалбоподателя съдът не е основал изводите си само на факта на ненамиране на доставчиците на данъчните им адреси и съответно на непредоставяне от тяхна страна на данни, относими към процесните доставки.

И за тримата доставчика съдът законосъобразно е приел, че с оглед вида на фактурираните стоки - родово определени вещи в големи обеми, за които се изисква и специализиран транспорт, както и с оглед на разстоянието между седалището на доставчиците /гр. София/ и обекта в с. Сребърна, обл. Силистра, за който се предназначени стоките и се твърди, че са доставени, за установяване на прехвърлянето на собствеността е необходимо да се съберат доказателства за индивидуализацията на стоките чрез отделянето им, за транспортирането, натоварването и получаването им, както и за доказателства, че доставчиците са имали права на собственост върху фактурираните стоки. Правилно е разпределена доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства върху ревизираното лице, което претендира в негова полза да е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит.

При обсъждане, поотделно и в съвкупност на всички събраните доказателства, представени в хода на ревизията и в хода на съдебното производство, вкл. приети заключения на ССчЕ и СТЕ, съдът е достигнал до обоснования извод, че не е доказано прехвърляне на право на собственост на стоките по процесните фактури.

На първо място не е установено по никакъв начин, че и тримата доставчика са притежавали права на собственост върху стоки от вида на фактурираните. Няма обективни данни нито такива стоки да са налични, придобити, получени /внесени, закупени, изработени или друго/ от тези лица, нито в техните счетоводства да са заприходявани и съответно изписвани такива стоки. Такива счетоводни или други данни няма и за извършен транспорт от тяхна страна до получателя, на обекта в с. Сребърна. Изводът е, че освен невъзможността да се установи действителното съществуване на процесните стоки при доставчиците, такава невъзможност за установяване е налице и по отношение на извършен транспорт, натоварване, разтоварване на тези стоки, чийто вид и обем изисква извършване на тези дейност чрез специализирана техника. За придвижването на стоките в пространството по делото не са представени доказателства.

Обосновано съдът не е кредитирал и писмените доказателства за приемо-предаване на стоките, т. е. за индивидуализацията на същите чрез отделянето им. За доставчиците "Пивот груп" и "Изграждане и оборудване" са представени двустранно подписани протоколи за приемане и предаване на стоките в с. Сребърна. С оглед представяне на тези частни документи едва в хода на съдебното производство, приходните органи са оспорили достоверността на датата, на която са съставени. При липса на други документи и счетоводни записвания, както и на данни за транспортиране, натоварване и разтоварване обосновано съдът не е приел за безспорно установен фактът на приемането на стоките на датата, посочена в протоколите. По същите съображения обосновано не са ценени и представените в хода на съдебното производство експедиционни бележки за доставчика "Фани трейд" ЕООД София, още повече че относно тези писмени доказателства е констатирано, че не са съдържат съществени реквизити - идентификация на лицата, изготвили бележките, точното място на натоварване, транспортното средство, а също е налице и разминаване между посочените дати но издаване на бележките и поредността на издаването им.

Предвид изложеното дотук касационният съд намира, че направените от първоинстанционния съд изводи за липса на реалност и оттам за правомерно начисляване на данъка по процесните фактури, издадени от "Фани трейд" ЕООД, "Пивот Груп" ЕООД и "Изграждане и оборудване" ООД за данъчни периоди м. 07., 08 и 10.2009 г., са обосновани и законосъобразни. Решението като правилно следва да се остави в сила в тази си част.

Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,